Станимир Михайлов: Съвременната медицина е немислима без иновациите

Безспорен факт е, че когато се предлагат иновативни методи, резултатите са по-бързи и по-удовлетворителни. Това каза управителят на НЗОК Станимир Михайлов по време на XI-та годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от „Капитал“.

Той беше категоричен, че заложеното в бюджета на НЗОК за 2024 г. финансиране на иновативни медицински методи и технологии е довело до повече здравна резултатност и ефективност. „Сред тях са робот-асистирана хирургия, роботизирана рехабилитация, ендоваскуларни диагностични и лечебни процедури при инсулт и други заболявания. Вече няколко години успешно се финансират и иновативни технологии като процедурите по дълбоката мозъчна стимулация при пациенти с Паркинсон, благодарение на което пациентите получават лечение, сравнимо с това в най-развитите страни по света. НЗОК поема лечение с роботизирана хирургия на повече злокачествени заболявания – както в АГ областта, така и операции на рак в областта на хирургията, гръдната хирургия, урологията и детската хирургия.

Михайлов посочи като примери за успешно въведени в медицинската практика на болниците най-съвременни иновативни методи и технологии робот-асистирана хирургия при злокачествени заболявания; интервенционално лечение и свързани с него диагностични катетеризации при сърдечносъдови заболявания; диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт с интервенционално лечение; краниотомии, неиндицирани от травма, чрез съвременни технологии (невроендоскопия и интраоперативен ултразвук).

През 2024 г. спрямо 2023 г. дейностите, които отбелязват увеличение в обемите на видовете лечения по клинични пътеки са интервенционално лечение и свързани с него диагностични катетеризации при сърдечносъдови заболявания при лица над 18 години - ръст 28%; диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт с интервенционално лечение - ръст 131.6%; асистирана с робот хирургия при злокачествени заболявания в акушерството и гинекологията - ръст 84.5%; асистирана с робот хирургия при злокачествени заболявания в коремната хирургия, гръдната хирургия, детската хирургия и урологията” - ръст 96.2%; краниотомии, неиндицирани от травма, чрез съвременни технологиии (невроендоскопия и интраоперативен ултразвук) - ръст 40% и роботизирана радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания” - ръст 56.3%. По клинични процедури дейност, отчела увеличение, е ендоваскуларно лечение на нетравматични мозъчни кръвоизливи, аневризми и артериовенозни малформации на мозъчните съдове - ръст 13%, а по амбулаторни процедури - позитронно-емисионна томография с компютърна томография (ПЕТ/КТ) (РЕТ/СТ) с ръст 19%.

„Чрез въведените и заплащани от НЗОК иновации се постига по-голяма радикалност и контрол при оперативното лечение на злокачествени заболявания; по-бързо следоперативно възстановяване и по-малко усложнения; по-малка кръвозагуба при операцията, намалена болкова симптоматика при пациентите, подложени на оперативно лечение, скъсен болничен престой след оперативната интервенция“, каза Станимир Михайлов.

Той заяви, че съвременната медицина е немислима без иновациите. „Те са насочени към осигуряване на равен достъп до съвременно лечение на пациентите и намаляване на риска при неговото прилагане, а за да се постигнат тези цели, трябва да имаме качествено нови методи на лечение. И всъщност това означава иновация – „качествено нов“. Тук се откроява и финансовият ефект на добрите здравни услуги, чието значение е осезаемо в дългосрочен аспект. На пръв поглед иновациите са по-скъпи, но реално пестят пари на обществото, тъй като водят до по-ефикасно лечение, а това е и един от големите оценъчни критерии за стойността на една иновация, а именно към колко социално значими заболявания е насочена“, каза Михайлов.

Той коментира и иновативните лекарствени терапии, заплащани от НЗОК. „С включването в Позитивния лекарствен списък на лекарствени продукти, принадлежащи към нови международни непатентни наименования (INN), както и на нови показания на вече включени лекарствени продукти, всяка година се разширява достъпът на българските пациенти до иновативни лекарствени терапии. През 2023 г. НЗОК заплаща лекарствени продукти, принадлежащи към 25 нови INN, както и 43 нови терапевтични показания, а през 2024 г. те са съответно 28 нови INN и 19 нови показания. Конкретно, достъп до най-модерните терапии за лечение имат например и пациентите с рак на гърдата. Освен с химиотерапия и хормонотерапия, подходящите пациенти могат да бъдат лекувани и с терапии от най-ново поколение. Тройно негативните карциноми могат да получат предоперативна терапия, както и терапия от първа линия с имунотерапия. Резултатите, които наблюдаваме при тези болни, са обнадеждаващи“, каза Станимир Михайлов.

„Следва да се отбележи, че иновативните терапии са високотехнологични лекарствени продукти, разработени с цел осигуряване на персонализирана прицелна терапия, като терапевтичният отговор влияние върху продължителността и качеството на живот на пациентите. Изнесените факти отразяват обстоятелството, че българските пациенти имат достъп до иновативни лекарствени продукти – високотехнологични постижения в областта на медицината и фармацията, в съответствие с международните стандарти. Повечето лекарства, получили одобрение за използване в ЕС, доста бързо получават реимбурсация и в нашата страна. В същото време редица механизми – административни, регулаторни и финансови, биха могли да се оптимизират, така че пациентите да получават своевременно последните терапевтични достижения“, допълни още той.

Управителят на Здравната каса подчерта, че ефектът от тези действия се вижда и в проекта на мотивите за разпределяне на средствата по проекта на ЗБНЗОК 2025 г. за дейностите в болнична помощ.

„Въпреки че самият законопроект все още е енигматичен и предмет на дискусии, там е записано, че се предвижда и през 2025 г. да продължи финансирането на иновативни медицински методи и технологии, които водят до повече здравна резултатност и ефективност, а тяхното осъществяване осигурява равнопоставен достъп и качество на предлаганата медицинска помощ, както и високотехнологични медицински методики – робот-асистирана хирургия, роботизирана рехабилитация, ендоваскуларни диагностични и лечебни процедури при инсулт и други заболявания, при балансирано разпределение на дейностите по КП/АПр/КПр в планираните годишни средства за здравноосигурителни плащания за БМП.

Т.е. това, което беше заложено в бюджета за 2024 г., показва увеличен интерес и по-голям ефект по отношение на пациентите, което в бъдеще ще повлияе положително на бюджета на НЗОК. И занапред ще заложим на финансирането на тези иновативни методи“, каза Станимир Михайлов.