Събота, 14 Декември 2019
14
авг
 

5,54 на 1 млн. души са били донорите у нас за последните пет години

Сряда, 14 Август 2019 | 16:52:16


За петгодишен период 2014-2018 г. средния брой на реализираните трупни донори е 2,66 на 1 млн. от населението на страната (2,66 pmp). В същия период средният брой на нереализираните донори е 2,88 pmp. Общият брой донори (реализирани и нереализирани) в

За петгодишен период 2014-2018 г. средния брой на реализираните трупни донори е 2,66 на 1 млн. от населението на страната (2,66 pmp). В същия период средният брой на нереализираните донори е 2,88 pmp. Общият брой донори (реализирани и нереализирани) в страната на един милион население е 5,54 за целия период. За сравним период в Европейския съюз средният брой на реализираните и нереализираните трупни донори е 20,74 на един милион население. Това показват данните на Министерството на здравеопазването представени в проекта за Национална донорска програма.

През периода 2010-2018 г. в България броят на отказите от близките на потенциалните донори средно е до 20% от общия брой реализирани и нереализирани донори годишно. От 2014 г. се поддържа стабилно ниво на донорството, което е три пъти по-високо в сравнение с периода преди 2010 г., но за съжаление все още е крайно недостатъчно, пишат от МЗ.

Според министерството важните стъпки за постигане на по-висока ефективност са подобряване на организацията за идентифициране на потенциални органни донори на национално и болнично ниво. развитие на национална система за продължаващо обучение на координаторите по донорство (включително за работа с близките на потенциалните донори) с цел подобряване на резултатите от трансплантацията, респ. качеството на живот на пациентите. създаване на организация за набиране на донори за трансплантация на хемопоетични стволови клетки, в това число разширяване на капацитета на националната публична донорна банка. Тези действия можели да допринесат за увеличаване на потенциала за донорство в страната.

Броят на извършените трансплантации в България е многократно по-нисък в сравнение с извършваните трансплантации в европейските държави. Регистрите на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) показват, че през последните години (2016-2019 г.) са направени: 108 трансплантации на бъбрек (80 от трупен донор и 28 от жив донор); 41 на черен дроб (36 от трупен донор и 5 от жив донор); 19 на сърце. По данни на същата агенция през последните 12 години са извършени 177 броя алогенни трансплантации на стволови клетки. Към настоящия момент (2019 г.) в страната 1018 души се нуждаят от трансплантация на бъбрек, на сърце - 47 , на черен дроб – 46, на бял дроб – 18, а на панкреас - 10 болни.

Данните потвърждавали наличието на значима диспропорцията между броя на нуждаещите се и осигуряваните органи за осъществяване на трансплантация. Това и налагало целенасочените усилия за разширяване пула на потенциални донори, чрез адекватно идентифициране и кондициониране, както и последващото тяхно реализиране.

Процесът на даряване/трансплантация на органи е винаги сложен, уточняват от МЗ, затова трябвало да се предприемат редица важни стъпки, както и да се създаде ефективна система за управление на всяка част от процеса, за да не се губят потенциални донорни органи. Това означава всички потенциални донори да бъдат идентифицирани възможно най-рано, а донори да не се използват, ако съществува риск от предаване на сериозна болест (рак, инфекция) до реципиента. В тази връзка Съветът на Европа и някои държави-членки вече са утвърдили насоки относно серологичните и други методи за скрининг, които трябва да се използват, за да се сведе до минимум рискът от предаване на инфекциозни или злокачествени заболявания на реципиента. Скринингът трябва да включва социална история, взета от близките, за да се изключи скорошно високорисково поведение, което може да означава риск от трансмисивна болест, която е на по-ранен етап, за да бъде открита чрез серологичен скрининг.

По отношение на получаването на съгласието за донорство от МЗ заявяват, че държавите, членки на ЕС имат различни законови изисквания. В някои съгласие се предполага, докато в други трябва да се търси конкретно съгласие от близки или от някой орган/институция. Каквато и да е системата, препоръчително е всеки един гражданин да обсъди желанието си за дарение с роднините си като част от процеса на скрининг. Съществуват доказателства, че подходът към роднините може да повлияе на желанието им да се съгласят на даряването. Персоналът, който иска да получи съгласието на роднините, трябва да бъде подходящо обучен.

Необходимо било да се вземат и мерки за намаляване риска от отхвърляне на органи. „За някои органи, особено за бъбреците, успешният дългосрочен резултат от трансплантацията зависи отчасти от подходящото съответствие между донора и реципиента. Добре организирана система за разпределяне и транспортиране на дарените органи на най-подходящия реципиент е от особено значение“, допълват от МЗ.



Още по темата

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
JKka


Още новини
Дават още по 2 млн. лв. допълнително за СИМП и МДД
13.12.2019 17:33:08 Надежда Ненова

Дават още по 2 млн. лв. допълнително за СИМП и МДД

Бюджетите за специализираната извънболнична медицинска помощ (СИМП) и медико-диагностични дейност ...

Здравната каса ще покрие всички дългове към чуждестранни партньори
13.12.2019 16:34:11 Невена Попова

Здравната каса ще покрие всички дългове към чуждестранни партньори

На този етап не се очертават сериозни спорни моменти между Националната здравноосигурителна каса, ...




Актуална тема
Лъжичките катран в меда или упреците, когато е спасен човешки живот
10.08.2019 10:14:58 Надежда Ненова

Лъжичките катран в меда или упреците, когато е спасен човешки живот

В края на миналия месец лекари от две болници спасиха живота на свой колега, получил масивна бело ...

Кръглата маса и моделът „Ананиев“ (Обзор)
16.07.2019 17:33:30 Надежда Ненова

Кръглата маса и моделът „Ананиев“ (Обзор)

Повече здравни фондове ще разпределят парите, с които в момента борави НЗОК. Запазва се и доплаща ...

Безвъзмездното кръводаряване - възможно ли е наистина у нас?
22.01.2019 10:18:42 Надежда Ненова

Безвъзмездното кръводаряване - възможно ли е наистина у нас?

„Имате ли нужда от кръв?“ и „Предлагам изгодно!“ Това са два въпроса, кои ...

Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите
15.10.2018 18:31:56 Ирина Пекарева

Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите

Повсеместно прекрояване на здравната система планират управляващите. В огромната си част променит ...