2 753 млн. лв. са платени за възнаграждения в здравеопазването през 2022 г.

Болниците и лекарските практики сме между трето и четвърто място като работодатели в България, т.е. осигуряваме прехраната на над 106 000 души, а косвено на близо половин милион души (460 000), които са заети в здравния сектор. Това каза председателят на БЛС д-р Иван Маджаров след представянето на първото у нас и в Европа проучване за икономическия принос на лечебните заведения в България, поръчано от БЛС и осъществено от IQVIA.

Данните показват, че лечебните заведения изплащат в заплати близо 2,8 млрд. лв., около 80 млн. лв. корпоративни данъци и приблизително 890 млн. лв. осигурителни вноски. Разходите за услуги, предоставяни от лекарски практики, болници и други лечебни заведения, увеличават общия доход на домакинствата в икономиката с около 3.8 млрд. лв.

Средна брутна годишна работна заплата в сектора за 2022 г. е била 22,1 хил. лв., което е съпоставимо със средната брутна заплата в страната (22,2 хил. лв.) и в сектор „Образование“ (22,0 хил. лв.). Тя е по-висока от заплатите на заетите в „Хотелиерство и ресторантьорство“ (12,6 хил. лв.) и „Строителство“ (16,0 хил. лв.), но много по-ниска от средните възнаграждения в сектор „Информация и комуникация“ (53,3 хил. лв.) Общо заплатите, изплатени от лечебни заведения през 2022 г., са в размер на 2 753 млн. лв.

„Оказа се, че около 1,2 млрд. лева от инвестираните в здравеопазването се връщат в държавата чрез корпоративни данъци, осигурителни вноски и данъци върху доходите на физическите лица. Това показва, че здравната система по никакъв начин не е бреме за икономиката на държавата, напротив – тя е един от основните двигатели на икономиката“, каза председателят на БЛС.

По думите му това, което липсва в анализа, е какви са ефектите след излекуването на хората и бързото им връщане в работен режим. „Средствата на държавата в здравеопазването трябва да се възприемат като инвестиции, не като разходи. Продължава обаче тенденцията застаряващите кадри да са заплаха за тази икономическа дейност, а кадрите в системата са най-важни. Трябва да се облягаме на данните при взимането на решения, защото резултатите не са добри по отношение на кадровата криза. Всякакви стратегии, които се обсъждат в момента в парламента, не биха се осъществили, ако не се заложат извънредни мерки за гарантиране на кадрите – на лекари и професионалисти по здравни грижи“, каза още д-р Маджаров.

Председателят на БЛС подчерта, че изводите от това проучване по отношение на здравната политика са, че решенията трябва да се взимат на базата на данни и анализи, трябва да се прилагат икономически механизми и държавата трябва да се намесва там, където е необходимо, за да се гарантира здравната грижа за населението.