Сряда, 23 Януари 2019
05
дек
 

30% от българите страдат от хипертония

Понеделник, 05 Декември 2016 | 15:08:25


Най-разпространеното хронично заболяване у нас е хипертонията. Това стана ясно от проучване на Националния статис

Най-разпространеното хронично заболяване у нас е хипертонията. Това стана ясно от проучване на Националния статистически институт, част от Европейското здравно интервю, което се провежда сред страните-членки от ЕС. Целта на изследването е да сравни здравния статус, начина на живот и ползването на здравни услуги от населението в Евросъюза.  Изследването е проведено в периода октомври 2014 - януари 2015 година сред 8 839 лица на възраст над 15 години.

Близо 30% от участвалите в проучването посочват, че имат хипертония, като заболяването е по-разпространено сред жените, отколкото сред мъжете. При лицата над 65-годишна възраст относителният дял на тези с високо кръвно налягане достига 68.3%.

Съпоставяйки данните  със същото изследване от 2008 г. се наблюдава значителен ръст в разпространението на това заболяване както сред мъжете (с 32%), така и сред жените (с 30.4%). Сравнението по възраст показва повишение на дела на хипертониците над 45-годишна възраст.

На второ място сред наблюдаваните хронични заболявания и здравни проблеми са уврежданията, засягащи долната част на гърба или други хронични нарушения на гърба, следвани от исхемична болест на сърцето или стенокардия. Сред останалите най-често срещани хронични заболявания са артроза, диабет, бъбречни проблеми и други.

Над 58.3% от анкетираните са заявили, че не страдат от хронични заболявания или здравни проблеми. Наличие на едно заболяване заявяват 17.2%, на две заболявания - 10.6%, а на три и повече - 13.9% от населението.

Хроничните заболявания са една от основните причини за ползване на здравни услуги и тяхното лечение често е много скъпо. Изучаването на хроничните заболявания е от съществено значение както по отношение на цялостната оценка на здравния статус, така и с цел анализ на необходимостта от здравни грижи и формулиране на политики, посочват авторите на изследването.

Резултатите от Европейското здравно интервю показват още, че през 2014 г. 10% от населението у нас са били на болнично лечение с престой едно или повече денонощия. В болнични лечебни заведения като дневен пациент са преминали 8.5% от населението.

Затлъстяването представлява все по-голям проблем за българите, сочат още данните от допитването, като ако през 2011 г. сериозен проблем с килограмите са имали 11,5% от нашенците, то през 2014 г. процентът се увеличава на близо 15%. Положителна тенденция обаче е намаляването на тютюнопушенето сред българите, което е  сочено за един от рисковите фактори за разпространението на белодробни, някои онкологични и сърдечносъдови заболявания.

Изследването разглежда и достъпа на пациенти до извънболничната помощ. Очаквано, най-много или над 70% българите са търсили помощ от личния си лекар, следвано от консултация със стоматолог – над 44% и специалисти от доболничната помощ, до чиито кабинети са стигнали над 30%. Сравнението на данните от 2014 г. с тези от 2008 г. показва, че е налице тенденция на нарастване на търсенето на помощта към медицински специалисти от извънболничната помощ.

Профилактиката е един от другите разглеждани показатели на здравето на нацията, като положителната тенденция е за ръст в тази насока. Като пример са данните, че през 2014 г. на 35.3% от жените на възраст 50 - 69 години никога не е правена рентгенова снимка на гърдите, докато през 2008 г. този дял е бил 61%.

Изследването проучва и затруднения достъп до здравни грижи. 12.6% от анкетирани са признали, че не са успели да се подложат на стоматологичен преглед или лечение поради липса на финансови средства; над 10% не са се обърнали към друг специалист поради същата причина. Близо толкова са и хората, които не са успели да закупят нужните им лекарства поради липса на пари. Лицата, които са имали нужда от здравни грижи, но не са ги получили  поради необходимостта да чакат твърде дълго, са 4.3%.

Що се касае до употребата на медикаменти, проучването показва, че тяхната употреба нараства значително, както по отношение на предписаните от специалист лекарства, както и тези, които са на свободен режим. Жените са по-склонни да приемат лекарства по самоинициатива, става ясно от допитването.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
2pvB


Още новини
Е-системата за проследяване на лекарствата стартира тестово през февруари
23.01.2019 16:51:40 Надежда Ненова

Е-системата за проследяване на лекарствата стартира тестово през февруари

Електронната система за проследяване на лекарствата ще стартира тестово през февруари. Това съобщ ...

Готовността на България за системата за верификация е съизмерима с тази в ЕС
23.01.2019 16:32:52 Надежда Ненова

Готовността на България за системата за верификация е съизмерима с тази в ЕС

Изпълнителната агенция по лекарствата и Министерството на здравеопазването нямат за цел да създав ...




Актуална тема
Безвъзмездното кръводаряване - възможно ли е наистина у нас?
22.01.2019 10:18:42 Надежда Ненова

Безвъзмездното кръводаряване - възможно ли е наистина у нас?

„Имате ли нужда от кръв?“ и „Предлагам изгодно!“ Това са два въпроса, кои ...

Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите
15.10.2018 18:31:56 Ирина Пекарева

Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите

Повсеместно прекрояване на здравната система планират управляващите. В огромната си част променит ...

Медицинските специалисти: Смъртта на пациент не се преживява
27.08.2018 17:07:48 Надежда Ненова

Медицинските специалисти: Смъртта на пациент не се преживява

Смъртта на 33-годишната родилка Ренета Томова в Сливенската болница отново отвори дебата за лекар ...

Лимитите продължават да задушват системата, докато НЗОК се задъхва от лекарства
20.04.2018 17:32:03 Полина Тодорова

Лимитите продължават да задушват системата, докато НЗОК се задъхва от лекарства

Националният рамков договор вече е факт. Въпреки заявката за по-добрите условия, в които ще работ ...