Учени в Европа и по света обсъждат дали и как да се променят начините за публикуване на резултатите от научните изследвания, стана ясно по време на дискусия в рамките на 71-ата среща на нобелови лауреати и млади учени в Линдау, Германия в края на юни, предава БТА.
По време на пандемията имаше необходимост да споделяме познание много бързо, защото нямаше достатъчно информация и първоначално не разбирахме новия коронавирус, каза Анте Бойтиъс, директор на института Алфред Вегенер в Центъра за полярни и морски изследвания Хелмхолц в Бремерхафен, Германия.
В началото и разгара на пандемията вирусолози провеждаха трескаво лабораторни експерименти и публикуваха резултатите от тях в социални мрежи като Туитър например, без да са преминали независима оценка и да са спазени всички изисквания за научна публикация. Проф. Бойтиъс подчерта, че независимо от повишаването на прозрачността и резултатите, постигнати благодарение на бързия обмен на данни между изследователите, към обществеността бяха излъчвани разнопосочни сигнали и това доведе до дебат сред учените за нуждата от актуализиране на процедурите за разпространение на научна информация.
По време на пандемията биолозите решиха да публикуват резултатите от работата си директно от лабораторията, но това може да бъде много опасно, каза проф. Бойтиъс. В очите на научната журналистика, за обществото, това бе част от оцеляването, но в същото време ние трябва да дискутираме нашата култура, за да гарантираме, че печелим, а не губим доверието на обществото, подчерта тя. Това е нещо, което трябва да направим бързо, смята директорът на института Алфред Вегенер. Тя добави, че участва в множество дискусии на учени в различни формати, които са насочени към изясняване и актуализиране на процедурите за научни публикации. Има тенденция за ускоряване на независимите оценки на научните разработки, за да се споделят по-бързо резултатите, но не за сметка на качеството и достоверността.
Нобеловите лауреати Венки Рамакришнан и Браян Шмид поставиха въпроса и за интерпретирането на научните данни от страна на политиците по време на пандемията от новия коронавирус, което също влияе на общественото възприятие на науката.
„В науката истината винаги е условна”, каза нобеловият лауреат по химия за 2009 г. Рамакришнан. Политиците казват, че следват науката, но често това е спорно, защото учените постоянно влизат разногласия по различни аспекти, свързани с новия коронавирус и пандемията, подчерта той и сподели опита си от Великобритания. „Политиците вземат научни данни, но това не е единственото, което отчитат – те се съобразяват с последиците върху социалния, икономическия и политическия живот. Учените често имат разногласия по различни аспекти от пандемията и това се превърна в нещо като щит за политиците, за да не бъдат обвинявани за политическите си решения”, каза той. Според него изследователите трябва ясно да заявят, че учените дават най-добрите съвети, на които са способни, но решенията се вземат от политиците. „И трябва да бъдем много ясни по отношение на нещата, които не са сигурни. Според мен обществото не е свикнало с несигурността. Учените постоянно живеят с нея, особено тези, които изследват най-малко познати области. Това е най-важното послание, което трябва да отправим – че понеже нещата не са много сигурни и категорични, това не означава, че не бива да действаме”.
Проф. Браян Шмид, който бе удостоен с Нобелова награда за физика през 2011 г., споделя мнението на д-р Рамакришнан за начина, по който политиката използва научните достижения. Според него е важно да се прави разлика и да се казва, че решенията са взети въз основа на научна информация, а не, че са основани на научни изследвания. Защото когато се взема решение за въвеждане на карантина (локдаун) заради пандемията, се отчитат множество фактори, не само научните данни, поясни той.
