„Не вярвам да се стигне до такава ситуация, защото основната ни роля е да се грижим за пациентите и те да бъдат лекувани. Но е много е трудно, когато ръководствата на лечебните заведения са поставени пред тежкото решение кое да бъде техен приоритет, защото в разходната част те си заплащат абсолютно всичко.“ Това каза пред bTV бившият здравен министър д-р Таня Андреева в отговор на въпрос има ли риск болниците да връщат пациенти и да затворят врати заради драстичното увеличение на разходите.
„В момента болниците работят със силно намален финансов ресурс по много причини. Една от основните е, че Здравната каса намали техните бюджети с около 15%, а втората е, че лекарствата и изделията рязко качиха цените си“, добави тя.
Зам.-директор по лечебната част в УМБАЛ „Лозенец“ д-р Светлин Сталянов заяви, че ситуацията при тях не е много по-различна от другите болници. „Пациент, който се нуждае от хоспитализация не е върнат. Но искам да подчертая, че към разходите на болниците в момента, дори и в хипотезата без увеличението на цените, в условия на COVID криза сумите нарастват. Ако в една реанимация с 10 легла, работят два респиратора, в условията на COVID сме имали дни, в които са работели по 40 респиратора в продължение на 10-15 дни. Само по себе си това води до допълнително увеличаване на сметките на болниците, защо е свързано с натоварване на самата апаратура. В този смисъл над три пъти се повишават цените“, каза той.
„Към момента болница „Лозенец“ няма неразплатени сметки“, добави д-р Сталянов.
„Когато говорим за цените в здравеопазването и преди кризата те изостават с над четири пъти от другите цени в икономиката, така че те са подценени и преди кризата. Вследствие на кризата и инфлационната спирала, в която се намираме, това допълнително създава преса, която се вижда както в повишението на цените на тока, така и в нуждата на повишаване на заплатите. Тези лекари трябва да хранят семействата си, което също е част от целия процес“, заяви здравният експерт Аркади Шарков.
„Когато говорим за директна помощ, това може да стане както под формата на субсидии, така и чрез преференциални договори с ЕРП-тата, но дългосрочно правилната позиция е болниците да се върнат към основната си дейност и да бъдат заплащани за нея, за което е нужна актуализация на цените на клиничните пътеки. Минималният процент, от който трябва да тръгне тази актуализация трябва да е 15% и да стигне до 30%“, каза Шарков.
Той беше категоричен, че ако трябва да има директна субсидия за държавните и общинските болници за временно оздравяване, тя трябва да дойде от държавата и общините. „Това временно оздравяване може да доведе до проблеми по отношение на договорите, които сме подписали с ЕС. Най-чистият механизъм е чрез цените на клиничните пътеки на базата на дейност“, допълни Шарков.
„Може би на 90% от клиничните пътеки стойността не е актуализирана в последните 5 години. Това означава, че болниците дотират собствената си дейност чрез други клинични пътеки и не е за пренебрегване, че във всяка болница нарастват доплащанията от пациентите“, каза д-р Андреева.
В отговор на въпрос как ще се справят, ако държавата не им помогне, д-р Сталянов каза, че няма да се допусне компромис с качеството и намаляване на персонала. „Част от проблемите ги решаваме с вътрешно преструктуриране. Проблемът може да се реши и чрез заеми, но не е желателно“, каза д-р Сталянов.
