“Напълно здрав човек” е субективно понятие

Проф. д-р Доброслав Кюркчиев, д.м.н. е началник на Лабораторията по клинична имунология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Завършил е медицина в МУ София през 1997 г. През 2003 г. защитава дисертация и получава научна и образователна степен „доктор” и става асистент към Катедра Клинична лаборатория и Клинична имунология. От 2009г. е доцент в Катедрата. През 2007 г. получава специалност „Клинична имунология”. Научните интереси на д-р Кюркчиев са в областта на автоимунните заболявания, регулацията на имунния отговор, туморната имунология. До май 2018 г има 54 научни публикации в български и 35 в международни специализирани списания (IF- 49), участие в написването на 9 учебници и монографии; 135 участия с научни доклади в конгреси и конференции, участие в 32 научни проекта и 1176 цитирания в научната литература. Специализирал е в Laboratory for tumor vaccination, University hospital, Catholic University, Leuven, Belgium. при prof. Van Gool. Преподава на студенти медици, специализанти по имунология, ревматология, гастроентерология и онкология. През месец октомври 2015 г. придобива научна степен „доктор на медицинските науки”, а от май 2018 е професор към Катедра Клинична лаборатория и Клинична имунология на Медицински университет- София.

Проф. Кюркчиев, защо при двама напълно здрави човека, без придружаващи заболявания, имунната система на единия се справя с вируса на COVID-19 без проблем, а при друг борбата е дълга и трудна? От какво зависи имунният отговор на организма?

„Напълно здрав човек” е субективно понятие. Така наричаме хора, които нямат оплаквания. Имунната система, обаче е нещо, което функционира на едно друго невидимо за неспециалистите ниво. От тази гледна точка двама „напълно здрави” могат да имат съвсем различна нагласа за имунни отговори и състояние на имунната система. Имунният отговор на организма зависи от много неща. Тези които знаем са: текущи и минали инфекции, дали е ден или нощ, сезонът, храната, психологическия стрес, ползването на имуностимуланти, генетичния терен и още много. Още повече не знаем.

В момента всички пият витамини с шепи, за да се предпазят от заразяване. Има ли научни доказателства, че тези витамини наистина предпазват или по-скоро говорим за плацебо ефект: хората се успокояват, че „правят нещо“?

По принцип витамините имат славата на нещо, което не е особено ефективно, но пък за сметка на това винаги е полезно. Идеята на хората да ги пият е, че си „укрепват имунитета”. В действителност витамините са нещо, което е доста по-сложно от масовата представа и към тях трябва да се подхожда по-сериозно. Витамините не предпазват от зараза със SASR-Cov-2и мисля, че хората, които ги пият не ги пият с тази цел. По скоро мисля, че в масовото съзнание витамините и имуностимулантите са едно и също и идеята за пиенето на витамини е „подсилване на имунитета”. По принцип нито ролята на витамините е такава, нито пък „подсиването на имунитета” непременно е нещо позитивно при тази инфекция.

Тоест „пренатягането“ на имунитета може да има и обратен ефект?

Това е въпрос, на който отговор тепърва ще има. Идеята „ще си подсиля имунната система и по- трудно ще се разболея” на повърхностно ниво е много логична, но на практика нещата не винаги стоят по този начин. Тепърва ще се изяснява ролята на имунния отговор по време на тази инфекция. Не е задължително силния имунитет да е добра новина. Вероятно знаете, че лекарство, което потиска вещество, което е ключово за активирания имунитет, е едно от тези, които се спрягат като терапевтична стратегия. При много вирусни инфекции реакцията на имунната система срещу вируса е реалния проблем, а не толкова самия вирус. Нарича са „имунопатичен ефект”. Относно SARS-Cov-2  има данни за активиране на множество имунни субстаниции – т.нар. „цитокинова буря”. Дали случаят е такъв със SARS-Cov-2 и дали е само такъв е твърде рано да се каже. Но нищо чудно. В тази връзка бих искал да обърна внимание на един сериозен проблем, който остава в сянка. Покрай пандемията и покрай съобщенията, че хидроксихлороквин сулфат, известен у нас като резорхин и плакенил, има ефект върху заболяването, тези медикаменти изчезнаха напълно, а те са жизнено-необходими за множество пациенти със сериозни автоимунни заболявания. Непотвърдени и все още несигурни данни водят до паническо презапасяване и лишаване от тези препарати на хора, които не могат без тях. Тези хора не са по-малко важни от потенциалните „жертви” на COVID-19, 95%, от които, по световни данни, ще изкарат заболяването с незначителни до средно-тежки симптоми. Ще оздравеят и ще забравят. За разлика от пациентите с автоимунни заболявания.

Наскоро в едно авторитетно норвежко научно списание беше изказано предположение, че голямата смъртност в Италия се дължи на това, че населението там масово е с антибиотична резистентност. Как ще коментирате хипотезата и по тази логика България не е ли също застрашена, тъй като у нас антибиотици се пият за щяло и нещяло?

Антибиотичната резистентост вслествие на безконтролното използване на антибиотици е сериозен проблем, за който специалистите отдавна алармират.  В България антибиотиците се възприемат двойнствено. Известно е масовото мнение, че при висока температура трябва да се даде антибиотик и тя спада. В по-младите поколения обаче този тип безразборно ползване на антибиотици намалява, най-малкото покрай обсесията за здравословен начин на живот, защото другата идея за антибиотиците е, че те са нещо като отрова. Антибиотиците са лекарствени средства със своя смисъл и показания и така следва да бъдат възприемани. Те не са бонбони и не може всеки да си ги преписва или отбягва както го води вътрешното усещане.  По отношение на ситуацията в Италия, твърде много фактори се дискутират относно високата смъртност – от статистическите подходи, до възрастта на населението. Не е нелогично антибиотичната резистентност да е един от тези фактори, имайки предвид, че вирус-причинената пневмнония много често се усложнява с бактериална.

В България, както в прочем и в много други страни, част от младите са привърженици и на т.нар. антиваксър движение. Как ще се отрази на неваксинираните деца срещата с този вирус?

Следвайки логиката, че след инфекцията би имало временно състояние на имунокомпрометираност, в този период детето, ваксинирано или не, би било по-чувствително към инфекции. Липсата на ваксинации би засилило тази чувствителност към микроорганизмите срещу, което детето не е било ваксинирано.

Вие „за“ или „против“ масовото тестване на населението сте?

Това до голяма степен е предмет на държавна политка и тъй като не се занимавам с такава мнението ми едва ли има особена ценност. В различните страни се практикуват различни подходи. От една страна масовият скрийнинг на населението би дал една много точна представа за хода и развитието на заболяването, заразените контингенти и заболелите от тях, здравото носителство и изобщо една доста ясна и пълна картина. От друга страна тестиранато само на определени контингенти би „игнорирало” заразата, би ограничило до много голяма степен паниката и ирационалните действия и решения.  Швеция използва този подход, поради което не можем да сме напълно сигурни дали Грета Тунберг е изкарала заболяването, както твърди,  или не. И какво от това?

Един от аргументите на привържениците на масовото тестване е, че по този начин ще се разбере кой е преболедувал и съответно ще се възстановят социалният и икономическият живот в страната. Има ли достоверни данни до колко траен е изграденият имунитет?

Този аргумент не е лишен от логика и го приемам за смислен и разумен. Колко траен е имунитеттът няма как да има данни при положение, че са минали само четири месеца откак COVID-19 се появи. Единствено могат да се правят аналогии с други подобни заболявания. При друг корона-вирус, причинил епидемия през 2002/3 година, антитела се откриват до две години след преболедуването.

В началото на пандемията се прокраднаха данни, че вирусът оставя отпечатък върху имунитета на прекаралите инфекцията и ги прави по-податливи към определен тип инфекции. Това вярно ли е?

След всяка тежка вирусна инфекция има период на имунна компрометираност и организмът е по-податлив на други инфекции. Морбили е класически пример. Това е временно явление, което отшумява. Не мисля, че SARS-Cov-2 е по-различен в този аспект.

В началото на епидемията се говореше и за тежки поражения върху белия дроб, които остават и след като човек се изчисти от вируса. Това потвърди ли се?

По принцип всяка тежка пневмония има потенциала да остави трайни поражения върху белия дроб, без това да бъде задължително. Дали Covid-19 се характеризира със засилен ефект в тази посока не мога да преценя поради две причини. Първо, това е сфера на колегите пулмолози и вирусолози и второ все още няма достатъчно данни какво се включва в понятието „напълно излекувани”.

Каква е вашата прогноза за по-нататъшното развитие на пандемията?

Следвайки логиката на епидемиите и пандемиите откак съществува човечеството и тази, като всяка друга, ще има начало, пик и край. Вирусът ще остане сред нас, както множество други и периодично ще има припламвания. Предполагам, че до година ще има ваксина, което в голяма степен би решило въпроса. Дали и доколко този вирус ще бъде свързан с ролята си на „пусков сигнал” за автоимунни и злокачествени заболявания предстои да се разбере. Досега няма такива сигнали.

Но има такава опасност, така ли?

Когато става въпрос за вируси, винаги има такава опасност.

Вие оглавявате една от най-авторитетните имунологични лаборатории в страната. Как се справяте в тази трудна ситуация?

По отношение на нашата работа не бих нарекъл ситуацията „трудна”. Имаме по-малко диагностична работа от друг път, поради общата стагнация и ограничаването на плановия прием на пациенти.  Доста сме натоварени по линия на Медицински университет, защото, заедно с колегите от Александровска болница, изготвяме лекции и семинари за дистанционно обучение на студентите. Иначе ние сме на линия, персоналът е в пълен състав, машините работят и очакваме своите пациенти, на които да бъдем полезни. Както винаги.

И накрая вашата лична „рецепта“ за предпазване от вируса?

Достатъчно хора препоръчват „да си стоим вкъщи”, за да се присъединявам и аз към тях. Нямам собствена рецепта за предпазване от вируса и не мисля да имам. Не считам, че следва допълнително да променям начина си на живот поради такъв повод. И без друго е достатъчно променен. Ограничавам контактите с възрастните ми близки и бих имал препоръки към тях. Макар, че те не се нуждаят. Информирани са достатъчно и могат да преценяват действията си. Считам, че малко повече позитивни послания към хората едва ли биха били излишни. Това бих дал като „рецепта”, защото то липсва напълно.