Множество аптеки не желаят да отпускат 100% реимбурсирани скъпоструващи лекарства, а причините за това са много – от липса на стимул, през невъзможност за затваряне на голям финансов ресурс, до перманентно търсене на лекарства по складове. Това стана ясно от думите на зам.-председателя на Българския фармацевтичен съюз (БФС) маг.-фарм Анжела Мизова в подкаста на БНР „В центъра на системата“.
„Някои нямат и възможност, защото затварянето на такъв ресурс е свързано с известни рискове. За да ти се отпуснат такива средства от търговеца на едро, трябва да заложиш нещо. Има различни практики, като започнем от запис на заповед, през нотариална заверка на договор – всякакви форми, с които ти гарантираш, че тези пари ще ги върнеш на склада. Ако има някакво забавяне на плащането, текат неустойки. За цялото това нещо ние получаваме 4 лв. на рецепта с ДДС“, коментира тя.
Липсващи лекарства
По думите й, аптеките нямат финансов стимул да отпускат подобни лекарства, освен това имат допълнителни разходи по доставянето и съхранението на медикаментите, а стои и опасността медикаментът да не бъде платен на аптеката от НЗОК по някаква причина. Маг.-фарм Мизова засегна и сериозния проблем с липсата на медикаменти и трудностите на самите фармацевти да ги намерят. „Това е свързано с постоянно звънене по търговците на едро, със списъци, с дебнене, както и отговаряне на пациентите непрекъснато защо нещо го няма, защо не може да бъде доставено“, отбеляза тя.
По думите й причините за липсващите медикаменти са комплексни. „Една от тях е реекспортът. Друга възможност е използването на определени продукти извън кратката им характеристика, трета възможност е недобър разчет на вносителя за количествата, друга – технологични проблеми в производството. Но толкова откази, колкото имаме в момента и толкова трудно да се работи не е било отдавна. Аз съм на пазара над 25 години като собственик на аптека – такова нещо не е било“, категорична бе Анжела Мизова.
Думите й потвърди и главният секретар на БФС Димитър Маринов.
„И аптеки ни сигнализират, и пациенти. Свързваме се с притежателите на разрешение на употреба на т. нар. дефицитни продукти. Те доказано ни информират, че внасят по-големи количества, отколкото има примерно издадени такива протоколи по здравна каса. И какво се оказва – те казват – те са в търговците на едро. Но по някаква причина тези лекарствени продукти не стигат до аптеките“, коментира той. Маринов припомни, че количествата лекарства се следят през СЕСПА, но отбеляза, че към момента единствено Изпълнителната агенция по лекарствата може да следи наличието им.
„СЕСПА е направена, за да забранява за износ от България лекарства, които са под 65% от средномесечния разход за последните шест месеца. Само че какво се получава? Тази информация – всеки докладва по веригата – се подава само към ИАЛ. Т. е. там може всеки да попита колко и къде има. В ИАЛ могат да видят примерно, че има достатъчни количества в България и конкретния лекарствен продукт няма да бъде забранен за експорт. Обаче аптеките не го виждат къде е. И колегите звънят по складове, гледат през компютрите си през различни софтуери, но този лекарствен продукт или наличностите в складове могат въобще да не бъдат видими за аптеките, или още по-лошо: да бъдат видими за определени аптеки, или да станат видими, ако си купиш определен пакет от други лекарства“, разказа той. Маринов припомни, че според нормативната уредба аптеките вече да могат да виждат лекарствата по търговците на едро, но технически тази възможност все още не е факт.
От думите му стана ясно, че е възможно в даден склад да се събира определен лекарствен продукт в големи количества, но те да не се продават на аптеките. „На сайта им като влезете, не се вижда, че го има, ако се обадите по телефона и питате, те ви казват – не, нямаме. Те го събират и чакат да се съберат такива количества, че то да е свободно за експорт“, обясни той.
Е-рецепти
В разговора бе засегната и темата за електронните рецепти. Във връзка с това Димитър Маринов отбеляза, че COVID пандемията е дала сериозен тласък на дигитализацията в здравеопазването, но все още има нужда от подобрения. Той даде пример с протоколите за скъпоструващите лекарства.
„Това е нещо, което е абсолютно безпредметно. В момента, в който станат електронни, в аптеката трябва да забравят тази дума протокол – на нас ни трябва рецепта. Ако трябва да има някакви специални изисквания на здравноосигурителния фонд за предписване и отпускане на дадено лекарство, това трябва да се случва още на ниво предписване. Т.е. този контрол – разрешаването дали пациентът има право да получи, дали има съответния преглед, това в ерата на дигитализацията трябва да се провери още в момента на предписването, преди пациентът да е дошъл в аптеката. А в момента много неща продължават да се контролират след като аптеката отдавна е отпуснала лекарствените продукти и подава отчета си в НЗОК. Това са неща, които са останали от хартиената ера“, коментира Маринов.
„Протоколът е нещо, което касае лекаря, този, който предписва. Там има лекарска комисия, видовете протоколи са различни, нивото на експертиза е различно, за да бъде предписано определено лекарство. Това не касае фармацевта“, потвърди и Анжела Мизова.
И двамата отбелязаха, че у нас все повече рецепти се изписват електронно, но все още сме далеч от доброто съотношение между електронни и хартиени рецепти. „Дигитализацията не е самоцел. Идеята на е-рецептите е информацията да може да бъде събрана на едно място и съответно, ако отидете на друг лекар или попаднете в ситуация, в която се налага друго лечение, да може следващия лекар, който поема, да вижда с какво лечение сте били, какви проблеми е имало назад във времето – т. нар. пациентско досие“, посочи Димитър Маринов.
Според Анжела Мизова пък голяма част от лекарите избират „най-малкото съпротивление: това, което са свикнали да правят, за да не се напънат да направят една стъпка повече“.
В същото време тя посочи плюсовете на е-рецептите: „Огромният плюс в работата е, че няма грешно разчетена терапия, няма грешно разчетени данни на пациент, няма непопълнени данни. Защото ако искам да работя изцяло изрядно, аз изпитвам огромни трудности и трябва да връщам 80% от хартиените рецепти и да не ги изпълнявам, защото не мога да ги въведа. Не се чете лекар, не се чете УИН, не се чете здравно заведение, не се чете име на пациента, не се чете адрес, възраст… Какво да попълня в тези данни? Да не говорим какво се чете от лекарствата и как помежду си фармацевтите сме създали групи за взаимопомощ и постоянно се размятат едни скрийншотове на предписания – „моля, колеги, как го четете?“, коментира Мизова.
Работата с НЗОК
Запитани какво трябва да се подобри в процеса на работата с НЗОК, от ръководството на БФС акцентираха върху два момента: превантивният контрол и работата със 100% реимбурсираните от фонда лекарства.
„От касата ще искаме превантивен контрол. Да не могат да се правят определени грешки, или да става все по-трудно да се правят. А не да ги правиш лесно, после да те хващат, да те глобяват и т.н.“, коментира Марин Димитров.
„Друго, което ще искаме да си говорим с НЗОК, е да потърсим по-справедлив вариант за заплащане на 100% реимбурсираните лекарства. Най-честно е според мен там аптеката да има нормална надценка, каквато има за същите лекарства, ако ги отпуска на бели рецепти. Държа да отбележа, че там имаме таван – не повече от 16% надбавка, но до 25 лв. Т.е. за тези лекарства, които струват 30 000 лв., аптеката ще получи не повече от 25 лв. Не говорим за 16% върху 30 000 лв.“, допълни той.
Според него таксата за обслужване на рецепта, която в момента е 4 лв. с ДДС, трябва да остане, но е необходимо да има и някакъв компонент, който обхваща цената на лекарството, за да гарантира този финансов ресурс, който влага аптеката.
„Това ще подобри достъпа на пациента до тези лекарства, няма да се налага да ходят да търсят специално аптека, която работи с такива лекарства. Така повече аптеки ще работят по каса“, обясни Димитър Маринов.
Щото ги продавате без рецепта!