50% от починалите с COVID-19 в света са с вирусен миокардит

Ранната диагностика на COVID-19 е свързана със значителни трудности поради изключително широкия спектър от неспецифични симптоми и синдроми, които биха могли да бъдат свързани с редица други заболявания. Това се казва в клиничния протокол за диагностика и лечение на болни с COVID-19, съставен от д-р Румен Хичев на основата на препоръките на групата към Университета Джонс Хопкинс и Университетската клиника в Масачузетс, САЩ.

Протоколът е изготвен на основата на данни, които са актуални към месец март, 2020 г, и подлежи на актуализация. Като пример е посочено, че в хода на подготовката на това упътване, на 12-ти април 2020 г, са били публикувани нови данни, които променят интерпретацията на някои от показателите.

От ръководството става ясно, че проблем при диагностицирането освен разнообразната клинична картина, е и сравнително ниската чувствителност (около 75%) на приетите за диагностични цели молекулярни тестове (основно RT-PCR). Затова се налага необходимостта диагностичният протокол да бъде базиран освен на клиничната картина и диагностичните тестове за установяване на вирусния геном, и на утвърдените с по-висока чувствителност (95%) образно-диагностични изследвания, вкл. компютърна томография и/или рентгенография, както и лабораторни изследвания с фокус върху определни маркери характерни за COVID-19.  

Инкубационният период на вируса е средно 5-6 дни. Най-краткият описан инкубационен период е 2 дни, а най-продължителният е 27 дни. Влошаването обикновенo започва около 10-тия ден от инфекцията. В началото вирусният товар е концентриран предимно в назофарингеалната мукоза и е по-висок преди появата на симптоми, т.е. инфектираният е най-заразен за околните в периода преди клиничната проява на инфекцията. Както симптоматични, така и асимптоматични пациенти могат да разпространяват вируса.

80% от инфектираните развиват леките форми на заболяването, 15% - тежките, които налагат хоспитализация. Болничната инфраструктура трябва да има готовност да осигури интензивно лечение на 25% от хоспитализирнаите болни, като от 2.3 % до 3% от преведените в интензивните клиники може да се очаква че ще се нуждаят от респираторна реанимация на командно дишане.

Водещата симптоматика включва умерен фебрилитет при 80% от пациентите с грипо-подобен синдром, признаци на възпаление на горните дихателни пътища, суха кашлица (67.8%), продуктивна кашлица при 37.8%, задух, миалгия, обща отпадналост, но може да бъде представена и с други водещи синдроми, вкл. кардио-циркулаторен – аритмия, резки флуктуации на артериалното налягане с изразена хипертония, задух при усилие, или гастро-интестинален при около 5% от случаите – гадене, повръщане, разстройство, дехидратация, и др.

При деца симптоматиката е по-завоалирана и налага при всички случаи потвърждение чрез образна диагностика – рентгенография на гръден кош или компютърна томография за изключване на нискосимптомна интерстициална пневмония.

Важно е да се знае, че според натрупания опит при сортировката и лечението на пациенти с COVID-19, първоначално леката клинична симптоматика може много бързо (за часове) да прогресира до критично състояние налагащо респираторна или кардиоциркулаторна реанимация.

Препоръчителни изследвания са пулсова оксиметрия; артериални кръвни газове; пълна кръвна картина; коагулационен статус, метаболитен профил – с внимание за повишени чернодробни ензими, нисък албумин и маркери за бъбречна недостатъчност; серумен прокалцитонин – индикация за вторична бактериална инфекция при повишени стойности; CRP – повишените стойности са индикатор за тежестта на COVID-19; серумна LDH – повишена е при 73 – 76% от болните – показва хемолиза или ангажиране на черния дроб; хемокултури и микробиология на спутум (преди стартиране на антибиотици); серумен тропонин, който  е алармен маркер за ангажиране на миокарда, тъй като над 50% от починалите имат коронавирусен миокардит.

С най-висока степен на риск са пациенти с придружаващи заболявания, като между тях най-висок е рискът за летален изход при пациенти с хипертония като водещо придружаващо заболяване. На следващите места в класацията на риска са другите сърдечно-съдови заболявания, белодробни заболявания, метаболитни заболявания (диабет, метаболитен синдром), онкологични заболявания във фаза на радио- или химиотерапия, както и реципиенти на трансплантирани органи, които са на имунотерапия, и пациенти във възрастовата група над 65 г.  с рискови фактори и над 70 г без други рискови фактори.

Пациенти на терапия с биологични препарати, в т.ч. ваксини, кръвни продукти, клетки, гени, рекомбинантни протеини и др. също попадат в рисковата група по отношение на COVID-19.

Доуточняването на диагнозата и вторичната сортировка относно избора на лечебен протокол при рискови пациенти трябва да става в болнични условия дори при първоначално лека симптоматика поради риска от внезапно влошаване и кардио-респираторен срив.

Прогнозни фактори в момента на първичния преглед, които индицират риск за по-тежко протичане са дихателна честота над 24/мин; пулсова честота над 125/мин; периферна капилярна кислородна сатурация < 90% при стаен въздух. Сред индикациите от лабораторията са повишен тропонин и абсолютни лимфоцити под 800 U/L при приемането.

Пълния текст на клиничния протокол може да видите тук.