Центърът по функционална и епилептична хирургия към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ отново ще подаде документи пред НЗОК за включване на интратекалната баклофенова терапия и гръбначно-мозъчната стимулация в списъка на реимбурсираните интервенции, съобщават от лечебното заведение.
Баклофеновата терапия може значително да подобри състоянието при пациенти с тежък, болезнен спастицитет (мускулен спазъм), сред които деца със средна и тежка форма на церебрална парализа, възрастни с множествена склероза (МС), както и възрастни и деца след травма на гръбначния мозък.
Гръбначно-мозъчната стимулация е насочена към пациенти с различни причини за хронична болка, най-често невропатна болка с различен произход.
Какво представлява Баклофеновата терапия?
Баклофенът е медикамент, който постига отпускане на мускулатурата чрез действие на специфични нервни рецептори. При перорално приложение, необходимите дози на този медикамент са много високи и често причиняват значими странични ефекти като гадене, обърканост и безсилие. Инжектирането на много малки дози баклофен директно около гръбначния мозък, посредством подкожна помпа и катетър води до по-голям отпускащ ефект и по-малко странични ефекти. Фактът, че терапията е фокусирана точно в проблемната зона, я прави много щадяща, защото по този начин се избягва нежелания ефект върху главния мозък. Потенциалният ефект от използването на новия метод може да бъде тестван предварително с помощта на инжектиране на медикамента с лумбална пункция. Това позволява той да бъде приложен само на пациенти, за които е сигурно, че ще даде резултат.
„Баклофеновата помпа не е панацея и хората не трябва да очакват чудеса. Тя не може да възстанови загубена походка, но е доказано, че методът може много да облекчи състоянието на пациентите, намалявайки болезнените спазми. При хора със силно затруднена, спастична походка може да се постигне значително подобрение“, обясни доц. Красимир Минкин. Неврохирургът, който е ръководител на центъра в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, пръв в България въведе дълбоката мозъчна стимулация за лечение на напреднал Паркинсон.
Гръбначно-мозъчна стимулация
При гръбначно-мозъчната стимулация се имплантират специални постоянни електроди върху обвивките на гръбначния мозък, които са свързани с подкожен генератор на импулси. През тях се предават нисковолтажни, високочестотни, електрически сигнали, които прекъсват предаването на болестните импулси и те не достигат до главния мозък. Особено ефективна е при хронична болка след гръбначна хирургия или при плексусни увреди. Предоперативно е възможно да се осъществи тестване с външен стимулатор за да бъдат подбрани най-подходящите пациенти.
Двете терапии са въведени в страните от Централна и Източна Европа още в началото на XXI век и на повечето места са напълно безплатни за пациентите. Българите, които искат да се подложат на тях обаче в момента се насочват към чужбина като НЗОК плаща за лечението им. Ако бъдат одобрени, интервенциите вече ще се извършват у нас, което ще спести средства и бъде по-удобно за пациентите.
Центърът за функционална и епилептична хирургия към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ вече веднъж е кандидатствал пред НЗОК за тези процедури, но за съжаление без успех. „Те са част от развитието в нашата област, което, за съжаление, се случва бавно. За одобрението на ДМС като един от методите за лечение на Паркинсон чакахме 5 години. Надяваме се този път да е по-бързо. Ако всяко ново нещо ни отнема толкова години, рискуваме да загубим ценно време за пациентите, докато започне да се прилага у нас. Освен това НЗОК така или иначе плаща на тези пациенти за лечение в чужбина. По-добре е да го правим в България“, категоричен е доц. Минкин.
От центъра вече са подбрали и първите пациенти, за които има индикации за баклофенова помпа и гръбначномозъчна стимулация.
