Цената на клиничните пътеки трябва да се повишава с поне 5% на година, за да има стабилност в системата

Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров коментира пред Zdrave.net протестите на професионалистите по здравни грижи, допълните средства, отделени от правителството за заплати, както и целите, които има съюза по отношение на новия рамков договор.

Д-р Маджаров, как ще коментирате исканията на професионалистите по здравни грижи за създаване на законова възможност да разкриват самостоятелни практики?

На фона на това, че българските лекари не можели да дават самостоятелни дежурства, се появиха желания от други медицински специалисти, за самостоятелна практика. Категорично искам да подчертая, че практикуването на медицина е свързано с определени правила, зададени като хорариум и като години обучение. Във време, в което българският лекар може да открие самостоятелна практика, въпреки че е учил 6 години, само когато е специализирал минимум „Обща медицина“, т.е . още четири или пет години, във време, в което се дискутира и спори дали българският лекар може да дежури сам и под дистанционното наблюдение на специалист, да иска някой без такова образование да има самостоятелни практики и да провежда лечение, е недопустимо. Ние не сме съгласни и ще се противопоставим твърдо на това, защото в противен случай означава, че сме съгласни на българските пациенти да се предлагат нискокачествени медицински услуги.

Правителството отпусна нови 50 млн. лв., с които да бъдат увеличени заплатите на сестрите. Смятате ли, че те ще са достатъчни, за да се постигне искания от тях минимум?

50 млн. лв., с които да се гарантират 950 лв. заплата за медицинските сестри, е добра новина, която подхожда на вестник отпреди 25 години, когато министерството на здравеопазването наистина финансираше целево заплатите по единна щатна таблица на всички специалисти по здравни грижи и на всички лекари в България. Тогава нямаше нито един лекар или сестра, които да получават заплата по друг начин. Сега обаче сме в системата, в която парите се получават за лечение на преминал пациент. Приходите на лечебните заведения се формират по този начин. МЗ може да финансира целево единствено държавно гарантираните дейности като белодробни диспансери или психиатрични клиники. Може да финансира лечебните заведения по места за оказване на спешна медицинска помощ, защото тя е държавна отговорност, но не може целево да дава пари, още по-малко за една част от работещите в здравеопзаването. Медицинските сестри и лекарите са в това положение, защото дълги години цените на клиничните пътеки не се променят. В последните години парите спряха да следват пациента, а станахме свидетели на бюджетиране на лечебните заведения. И не само това - въпреки че има лекувани пациенти в дадени лечебни заведения, тяхното лечение не беше заплащано и беше наричано надлимитна дейност. Ако съберем тези неща и видим, че имаме повече от 150 млн. лв. надлимитна дейност, че цените на клиничните пътеки годишно би трябвало да се покачват с поне 5-10%, ще получим една сума, която е многократно по-голяма от тези 50 млн. лв. и която би гарантирала много по-добро заплащане на работещите в системата на здравеопазването, отколкото тези кризисни действия. Те не решават проблема и не създават устойчивост на лечебните заведения, а създават само проблеми. И когато, при положение, че минималния осигурителен доход на лекар в момента е 980 лв., а на специалист по здравни грижи 703 лв.,  излезе информация, че минимумът на който може да бъде назначен такъв специалист е 950 лв., има изключително тежки последствия за всички нива в системата на здравеопазването - като започнем от първична и извънболнича медицинска помощ през болнична помощ и стигнем до контролните органи в лицето на РЗИ, РЗОК и НЗОК.

Какви са тези последствия?

При формирането на заплатите са взети предвид разликите в различните видове професии. Заплатата на едни лекар в държавно учреждение като  РЗИ не надвишава 1000 лв. Заплатата му в държавна болница, ако тя няма достатъчно приходи за клинични пътеки, не надвишава 700-800 лв.  Това не бива да се забравя и затова от БЛС настояваме системата, която е въведена със Закона за здравното осигуряване, просто да бъде по-добре финансирана. Да не се наричат определени дейности налимитни, да се изплатят от НЗОК  старите задължения към болниците за дейности, за които е доказано вече, че са извършени и да се тръгне системно още с тези преговори към поетапно повишаване на цените на клиничните пътеки и на отделните дейности. Не може тези цени да стоят на едно и също ниво от години при резките промени и на минималната работна заплата и на цените на тока, на горивата, на всичко в икономическата среда, в която функционират лечебните заведения.

Протестите на медицинските сестри обаче ще продължат въпреки отпуснатите допълнителни средства, с настояването основната им заплата да е равна на две минимални, както и да се премахне статута на болниците като търговски дружества. Какво е Вашето мнение за това?

На първо място тези искания не корелират със съвремието, в което живеем. Тези искания пред прозореца на министъра на здравеопазването трябва да имат друга форма. Те трябва да бъдат за изплащане на дължимите на лечебните заведения, в които работят тези медицински сестри, средства, ако има такива. Да се повишат цените на клиничните пътеки , защото в момента те са легитимния начин за получаване на средства. Така трябва да звучат тези искания. Освен това, не случайно има правила и закони в държавата. Има начини, по които специално тези професии са урегулирани със закон за съсловните организиции. Те са представители на съсловието, за да може да се гарантира демократично взимане на решение. 

Предстои старта на преговорите за Новия рамков договор. Какви ще са основните искания на БЛС?

Изключително съм доволен, че ще имаме възможност да направим една по-спокойна и дълга програма за преговори с НЗОК. Една голяма част от нещата пък са свързани с преговори и с министъра на здравеопазването във връзка с Наредба 3, която слага основата върху която после трябва да бъде разпределен бюджета. Имаме идеи какво ще предложим с оглед на проблемите по места - и по общини, и по малки болници, които се задъхват да изпълняват изискванията по стандартите, а профила на населението, което търси помощ при тях, не отговаря на необходимостта от прилагането им. Целта ни е да направим документ, който ще бъде различен от всички досегашни НРД, разбира се в рамките на определените финанси. Категорично обаче искам да кажа, че миналата година беше последната, в която БЛС си замълча за цените на клиничните пътеки. На всички трябва да е ясно, че занапред преговорите ще се водят само в посока нагоре. Нямаме време повече да отстъпваме и да чакаме. Догодина минималната работна заплата ще се повиши още и лечебните заведения ще бъдат поставени тотално пред крах, ако останем със същите цени на пътеки.

Снимка: Надежда Ненова