Шест реформи в здравеопазването предвижда Планът за устойчивост

Шест реформи в сектор „Здравеопазване“ са заложени в Плана за усточивост и развитие, става ясно от последния вариант на проекта, предложен за обществено обсъждане. 

Припомняме, че в предишната редакция на Плана бяха заявени три реформи - актуализиране на стратегическата рамка на сектора, цялостно внедряване на Национална здравно информационна система (НЗИС) и създаване на механизми за привличане и задържане на кадри в системата на здравеопазването и професионалната им реализация в определени райони на страната.

Първата реформа е свързана с промяна на нормативната уредба, като целта, според авторите на проекта, е да се повиши устойчивостта на здравната система на сътресения, както и увеличаване на достъпа на населението до качествено и навременно здравно обслужване. Това включва разработване на Национална здравна стратегия 2021-2030 г., план за действие по изпълнението й и приемане от Народното събрание; разработване на Национална стратегия за психично здраве 2021 – 2030 г.; разработване на Национална карта за дългосрочната нужда от здравни услуги в България; разработване на Национална стратегия за детско и юношеско здраве и педиатрична грижа; разработване на Национална стратегия за гериатрична грижа и остаряване в добро здраве 2021-2030 г.; разработване на Национална стратегия за електронно здравеопазване и дигитализация на здравната система 2021-2030 г.; разработване на Национален план за борба с рака в Република България 2021- 2027 г.; разработване на Национален план за развитие на пренатален и неонатален скрининг, и скрининг на социално-значимите заболявания и създаване на Национален интердисциплинарен център за масов скрининг с изграждане на регионална мрежа 2021- 2027; разработване на Национален план за въвеждане на съвременно здравно образование в българското училище 2021-2027 г.

Планирано е и разработване на Национален план за преструктуриране на болничната помощ в Република България, както и план за подобряване на достъпността и капацитета на първичната извънболничната медицинска помощ и осигуряване на балансирано териториално разпределение на медицинската помощ и здравните грижи в Република България 2021- 2027 г., без обаче да е уточнена посоката на тези планове.

Реформа 2 е свързана с цялостно внедряване на НЗИС

Националната здравно информационна система (НЗИС) ще бъде гръбнакът на информационните системи в сектор „Здравеопазване“, който ще бъде основата за интеграцията с всички системи, обслужващи здравните и административните процеси, като ще бъде осигурена възможност за постигане на прозрачност в управлението на финансовите разходи, както и дейностите по организация, контрол, планиране и прогнозиране в системата на здравеопазването, възможност за оценка на качеството и безопасността на медицинското обслужване, се казва в Плана.

„С реализирането на дейностите и изграждането на НЗИС ще се осигури наличие на единна среда за обмен на медицинска информация, ще се изгради система за Електронно медицинско досие, Електронна медицинска рецепта, Електронно медицинско направление и др., ще се създадат условия за финансово управление и мониторинг на разходите. Предстои до края на 2021 г. да се разработи Наредба за националната здравна информационна система, с която ще се регламентират работните процеси в НЗИС“, се казва в Плана. До края на 2022 г. се очаква да бъде цялостно приключено разработването и тестването и от началото на 2023 г. НЗИС да функционира в пълен обем, което ще издигне на ново ниво болничната и извънболничната здравна система, както и ще осигури интеграция между всички участници на пазара на здравни услуги и гражданите на страната. „За постигане на очакваните резултати по отношение повишаване на нивото на контрол и отчетност от страна на лечебните заведения, ще бъде разработена специализирана подсистема за събиране на информация от болници, както и система за мониторинг и контрол в здравеопазването, се казва още в Плана.

Реформа 3: Създаване на механизми за привличане и задържане на кадри в системата на здравеопазването

Реформата е насочена към преодоляване на недостига на медицински специалисти. На първо място в нея е описан проектът на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, с която се създадат условия за обучаване на по-голям брой специализанти на места, финансирани от държавата. „Това ще подпомогне привличането и задържането на медицинските специалисти в страната и ще задоволи в по-голяма степен здравните потребности на населението. Предвидено е и допълнително улесняване на кандидатите за специализация чрез осигуряване на своевременна обобщена информация на териториален принцип (на ниво област) за обявените свободни длъжности за специализанти, като ще се утвърждават само места, за които има заявен интерес от страна на кандидат-специализанти“, пише в проекта на Плана за устойчивост и развитие.

Описан е и проектът за изменение на Наредба № 8 от 2019 г. за изискванията към лечебните заведения, които извършват обучение на студенти и специализанти. „По този начин се създават условия повече лечебни заведения, от територията на цялата страна, да могат да кандидатстват за получаване на одобрение за обучение на студенти и/или специализанти. Създава се възможност специализантите в здравеопазването да не са концентрирани само в големите областни градове и лечебните заведения на тяхната територия, но и в по-малките областни центрове. Това ще създаде условия за привличане и задържане, чрез професионално развитие, на медицински специалисти в по-малките населени места, което ще благоприятства и трайното им установяване в тези райони на страната“, пишат авторите на Плана.

Предстои да бъде създадена Наредба за условията и реда за осигуряване на заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодател, като така ще се създаде възможност за обезпечаване нуждите на работодателите от служители със съответната професионална квалификация и за дългосрочно обвързване на завършилите студенти с работодатели, които изпитват недостиг на такива кадри.

Реформа 4 е свързана с развитие на здравно-социални услуги и развитие на консултирането

Реформата цели подобряване на здравето на населението и популяризираща здравословния начин на живот, превенцията на социално-значимите заболявания и подпомагане на достъпа до специализирана медицинска грижа. Здравно-социалната услуга ще бъде насочена към интегрирано консултиране по всички въпроси, касаещи общественото здраве, на уязвимите групи от обществото ни – малцинствата, здравно-неосигурените граждани, младежите, младите майки и двойките преди забременяване и по време на бременността, семействата с деца с увреждания, хронични заболявания и специални потребности, и възрастните хора в риск от социално изключване. Предлаганата реформа ще доведе до удовлетворяване на съществуващата потребност от промотивни, профилактични и превантивни дейности по опазване на общественото здраве и благосъстояние на хората, вкл. и на уязвимите групи, както и на особено необходимия интегриран социално-медицински и психологически подход към решаването на въпроси, свързани с общественото здраве.

Ще бъдат създадени консултативни медикосоциални звена за профилактично-промотивна дейност, които ще предлагат здравносоциална услуга (интегрирана консултативна, промотивна, профилактична и патронажна дейност) за всички нуждаещи се групи в района им на обслужване. Тези звена ще извършват и по-високо квалифицирани медицински грижи по диагностика, проследяване и подпомагане на лечението при хора с хронични заболявания като провеждат комплекс от здравни, медицински и социални дейности.

Реформата ще бъде осъществена чрез Национален план за подобряване на достъпността и капацитета на първичната извънболничната медицинска помощ и осигуряване на балансирано териториално разпределение на медицинската помощ и здравните грижи в Република България 2021-2027 г.  и изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, Закона за здравното осигуряване и Закона за социалните услуги.

Петата реформа

цели създаване на условия и механизми за провеждане на пренатален и неонатален скрининг, и скрининг на социално-значимите заболявания. Ще бъде създаден единен Национален интердисциплинарен център за скрининг (пренателен и неонатален скрининг, и скрининг на социално-значимите заболявания) с изграждане на регионална мрежа, съчетаващ клинична експертиза, необходимите скринингови и лечебни програми, както и добре оборудвани и акредтитрани лаборатории, покриващи територията на цялата страна. Ще бъде изготвен анализ и ще бъдат изменени и допълнени Закона за лечебните заведения и Закона за здравното осигуряване.

Шестата реформа е свързана с въвеждане на съвременно здравно образование в българското училище

Това ще става в сътрудничество с Министерството на образованието и науката, а усилията ще бъдат насочени към създаване на условия и механизми за постигане на цялостно физическо, психическо и социално благополучие на всяко българско дете и всеки ученик.

Акцентите са върху рисковото сексуално поведение; високата честота на ранната бременност (до 19 г.) и броя на абортите във възрастта 15-19 години; нарастването на разпространението на сексуално предаваните инфекции;  тревожното нарастване на броя на младите хора, инфектирани с ХИВ; широкото разпространение на употребата на цигари с най-високо разпространение на тютюнопушене в юношеска възраст и увеличаването на употребата на алкохол; нарастването на злоупотребата с психо-активни вещества; нарастването на броя на сърдечно-съдовите заболявания и смъртността от тях и широкото разпространение на агресията и насилието в училище.

„Реформата ще бъде насочена в посока да се създаде една нова образователна област (или предмет), което би отговорило на тези, посочени по-горе, изключително важни за съвременното развитие на младите хора потребности, би довело до включването им в Държавния образователен стандарт по общообразователна подготовка, до създаване на адекватни образователни програми и би позволило да се изградят знания и нагласи за здравословен и екологичен начин на живот и изграждане на активна гражданска позиция у младите хора. Важно е здравното образование да започне от първи клас и да надгражда в различните свои области знания, нагласи и умения у учениците във всички класове – да се започне с изграждането на хигиенни навици в първи клас и да се завърши с изграждане на умения за партньорство и родителство в 11/12 клас“, пишат авторите на плана.

Ще бъде разработен, в сътрудничество с МОН, Национален план за въвеждане на съвременно здравно образование в българското училище 2021-2027 г.; ще бъде изготвен анализ и ще бъдат изменени и допълнени Закона за предучилищното и училищното образование и Държавните образователни стандарти.