Университетите трябва да сме динамични, за да можем да подготвим адекватни млади лекари

Проф. Добромир Димитров беше избран в началото на май месец тази година за ректор на Медицинския университет в Плевен. До избирането си е бил зам.-декан на факултета по Медицина на МУ-Плевен.

Проф. Димитров е роден на 4 юли 1980 г. в Троян. Завършил е висше образование- медицина в Медицински Университет-Плевен през 2004 г. Придобива  специалност Обща хирургия, също в МУ-Плевен през 2010 г. Доктор по Обща хирургия от 2011 г. През миналата година завършва магистратура по Обществено здраве и здравен мениджмънт.

От 2008 г. е хирург  в Клиника по Онкологична хирургия към УМБАЛ “Д-р Г. Странски” – Плевен. От 2016 г. е доцент в Катедра „Пропедевтика на хирургическите болести” към Факултет „Медицина“  на МУ – Плевен., а от 2020 г. е професор.  От 2012 г. ръководи  научен кръжок по Онкологична хирургия за студенти по Медицина. Ръководител е на ХАЙФУ център към УМБАЛ „Света Марина“-гр. Плевен.

Проф. Димитров, какво Ви накара да се решите да се кандидатирате за ректор на МУ-Плевен?

Обичам предизвикателствата. Винаги съм си поставял по-големи цели пред мен и професионалното ми развитие. Това е още от ученическите ми години. Винаги съм се стремял да оставям някаква следа след себе си, да се случват позитивни неща около мен, защото това ми е бил стимулът за личностно и професионално развитие.

Няма ли опасност сега, когато сте ректор, да бъдете затруднен в работата си като хирург?

Когато преди години станах студент в нашия университет, той се ръководеше от доц. Кунчо Игнатов. Тогава много се чудех как може един хирург да се занимава с административна дейност. Сега вече мога да дам отговора на този въпрос. Хирургът трябва да е много добре организиран, да управлява много добре времето си, да взима много бързи решения и носи отговорност. Това се пренася и в административната дейност. Той е постоянно в съгласувателен режим и изгражда комуникационна връзка с всички по веригата както в клиничната работа, така и в администрацията. В клиничната работа хирургът знае, че не е сам – има операционна сестра, анестезиолози, преди това пациентът е бил гледан от кардиолози, интернисти, които да поставят диагнозата. Докато дойде неговият ред да си свърши работата, той е колаборирал с много хора. В администрацията е същото. Имаш проблем, назначаваш експерти, които да предложат решения за проблема и администраторът трябва да избере най-доброто от тях. Хирургът е свикнал да взима решения много аргументирано и с нужната отговорност. Ще ми се наруши режима, със сигурност няма да мога да оперирам в този обем, в който съм свикнал, но ще редуцирам част от оперативните интервенции, предимно тези с малък и среден обем и ще ги оставя на младите колеги. Засега ще оперирам само два дни в седмицата, след време може да станат и три, зависи.

Кои са основните Ви приоритети като ректор?

Подмладяване на академичния състав. Трябва да го направим по-възрастово балансиран, за да може да отговорим на нуждите от преподаватели. Искам да повиша конкурентоспособността на университета чрез осъществяване на дигитална трансформация на процесите. Това е нещо много актуално и говорим за него от години, но не се случва с желаната от всички ни скорост. Например през едно мобилно приложение или сайта на университета един студент да може да подаде необходимото му  заявление, да си пусне доклада и да следи до коя институция е стигнал този доклад. Неща, които са съвременни и спестяват излишния бюрократичен подход. Сред приоритетите ми е да станем конкурентноспособни чрез съвременна научно-изследователска дейност. Имаме един многомилионен проект, който ще финализираме през мандата ми, финансиран по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“.

Дигитализацията ли е най-важното за университета, за да бъде той конкурентен на останалите престижни висши медицински учебни заведения в Европа?

Дигитализацията е едно от важните неща. Имам възможност да контактувам с хирурзи в Европа и там този път е доста напреднал. Голяма част от университетите са устроени по този начин. Смисълът е да намалим мъртвото, административно време по този начин. Така е възможно да навлязат и високите технологии като изкуствения интелект като дисциплини и да бъдат генератор на вдъхновение. Отминаха времената, когато една лекция може да се върти 10-15 години от преподавателите, защото медицината много бързо генерира нови доказателства и променя хода на някои диагностично-лечебни подходи. Ние трябва да сме динамични, за да можем да подготвим адекватни млади лекари.

Предвиждате ли специално обучение по телемедицина?

Тя е застъпена в момента чрез преподаваните дисциплини минимално инвазивна хирургия и информационни технологии във втори курс. Имаме сключено споразумение с министъра на образованието отпреди година между медицинските университети в Плевен, Пловдив и Варна заедно с Университета по телекомуникации да изготвим специално обучение на инженери по телемедицина и си разпредаляме учебния материал. Вече сме в много напреднала фаза и живот и здраве от догодина ще въведем съвсем нова дисциплина „Инженерна телемедицина“. Това е нещо много иновативно и най-вероятно ще бъде много търсено на пазара на работна ръка.

Как ще мотивирате младите лекари, които завършват сега, да останат в България?

Много често по медиите се споменава като основен фактор финансовата страна, но по-важно е обучението в следдипломната квалификация. Това е основният ни проблем. Какво място в йерархията ще има специализанта. Той не съществува за Здравната каса, не може да подписва никакви документи. Защо например един специализант втора година да не може да прави малки и средни операции и това да се зачита от НЗОК? Минали са две години от неговото завършване. На четвъртата година би могъл да прави големи интервенции, разбира се под менторството на специалист. В западните страни това е така. Следдипломното обучение трябва да стане толкова добре организирано и систематизирано, че кадрите да излизат по калъп еднакво подготвени. Това, което се случва на Запад. Точно това е нещото, което у нас е голяма спънка за младите кадри. Те не виждат и не познават системата добре, а виждат само колко е тромава и зле организирана и това ги пропъжда. Разбира се, заплащането също не е маловажен проблем. Знаете, че в големите болници има минимум за младите лекари. Създаде се обаче една лоша практика – подписва се от самите млади лекари декларация, че се отказват от този минимум, за да може да се спести някой лев. Това са вредни практики, те трябва да бъдат отстранени, но за да се случи е необходимо да има много широка дискусия. Тя минава извън политическата рамка. Трябва да имаме много ясна визия къде искаме да отидем и да се следва от всички политически сили без значение от сътресенията. В противен случай ще започнем да се лутаме от една крайност в друга и крайният резултат няма да е много добър.

А как могат да бъдат мотивирани утвърдените специалисти да обучават млади лекари?

Нужен е много ясен регламент. Да има различни бонусни системи за старите, опитни колеги, които предават знанията си. Необходими са и регулации, които да създадат дух на нормална професионална етика, а не на хищническа конкуренция.

Как може да бъде решен според Вас недостигът на медицински кадри в определени специалности и каква е ролята на университетите в това решение?

Това трябва да е държавна политика. Да има приоритетни специалности, които да бъдат защитени от държавата. Да се влагат малко повече усилия, малко повече финансов ресурс, малко повече мотивация за младите колеги, за да ги изберат. Обикновено тези специалности са трудни и са свързани с тежка специализация. Сред тях са анестезиологията и реанимацията, спешни състояния, патоанатомия, съдебна медицина. Това не са много популярни дисциплини, а в същото време са много трудоемки. Когато един студент 3-4-ти курс си направи справка за възнагражденията, за организацията, той вижда, че там пътя е много трънлив, несигурен и неясен и естествено ще избяга от тях и ще отиде в по-популярните специалности. Затова е нужна държавната политика.

Кои са най-важните качества, които трябва да притежава един млад човек, за да стане добър лекар?

За съжаление критериите, по които подбираме студентите са далече от критериите, за които Вие говорите. Ние гледаме дипломата за средно образование и знанията по химия и биология на кандидатстудентските изпити, но реално изискванията, за да станеш добър лекар, са доста по-различни. На първо място е да са силни емпати. Да могат да се поставят на мястото на другия човек. На второ място е да бъдат много силни мечтатели. Без значение от бурите и препятствията, да продължат да вярват в мечтите си, защото само тогава ще постигат резултати. Дори и да не постигнеш най-голямата мечта, по пътя ще постигнеш много други, които ще ти донесат удовлетворение. На трето място е да са като отворена книга. Обучението по медицина не трае шест години, а цял живот. В момента, в който спрем да се интересуваме, започваме да изоставаме фатално. И на четвърто място – да са големи професионалисти, за да могат правилно да разделят личното си време от работата. Смесим ли личния и професионалния живот, става много, много трудно.

Възможно ли е човещината и емпатията да бъдат възпитани в университета?

Възможно е. Имали сме колеги, с които сме учили и чиито най-силни качества не са били емпатията и добрината, но попадайки в западноевропейските школи, те са се променили. Виждали сме се две-три години след това и резултатът е напълно неочакван. Това означава, че може би, ние не сме намерили начина. В следдипломната квалификация е важно да имаме не само професионални изисквания като знания и умения, но и чисто човешки.