Доц. Тонев: Здравната ни система прилича на магистрала с кръпки

Бившият председател на парламентарната здравна комисия доц. Антон Тонев в коментар за Zdrave.net относно проектобюджета на НЗОК.

Доц. Тонев, в проекта за бюджет на НЗОК за тази година прави впечатление, че освен увеличените средства от здравни вноски заради увеличената минимална работна заплата и пенсиите, са увеличени и средствата, които държавата плаща за определени групи граждани. Близо ли сме вече държавата да заплаща 8% вноска за тях?

Мисля, че са достигнати 75% от тези 8%, които трябва да плаща държавата. По принцип 2029-та трябва да бъдат достигнати или поне 90% от нея.

Смятате ли, че приходната част от проекта ще бъде реализирана по план?

Приходната част на всеки бюджет обикновено е критерия, по който се отличава всяка една  изпълнителна власт и доколко тя е успяла да се справи с предизвикателствата на своето управление. Доброто управление успява да увеличи приходите с различни мерки и инструменти като изваждане на по-голяма част от икономиката на светло и като стимулира работници и работодатели да плащат своите данъци. Сега сме в момент, в който изпълнителната власт планира бюджет с голям дефицит. Част от проблема може би е невъзможността да събира приходната част, така както би трябвало. Ние сме наясно, че става въпрос не за преизпълнение на приходната част, а за един бонус, който се получава, когато в една година имаме твърде висока инфлация или хиперинфлация. Когато започнем да компенсираме негативните ефекти на хиперинфлацията, повишаваме минимална работна заплата, повишаваме различни други ставки, увеличаваме пенсии и това води до възможност да се натрупат тези средства за съжаление. За съжаление, разходите в здравеопазването, както разходите във всяка една друга система, бързо ще наваксат това увеличение и дори през 2023 г. ние да се приближим до истинските разходи в здравеопазването, това ще бъде един временен добър ефект, който през следващите няколко години най-вероятно ще се стопи.

Разчитаме на това, че следващите години пак ще има увеличение и пак може да се промени системата към по-добро, ако говорим оптимистично.

Тъй като не смятам, че това увеличение е вследствие на добра политика и добри инструменти, а то е по скоро ситуационно, смятам, че за съжаление ефектът му ще бъде кратък и ние няма да можем да изправим здравната система на база на това приближаване, което в момента наистина наблюдаваме между приходната част и тази, която е отделена за разход в нашето здравеопазване. Тоест наблюдаваме времеви ефект с къс хоризонт за съжаление.

Смятате ли, че заложените средства за медико-диагностични дейности могат да покрият разходите за допълнителни изследвания, които ще бъдат въведени?

Неофициално това, което е достигнало до мен, е, че всъщност в ММД останаха най-много нереализирани средства и наред с изваждането на парите за COVID-изследванията, тези средства са били преразпределени за други разходи, най-вече за болнична помощ. За съжаление, крайната ми оценка за бюджета на НЗОК е, че това е един технократски бюджет, който сякаш е правен от специалисти икономисти, но в него няма вложена посока за развитие на здравната система, няма вложени нови политики и реформи, а по-скоро пресмятането на бюджета е стигнало до момента, в който той е изглеждал балансиран, и дотам. Разбира се, по този начин не хвърляме обвинения към Здравната каза. Констатирам един тъжен факт, че когато в институции, натоварени с важни функции, каквото е разплащането на най-голямата част от разходите в нашето здравеопазване, липсва политическа подкрепа или има липса на устойчиво управление, липсва дълъг времеви хоризонт, се налага чрез такива технически решения ние просто да печелим време. За съжаление обаче то е загубено време за нашето общество, защото останалите здравни системи не остават на пауза, за разлика от нашата здравна система.

Може ли да направите прогноза за това дали в парламента ще се постигне разбирателство по бюджета и какви промени могат да могат да бъдат направени по него?

Не мога да направя такава прогноза, тъй като нито един здравен закон не е включен в преговорната рамка за подкрепа на политики или на управление, която се обсъжда в момента и която евентуално ще бъде обсъждана и на утрешната (днешната - б.а.) лидерска среща. Здравеопазването отново не е приоритет за политическата партия, която е спечелила изборите, защото тя е натоварена с това да диктува дневния ред и да се съгласява с това кои закони са важни. За съжаление, нашата здравна система много напомня на една магистрала, покрита с кръпки. В последните 10-15 години в различни пожарогасителни акции е била закърпвана оттук и оттам. Спомняте си как в рамките на няколко парламента на нас ни се налагаше да приемаме закони за райския газ, за бежанци, за заплащане на труд в общински болници и болници, които са единствени в дадена община. Това всичко са кръпки на една разбита здравна магистрала, тъй като дълго време нещата са се случвали по-скоро в частен интерес, отколкото в полза на общество.

Обобщено за бюджета на НЗОК мога да кажа, че това е повтаряне на един сравнително стабилен бюджет без развитие, което е следствие на липсата на дълъг хоризонт и за съжаление обществото не трябва да преглътне тази горчива хапка, защото нашите социолози казват, че само 2% от българското общество гласува и избира за кого да гласува, вследствие на здравните политики, които се предлагат. Т.е. самото ни общество, което е изхабено и изтощено след COVID кризата, не приема здравеопазването като приоритет. Това се доказа и на последните проведени избори и октомври месец 2022 г. и април месец тази година. Нашето здравеопазване е поставено от една страна в неблагоприятно положение от обществото, което не избира своите политици спрямо техните здравни политики, а от друга – от самите партии, за които има други приоритети.

Хората обаче продължават масово да твърдят, че здравеопазването ни трябва да е безплатно, колкото и да не се интересуват от него.

Никъде няма безплатно. Безплатно е единствено сиренцето в капана за мишки. В здравеопазването, както и във всички други сфери, нищо не е безплатно, а много добре предплатено, така че на пациента да не му се налага да мисли за пари, точно когато му се налага да мисли единствено и само за здраве. Една от грешките в планирането на нашата здравна система е, че никой не може да каже колко точно струва този разход, а имено качествено и модерно здравеопазване на нашето общество. И колко то трябва да заделя. И какви са начините за заделяне – преди да се разболеем или след като се разболеем. Статус „безплатен” не съществува. Една добре подредена здравна система не търси пари от болните хора, а само от здравите!