Ще направим всичко възможно да повишим бюджетите на болниците за 2019 г.

„Тази година ще направим всичко възможно да повишим бюджетите на болничните заведения, защото ако в момента се увеличат клиничните пътеки, бюджетът ако сега свършва на 25-о число, ще свършва на 22-ро число. Така че при всички положения ще искаме да имаме увеличение на бюджетите на болниците.“ Това заяви пред телевизия Европа главният секретар на Българския лекарски съюз д-р Стоян Борисов.

„Едни разумни лимити, които да коригират нещата, може да съществуват. Ние искаме идеалния вариант – да няма лимити, но това не може да стане отведнъж. Нека да се увеличат лимитите, ще видим за цени на клинични пътеки – може би на най-нуждаещите се пътеки ще настояваме, и то такива, които се работят и от болници от ІІ и от І ниво. Но още не сме запознати с бюджета“, добави той.

„Лимитите в болничната помощ са абсурдни“, заяви от своя страна зам.-председателят на Дружеството на софийските общопрактикуващи лекари д-р Николай Колев. Той отбеляза, че ако в даден момент няма направление за специалист, пациентът ще може да изчака, но ако например пациент е с остър апандисит, лимитът в болничната помощ може да го убие. „Безспорно трябва да има контрол, трябва да се види къде изтичат парите в системата и това да се прекрати, но лимитите са абсурдни“, коментира д-р Колев.

И двамата лекари отбелязаха, че средствата в системата са крайно недостатъчни и това трябва да се промени. Д-р Борисов посочи, че у нас процентът от БВП за здравеопазване, отделян от обществените средства, никога не е надвишавал 4,2-4,3%, докато в ЕС средната цифра е 6,9% от БВП. „Т.е. ние трябва да се стремим да достигнем този среден процент, въпреки че има държави, в които отделят от 10 до 16% от БВП за здравеопазване. И тук няма никакво значение дали една държава е слабо или силно развита икономически, тук става въпрос какви са приоритетите на тази държава“, подчерта той.

„По данни на Световната банка и министерството ние достигаме 8%, но никой не казва, че 4% от тези 8% ги плащаме ние като пациенти. Всеки човек и в болничната помощ, и в доболничната, плаща. Събрани парите, които идват от здравни вноски, тези, които идват от държавния бюджет, и тези, които ние доплащаме, правят 8%. А би трябвало 8% да бъде само онова, което отделя държавата“, отбеляза и д-р Колев.

По време на разговора стана въпрос и за остойностяването на клиничните пътеки и всички дейности в системата. „Когато говорим за реална стойност на клиничната пътека, трябва да имаме предвид труда на медиците. Това остойностяване ако се направи, може би цената на клиничната пътека ще се увеличи от 60-70 до 100%. Т.е. ще са необходими още повече средства“, коментира главният секретар на БЛС. По думите му, това ще повиши и качеството на лечението, тъй като тогава ще има средства за ремонт на лечебните заведения, за нова апаратура, инструментариум и т.н. „И най-важното – лекарите, сестрите и акушерките ще бъдат удовлетворени от своя труд“, отбеляза той.

В коментар на предложенията за промяна на здравноосигурителния модел и по-конкретно на предложението, което включва допълнителна здравна застраховка и доплащане от пациента, д-р Борисов отбеляза, че във всички държави от ЕС има доплащане подобно на предлаганото от министъра, в рамките на 15% до 20%.

Той обаче посочи друг проблем: „Ние имаме 1 млн. неосигурени, които работят и не се казва как да стане така, че да се осигуряват. Ако всички те се осигуряват на минимална заплата от 510 лв., това са 40 млн. лв. на месец или 480 млн. лв. на година. След това – държавните служители. Има такива на много високи заплати, по-високи от 2600 лв., което е осигурителния праг, и те не се осигуряват. Осигурява ги държавата на 5%, това са 25 лв. Е, добре, хубаво, нямам нищо против държавните служители да бъдат компенсирани, но защо точно в сферата на здравеопазването? Нека ги компенсират по друг начин“, коментира главният секретар на БЛС.

Д-р Колев от своя страна отправи други критики към предложенията за промени. „През цялото време става въпрос само за болнична помощ, а основата на здравеопазването е извънболничната, за която въобще не става въпрос“, посочи той.

Освен това според него средствата, които се планира да дойдат от допълнителната здравна застраховка, биха били крайно недостатъчни. „Няма как с тези 800 млн. да покрием недостига, тъй като говорим за доплащане от 4 млрд. Т.е. веднъж ще си плащаме здравната осигуровка, втори път ще си платим здравната застраховка, трети път като отидем в болницата, ще си доплатим, защото системата пак не е дофинансирана. Това е категорично крайно недостатъчно и то няма как да свърши работа“, смята зам.-председателят на ДСОПЛ.