Чувството, което изпитах, когато спасих човек, няма да заменя за нищо

В края на миналата година парамедикът Мирослав Георгиев успява да извади мъж от горяща къща и да го стабилизира до идването на линейката. Така му се налага да приложи на практика наученото в медицинския колеж, още преди да се е дипломирал. Засега Георгиев е единственият парамедик в Пазарджишко и Пловдивско, който се обучава за 4-та степен. Пред Zdrave.net той разказа за драматичната ситуация, какво го е накарало да стане парамедик и какви са предизвикателствата пред него.  

Г-н Георгиев, как решихте да станете парамедик?

Бях емигрант повече от 20 години. Скоро се завърнах в България и реших да се насоча към тази професия заради нейното благородно естество и заради адреналина. Доскоро изучавах всичко само на теория, но попаднах в съвсем реална ситуация, която ми позволи на практика да приложа знанията си. И успях да спася човешки живот.

Какво се случи?

Случи са на Бъдни вечер сутринта. Минавах през с. Зрънчево и видях една къща, която беше обгърната с гъсти пушеци. Спрях колата и веднага отидох на мястото. Една жена – майката на човека, много трудно успя да ми обясни, че има човек вътре и няма как да се влезе и да му се помогне. Видях, че няма как да се мине през входната врата, затова минах от задната страна. Покатерих се по една помощна плоча, разбих всички прозорци, които имаше и влязох вътре. Опипвайки, защото не се виждаше нищо, намерих човек и го изкарах отвън. Той вече беше безжизнен, не дишаше, трудно беше да се разпознае, че е човек. И започнах да прилагам наученото. Разчетох веднага симптомите, които има – видях хипоксията, видях липсата на живот и започнах с освобождаване на дихателните пътища, впоследствие продължих с кардиопулмонална реанимация и успях да му възвърна дишането. Чувството, което изпитах тогава, сигурно ще запомня до края на работата си в тази професия. За колегите от Спешна помощ сигурно е всекидневие, но аз за първи път го изпитах това. Това чувство ме изпълни, когато в ръцете ми се съживи човек и започна да диша. Само заради него бих го правил пак, и пак, и пак.

Имате ли представа какво се е случило с човека след намесата Ви?

Няколко дни след случката отидох да видя за какво става въпрос. Човекът беше силно обгазен, имаше голяма интоксикация. За да разберете колко е бил зле, ще кажа, че аз само влизайки и излизайки в пушеците два-три дни имах главоболие и проблеми със стомаха. А той беше изкаран в клинична смърт. Понеже не се е осигурявал, е подписал да го изпишат, но той имаше нужда от лечение после. Повръщал е няколко дни, не е можел да се храни, но вече се е стабилизирал.

Вие още учите за парамедик, къде смятате да работите, след като завършите?

Да, втора година съм в частен колеж. Предстоят ми държавни изпити и дипломиране. Имам много атрактивни предложения отвън за големи суми, но понеже се наемигрантствах, съм решил да си остана в България. Колкото изкарвам – изкарвам, то това чувство, което изпитах, когато спасих човек, е несравнимо с всякакви пари. За мен обаче е важно хората да научат какво е парамедик, колко са полезни парамедиците за обществото. Това е една от непознатите професии в сферата на здравеопазването. Парамедиците са специално обучени хора, които оказват спешна медицинска долекарска помощ и могат да следят и стабилизират жизнените функции на пациент  до и по време на транспортирането му до болница. Това, което забелязах аз по другите страни е, че на терен ходят само парамедици. При парамедиците съществува трета и четвърта степен. Третата степен е за шофьорите на линейка, а четвъртата е, когато парамедикът може да асистира на лекаря в Спешна помощ и да действа сам, когато липсва такъв.  

Имате ли практически занятия?

Стажовете си ги караме в „Токуда“ и „Пирогов“. Ходим на много спортни събития. Освен това нас ни обучават лекари от „Пирогов“. Все още обаче Министерството на здравеопазването не са регламентирали нито правата, нито задълженията ни и след като завършим, не е ясно по кой закон работим.  

Съпругата Ви Йорданка Станоева е акушерка в Пловдив. Тя допринесе ли за желанието Ви да сте близо до медицината?

Да, тя е известна акушерка. Беше избрана за акушерка на годината 2018 г. Ние сме много интересно семейство, защото тя посреща новия живот, а аз се обучавам да спасявам хора на прага на смъртта. Брат ми също има спасени животи, защото е воден спасител.