Здравеопазването бе една от темите, които белязаха изказванията на политическите лидери при откриването на парламентарната сесия след великденската ваканция на депутатите.
Сесията започна с декларация на ГЕРБ, прочетена от председателя на групата на партията в Народното събрание Цветан Цветанов, съобщават информационните агенции. Той изтъкна, че в здравеопазването приоритет остава грижата за здравната сигурност на българите и припомни, че се работи по проект за модернизацията на Спешната помощ. „Поддържа се и тенденция за устойчив икономически растеж, като за 2019 г. се очаква 4% икономически растеж“, заяви още Цветанов. Като успех той отчете и повишаването на заплатите на учителите, санирането на блоковете и инвестициите в здравеопазването.
Силни критики към състоянието на здравния сектор изрази лидерът на БСП Корнелия Нинова.
Тя припомни, че Националната здравна карта предвижда намаляване на леглата в болниците с почти 6000. Нинова подчерта, че това изисква нов модел на здравеопазване и нова система, а не „хората да умират на парче“.
По думите й сферата на лекарствата е една от тези, които не са "на светло". „Ние направихме сериозен анализ, кои са тези сфери, кои са онези големи, които стоят в тъмното и дърпат конците и ежедневно изсмукват сили на българите. Сферите са следните - производство и търговия с лекарства, производство и търговия с пшеница и хляб“, коментира Нинова, като посочи, че това засяга всяко семейство.
Доволни от изминалия пленарен сезон са патриотите. Според Искрен Веселинов европредседателството на България вървяло блестящо. От думите му стана ясно, че ОП не се отказват и от реформата в ТЕЛК.
Визията за управление трябва да включва и цел на реформите – този подход изисква нов тип управление и формула, заяви от своя страна председателят на ДПС Мустафа Карадайъ. Според него една година от началото на 44- тото НС и по средата на европредседателството българските граждани очакват справяне с бедността, реформи в образованието, здравеопазването, социалната и пенсионната политика.
НЗОК няма монопол на квазипазара на здравните услуги в страната. Тя не е нито продавач нито доставчик на здравни услуги, защото е само купувач на такива или по-скоро закупчик-платец в полза на здравноосигурените лица у нас. На нашия пазар както и във всички останали цивилизовани страни с този тип здравно осигуряване, този вид обществени фондове имат монопсон, но не и монопол на пазара. Терминът „монопсония” е въведен още преди повече от 100 години и то именно за такива пазарни форми. Това че нашите „пишман здравни икономисти” нямат познания за това и не могат да определят ситуацията и фактите е достатъчно красноречив показател, за това колко е инсуфициентна и примитивна /за да не кажа повърхностна, глупава и дори назадничава/ е дискусията, която се води у нас по този род проблеми за здравеопазването. Всъщност монопол има единствено и само лекарското съсловие, защото това е единственият доставчик на здравни услуги на квазипазара у нас. Поради това именно нашето лекарско съсловие, към което имам нещастната възможност и аз да принадлежа има изключителния интерес от три неща както и всеки друг монополист: -1. Да се качват постоянно цените на здравните услуги; -2. Да се задържа на досегашното ниво тяхното качество и ако може даже да се влошава; -3. Да се ограничава всячески възможността за поява на нови продавачи или доставчици на здравни услуги, като нови играчи на квазипазара. Затова отворете си очите о неразумни колеги и вижте реално само своите лични интереси. Защото както бе казано „интересът клати феса”. Не си спомням да има някакви действия и/или прояви на лекарското съсловие у нас в полза на защита на обществения интерес, та камо ли в посока на държавническо мислене. Или ако трябва да перифразираме проф. Иван Хаджийски общественият интерес на българския лекар „не преминава оттатък дувара и портата” на неговото лечебно заведение, било то практика или болница. Дали има клинични пътеки (КП) или диагностично-свързани групи (ДСГ) или каквато и да е система винаги ще има система на заплащане според дейност (както в една нормална и цивилизована страна) Друг е въпросът че на българина му се отдават две неща които той прави с много голямо желание. Едното е това как да прецака системата, а другото е това как да псува по системата; Някои представители на нашето лекарско съсловие включително и най-често пишещите в Здраве нет не правят изключение. За да се заплаща лекарския труд адекватно, трябва да има преди това остойностяване на всички медицински дейности. Това не е направено у нас повече от 20 години, а някой отново поставя пак каруцата пред коня. Така е когато не може да се разбере кое е причината и кое е следствието. А основната първопричина е това че системата не е дофинансирана. И това не е заслута на касата.
Незнам какви реформи в здравеопазването очакват гражданите, но знам какво ги очаква тях-гражданите в здравеопазването.