68% от медиците ни работят във високорискова среда

Здравните работници са подложени на силен стрес и дори могат да са обект на психическо насилие, докато изпълняват задълженията си. В същото време психоклиматът на работното им място много често не е добър и това е една от  причините особено младите кадри да търсят реализация в чужбина. Това са част от изводите, които се очертават след проведеното Национално проучване на заболеваемостта и отсъствието от работа заради психосоциални рискове в сектор „Здравеопазване“. То се реализира от Федерацията на синдикатите в здравеопазването (ФСЗ) към КНСБ, съобщиха от синдикалната централа.

Проучването е проведено в периода от 1 май до 30 октомври т.г. и обхваща 1245 лица – лекари, медицински сестри, санитари и административен персонал от 53 лечебни и здравни заведения в страната. По-голямата част от участвалите са с над 16-годишен. стаж, което гарантира познаване на професията, уточняват от синдиката.

„Проблемите на здравната система у нас през последните години са свързани с  разпределението на финансовите средства, задълбочаващата се липса на здравни специалисти, ниските заплати, както и големите разлики в заплащането в сектора и са в основата на растящите психосоциални рискове сред здравните работници“, посочи председателят на ФСЗ и вицепрезидент на КНСБ д-р Иван Кокалов при представянето на резултатите от проучването, където присъстваха народни представители, лекари, синдикалисти.  

Д-р Кокалов бе категоричен, че

психосоциалните фактори се отразяват на работоспособността, физическото и психическото им здраве“.

Д-р Кокалов се спря на последиците от въздействието на негативните фактори върху  състоянието и развитието на  здравеопазната система в цялост- нарастване на средната възраст на медицинския персонал, нисък дял на заетите в здравеопазването под 30 г., и силно изразен недостиг на специалисти по здравни грижи, анестезиолози и лекари в отделни области. Той открои

основните психосоциалните рискови фактори на работното място са професионален стрес, насилие и тормоз, дискриминация.

Те водят до отсъствия, текучество и понижено качество на здравните услуги, и, въпреки че е трудно да бъде изчислена точната им цена, се оценяват на десетки и дори стотици милиони левове.

„Най-ярък показател за връзката между психосоциалните фактори на работната среда и здравето на работещите е професионалният стрес. Доказано е чрез лабораторни изследвания, че колкото по-висок е стресът на работното място, толкова по-голяма е вероятността натрупващото се напрежение да се превърне в основа за трудови травми“, каза д-р Кокалов.

Ето и резултатите от самото изследване:

55,7 % или 693 от анкетираните дават положителен отговор на въпроса „Поставени ли сте на работното място под риск от стрес и насилие?”.  Над 60% потвърждават, че са били жертва на психическо насилие на работното място. Според отговорите основните причини се определят по следния начин: свръхнатовареност и недостиг на персонал, завишени изисквания на пациенти и роднини на пациенти, работа с малцинства, вътрешни конфликти между медицинския персонал вследствие на натовареността.

58,3 % или 726 от анкетираните посочват, че психоклиматът на работното им място не е добър. Изследванията показват, че медицинските работници в по-млада възраст имат по-високо ниво на емоционално в изтощение в сравнение с колегите си в по-зряла възраст. За една трета от тях, този факт е причината за търсене на реализация в чужбина.

Сред водещите стресови фактори, свързани с професионалната среда, са посочени полагането на извънреден труд - 51,8% от анкетираните, нощна работа и работа в празнични дни, удължено работно време, сумираното му изчисляване, недостатъчно време за почивка, изпълняване на несвойствени задачи, бюрокрация, чести и продължителни дежурства поради трудно намиране на заместници. Нивото на стреса при специалистите по здравни грижи, които дават дежурства, пък е 4 пъти по – високо от това на останалите.

 75% посочват, че не получават оценка на дейността, която изпълняват.

Близо 57% от анкетираните са на мнение, че трябва да имат възможност да вземат самостоятелни решения и да поемат отговорност. Над 30% пък посочват, че работят в помещения с висок шум, изложени са на прекалено ниски или прекалено високи температури, химични и биологични агенти, прах и лъчения.

За близо 68% от анкетираните при изпълнение на трудовите им задължения съществува риск за тяхното здраве. За тревожност, безпокойство и проблем със съня признават 43,7%, физическо и психическо изтощение след работа имат 63%, емоционално разстройство, сърцебиене, главоболие изпитват 38%, а болки в гърба, мускулите и ставите  - 64%.

Според д-р Кокалов тези данни корелират с резултатите от предишно изследване на синдикатите, при което над 35% от анкетираните здравни работници определят здравното си състояние като лошо и задоволително.

„Това води до по-висока заболяемост от сърдечно-съдови заболявания (27%), инфекции, рак и автоимунни заболявания. Последните научни изследвания категорично доказват връзката между мускулно-скелетните заболявания и психосоциалните рискове на работното място. На тези тема ще бъде посветена и следващата кампания на Европейската агенция по безопасност и здраве при работа. Всички тези симптоми и заболявания са причината за половината от издадените болнични листа в сектора“, каза още д-р Кокалов.

Той бе категоричен, че има още един важен факт, който и много показателен и предизвикващ тревога: че 91% или 1133 от анкетираните считат, че не се предприемат мерки за отстраняване на посочените причини, свързани с психосоциалните рискове.

Вицепрезидентът на КНСБ посочи, че е необходимо да се предприемат мерки за цялостно решаване на проблема чрез законодателни инициативи - промени в Кодекса на труда, Наредби за здравето и безопасността при работа и др.  

„Синдикатите настояват за стабилност и устойчивост на финансирането на здравеопазването,

като се заделя базиран на ситуационен анализ на потребностите и непрекъснато нарастващ  процент от брутния вътрешен (БВП), по-добра координираност и отчетност в различните сектори. За да бъдат мотивирани медицинските специалисти и да се привлекат млади хора, които да останат да работят в България, направихме предложения за промяна в законодателството, позволяваща на общините и държавата, като собственици на лечебни заведения, да придобият права за доплащане на трудови възнаграждения, финансовия стандарт и методиката за разпределение на средствата за трудови възнаграждения да станат неразделна част от Колективния трудов договор  (КТД), с фиксирани процентни съотношения за заплати на медицинския персонал, в цената на всички клинични пътеки да се определят разходите за заплащане на труда на лекарите и на специалистите по здравни грижи и др.“, каза д-р Кокалов.

 КНСБ предлага на социалните партньори заедно да разработят

„Харта за психично здраве” в сектор „Здравеопазване”.

Тя ще е предназначена за използване както от ръководителите на здравните и лечебните заведения, така и от служителите.  В нея ще залегнат основните предизвикателства при управлението на психосоциалните рискове, прилагане на ефективни системи за оценка на основните рискови  фактори, осведомеността за психосоциалните проблеми, възможностите за ранна превенция и предотвратяване на професионалния стрес.

Висока оценка на представения анализ даде и зам.-председателят на Парламентарната Комисия по здравеопазването Георги Колев.

„Това е чудесен анализ, който трябва да бъде използван от всички институции за създаване на добри условия за труд за хората от здравния сектор“, каза той. Още две министерства трябва да се включат в намирането на решения за проблемите в здравния сектор: МОН и МТСП, посочи народният представител.

Според него, преди да завършат средно образование, младите хора трябва да знаят как да оказват първа помощ и как да реагират при инфаркт или инсулт. Социалното министерство и НОИ пък можело да се включат в доплащането на оздравителния процес. „Къде ни е частта „долекуване“?“, попита Георги Колев и посочи, че общинските болници могат да са чудесно място за това.

Изпълнителният директор на УМБАЛСМ  „Н.И.Пирогов“ проф. Асен Балтов бе категоричен, че ръководеното от него лечебно заведение е един от активните участници в проучването и резултатите действително са тревожни.

„Изключително трудно е да съхраним хората си и да са здрави“

, каза той. Мерки в тази посока се вземат и за целта в „Пирогов“ са назначени двама психолози, правят се профилактични прегледи, задължителна ваксинация на работещите в спешните звена, обновява се сградният фонд. Въпреки това, процентът на използваните болнични е висок. През 2018 г. 34,5% от колектива е използвал болнични, а тази година към момента – 25%, конкретизира проф. Балтов.

Очевидно е, че проблемът не може да се реши с усилията на една институция,допълни той. Здравеопазването е недофинасирано, изтъкна в заключение д-р Иван Кокалов. Той напомни, че секторът е в очакване да бъдат изпълнени обещанията след проведената национална стачка на медицинските работници на 7 октомври. КНСБ настоява в бюджета на НЗОК за догодина да има допълнително 200 млн. лв., от които ¾ да са за заплати, както и за осигуряване на още 5-6 млн. за детското здравеопазване.