Юристи поискаха спиране на честите изменения на здравната нормативна уредба

Необходим преглед на нормативната уредба, регламентираща здравния сектор, тъй както проблемите са трупани с години и нито лекарите, нито пациентите могат да се ориентират в цялата поредица от нормативни и поднормативни актове. Това каза юристът проф. Сашо Пенов по време на кръгла маса „Здравеопазване и право“, организирана от Юридическо дружество по медицинско право и здравеопазване.

Участниците в кръглата маса очертаха 100 нерешени въпроса в здравеопазването и 20 стратегии, от които нито една не е реализирана докрай.

„Няма друг сектор с толкова много нормативни актове – над 500, а като добавим регламентите и директивите на Европейски съюз, проблемите в управлението на здравеопазването стават още по-големи“, каза проф. д-р Дарина Зиновиева. По думите й честите изменения в българското законодателство стигат до там, че в една година само Закона за здравното осигуряване е променян 11 пъти. Темата е особена актуална в момента като се има предвид и че пред Конституционния съд на Република България има висящо дело дали е допустимо при лечението на пациентите да има лимити, определени от НЗОК.

„Българското здравно законодателство е повредена дантела, има неща, които си противоречат едно на друго. Много често депутатите вкарват в допълнителните и заключителни  разпоредби изменения, без текстовете да са съгласувани.  Получава се поправка на поправка на поправката“, каза бившият управител на НЗОК проф. Петко Салчев. Той беше категоричен, че трябва да има Здравноосигурителен кодекс, който не просто да събере, но и да хармонизира и да сложи в ред разроената, огромна по обем и често противоречива нормативна уредба на здравеопазването и здравното осигуряване. Проф. Салчев допълни, че трябва  да бъде поставено на обсъждане дали да се въведе минимален здравен пакет за хората и така да се регламентира какво получава всеки пациент. По този начин ще се намали процентът на доплащане, което сега се прави от хората.

Върховният съдия и бивш зам.-министър на здравеопазването Любомир Гайдов заяви, че България е единствената държава в ЕС, която работи с клинични пътеки. „Към момента те са общо 321, като от въвеждането им досега не са разписани точни стандарти за тяхното прилагане. Налице са силно занижени критерии за качество“, каза той.

По време на кръглата маса бяха отбелязани и проблемите при учредяването, функционирането, преструктурирането и прекратяването на лечебните заведения, които тепърва ще бъдат във фокуса на предстоящите законодателни промени в здравния сектор.

Участници в събитието бяха още проф. Иван Тодоров, проф. Огнян Герджиков, проф. Борислав Борисов, Юлиян Узунов, проф. Живко Драганов, акад. Атанас Атанасов, омбудсманът проф. Диана Ковачева, проф. Момчил Мавров, д-р Светла Качарова, д-р Надежда Славчева, Лилия Монова.