„Не може да се очаква драма в бъдеще от това, че ваксините са разработени бързо. Броят на доброволците е бил много по-голям, отколкото при нормална процедура, а освен всичко друго и двата типа ваксини, с които разполагаме до момента – иРНК и векторните, са познати и използвани в медицината от години“. Това заяви пред БНТ вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова. По думите й на учените е ясно, че РНК технологията изисква малко време за производство и това е шансът да имаме такива ваксини толкова бързо. Освен това, каза специалистът, РНК продукти се използват не сама като ваксини срещу инфекции, но и срещу ракови заболявания, и не само като средство за профилактика, но и като средство за лечение. Същото се отнася и за векторните ваксини – те имат много сериозна предистория, вирусни вектори са използвани и при създаването на ваксините срещу вируса Ебола, одобрени през миналата година.
Ваксините не бяха пуснати прибързано, потвърди и Момчил Баев, доктор по социална медицина. Той припомни, че геномът на коронавируса е разчетен още в началото на пандемията – през януари 2020 г., и това е дало основата за по-нататъшната работа на учените по създаването на ваксини.
„Имаме десетилетия опит в разработването на ваксини, сега разликата е в това, че ваксините са имали всички финансови ресурси за тяхното производство, целият научен ресурс е бил въвлечен в този процес“, каза Момчил Баев.
Той припомни, че най-честите странични реакции след ваксинация включват болка в мястото на убождане, общо неразположение и отпадналост, болки в мускулите, температура – всичките характерни за една грипна инфекция, които обаче отшумяват бързо – за 24 – 48 часа.
И РНК ваксините на Пфайзер – БайоНТек и Модерна, и векторната на Астра Зенека имат сходен профил на безопасност, обясни проф. Александрова. По думите й, при десетки хиляди участници по време на клиничните изпитвания няма как редките и много редките странични ефекти да излязат наяве. При РНК ваксините са били наблюдавани много редки анафилактични реакции, които вероятно се дължат на съдържащия се в тях полиетиленгликол, който прониква в клетката като наночастица, а при ваксината на Астра Зенека – това са тромбемболичните инциденти.
Проф. Александрова посъветва хората, които са преболедували COVID-19 между двете дози ваксина, все пак да си поставят и втората. Тя подчерта, че такива препоръки отправят и Американските центрове за контрол на заболяванията – CDC. Съветът е ако се появят признаци на заболяване след първата доза, да се изчака то да отшуми и тогава да се постави втората, а при преболедувалите да се изчакат поне 3 месеца, според някои автори – дори 6 месеца, и тогава да се пристъпи към ваксиниране.
Вирусоложката бе категорична, че единственият полезен ход, който имаме в момента, са ваксините. Изграждането на колективен имунитет няма да е толкова лесно, колкото ни се иска, смята тя.
„Ние ще го изградим, но това ще стане по-бавно и има причини да бъде така – все още ваксинирането е неравномерно в целия свят, нямаме ваксини за деца и юноши, появяват се нови варианти на вируса“, каза проф. Александрова.
„Страховете на хората се подхранват от некомпетентно говорене по темата, социалните мрежи се превърнаха в инкубатор на фалшиви новини, появиха се много говорители и псевдоексперти“, описа актуалната ситуация у нас Момчил Баев.
Той подчерта, че хората трябва да знаят колко строг е контролът при целия процес от създаването до производството и разпространението на ваксини и колко много институции следят и отговарят за тяхното качество, безопасност и ефективност.
Такъв д-р в регистъра на БЛС няма, а Баев е завършил социални дейности и няма нищо общо с медицината.
А ти кой си?