Здравната комисия ще гледа днес на първо четене спорния законопроект за изменение и допълнение на Закона за кръвта и кръвните продукти, внесен от „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“, „Демократична България“ и БСП. Припомняме, че в него се предвижда от 1 януари догодина да се въведе заплащане на кръводарителите, както и да се актуализират цените на дейностите, свързани с дарителския процес.
Във връзка с предстоящото разглеждане на законопроекта в парламента са постъпили редица становища от институции и организации. Припомняме, че от Министерството на здравеопазването заявиха позицията си, че макар и да не се предлага промяна на принципите на хуманност, доброволност и безвъзмездност на кръводаряването, в законопроекта липсва конкретика по отношение на предлагания стимул – ваучер, а това създава опасения дали зад предоставянето му като средство за разплащане не се крие всъщност заплащане на сума пари. „От значение е за какви стоки/услуги ще може да се ползва ваучерът, ще има ли специфична уредба“, казват от МЗ. Категорично против заплащането на донорството под каквато и да било форма се обявиха и от Българската организация за доброволно кръводаряване (БОДК).
От Министерството на финансите се обявяват категорично против целия законопроект, тъй като имат резерви по отношение на фиксирането в законопроекта на размера на разходите по кръводаряването. „Предвид, че разходите за единица кръв са в рамките на бюджета на Министерството на здравеопазването, направените със законопроекта предложения за увеличаване близо пет пъти размера на разхода за вземане на една стандартна единица кръв и определянето на този механизъм на ниво закон, по наше мнение не са достатъчно аргументирани. Също така, в мотивите и предварителната оценка на въздействието на законопроекта на вносителя е посочен общ ефект на допълнителните средства, необходими за прилагането на закона в размер на около 18 млн. лв., като липсват конкретни разчети и мотивирани бюджетни ефекти“, казват от МФ.
От Министерството на труда и социалната политика пък смятат, че предоставянето на ваучер на кръводарителя за сума в размер, равен на 50 на сто от дневното трудово възнаграждение, изчислено въз основа на средната работна заплата за страната, може да се приеме от една страна за разумен стимул за доброволно даряване на кръв и кръвни съставки, а от друга, като подходящ метод за компенсиране на доброволеца за невъзможността му да извършва трудова дейност. „За да се избегне затруднение при прилагането на тази разпоредба, свързани с изчисляването на размера на ваучера, предлагам да се обмисли възможността в нея изрично да се посочи за кой период следва да се взема средната работна заплата за страната при калкулацията на стойността“, казват от МТСП.
„Законопроектът се нуждае от прецизиране и поясняване на някои от разпоредбите относно смисъла, който се влага в тях, доколкото липсват конкретни мотиви за част от текстовете, както и правно-техническото им усъвършенстване, с цел яснота при прилагането“, казват от Министерството на отбраната.
На същото мнение са и специалистите от Експертния съвет по трансфузионна хематология. „Оценяваме високо идеята за подкрепа на кръводаряването и кръводарителите, но настоява да бъде преосмислено конкретното му изражение. Не приемаме в никакъв случай директно финансово стимулиране (ваучер), но бихме подкрепили неговото трансформиране в данъчно облекчение, облекчени здравни осигуровки или допълнителен здравен пакет“, категорични са експертите.
Подкрепа за законопроекта изразяват от Националното сдружение на областните многопрофилни болници, но от там смятат, че в закона трябва да бъде записано, че Центровете по трансфузионна хематология възмездяват лечебните заведения за всяка единица доставена кръв, отговаряща на стандарта по трансфузионна хематология в срок от един месец от представянето на фактура.
„Необходимо е да се разпишат законови норми, съобразно които медицинската дейност на Отделенията по трансфузионна хематология в областните болници да се включи в алгоритъма за лечение по съответните клинични пътеки и по този начин да се обезпечи финансово възмездяването на тази дейност“, се казва обаче в самостоятелно становище на МБАЛ-Пазарджик.
От лечебното заведение предлагат и вариант, в случай че това предложение не се приеме да се разпиши изрично в закона субсидирането на дейността на Отделенията по трансфузионна хематология в областните болници , каквото субсидиране е предвидено например за Спешното отделение. Законовата норма може да препраща към подзаконов нормативен акт, в който това субсидиране да бъде изрично уредено, като Наредба 3 за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Според доклада към становището така представения законопроект не решава проблемите на областните болници , които задължително трябва да имат в структурата си Отделение по трансфузионна хематология.
От МУ-Пловдив подчертават рисковете от заплащането на кръводарителите. „Тази позиция има своите немаловажни контра - аргументи: хора с ниски доходи да продават кръвта си и чрез допълнителните материални стимули да се засили тяхната експлоатационна зависимост или да бъдат привлечени недобросъвестни донори, които прикриват възможен риск от инфекциозни заболявалия . Основният начин за противодействие на тези престъпни практики е да се увеличи активността за кръводаряване, да се стимулират повече хора към донорство, което да доведе в максимално висока степен до посрещане на потребностите от кръв и биопродукти в страната като предпоставка за ограничаване на черния пазар. Анализите, които проучват уместността на икономическите стимули за мотивация та на донорите, са оскъдни и противоречиви. Има данни, че плащанията могат да намалят вътрешната мотивация на алтруистичните донори, каквито са повечето кръводарители в развитите общества с висока социална отговорност. От друга страна компенсация от около 25 Euro може се приеме за справедлива, тъй като не касае заплащане за самата дарена кръв, а покрива (част от) заплатата за пропуснатия работен ден, транспортните разходи и подкрепителни храна и напитки. Налага се тезата, че се наблюдава нарастване на кръводаряването, като донорите, на които се заплаща, по- често даряват втори и трети път. Съществуват и противоположни данни, че този ефект намалява в дългосрочен план след 3 г.“, казват от учебното заведение, но допълват, че предложените разумни материални стимули са стъпка в правилната посока, които могат да гарантират нарастване на кръводаряването чрез привличане на нови донори.
„Обсъжданият законопроект дава възможност за компенсиране на кръводарителите, без това да нарушава принципа за безвъзмездно кръводаряване. Едва ли това предложение за материално компенсиране ще премахне черния пазар, който съществува навсякъде по света, но би създало предпоставки за неговото ограничаване“, допълват от Медицинския университет.
От МУ-София пък предлагат размера на заплащането на донора да се обвърже със случаите, при които се взема кръв срещу заплащане, посочени в закона.
