Защитата на човешкото здраве от въздействието на климатичните промени е спешна задача, която трябва да се решава приоритетно, но за съжаление това не е така. Този извод се прави в новия доклад на СЗО за здравето и климатичните промени, който бе публикуван на сайта на световната организация. Анализът и обобщенията в него се правят въз основа на данните от 101 държави за 2018 г.
Притеснително е, че само около 38% от държавите в света разполагат с финанси за частично изпълнение на националните си стратегии в областта на здравето и климата, по-малко от 10% от държавите са в състояние да насочат ресурси, за да изпълнят изцяло тази цел.
„Промените в климата не само трупат сметка, която следващите поколения ще трябва да плащат, и хората днес вече плащат цената им със здравето си“, коментари ситуацията генералния директор на СЗО д-р Тедрос Адханом Гебрейесус. Според него е въпрос на морал държавите да разполагат задължително с необходимите ресурси, за да действат срещу изменението на климата и да пазят здравето сега и в бъдеще.
В доклада се посочва, че 48% от държавите, включени в доклада на СЗО са извършили оценка на климатичните рискове за общественото здраве. Дефинирани са най-често срещаните климатични рискове: топлинен стрес; нараняване или смърт от екстремни метеорологични събития; храни, вода и болести, пренасяни от вектори (като холера, треска денга или малария). Въпреки това, около 60% от тези страни съобщават, че констатациите от оценката са имали малко или никакво влияние върху разпределението на човешките и финансовите ресурси за изпълнение на техните приоритети за адаптация и защита на здравето. Включването на здравеопазването в националните и международните климатични процеси може да помогне за достъпа до необходимите средства, сочи извод от анализа на СЗО.
Проучването на СЗО е установило, че повечето страни в света имат проблеми с достъпа до международни финанси за борба с промените в климата, които да насочат към активности, свързани с опазване на здравето. Над 75% от държавите съобщават за липса на информация за възможностите за достъп до финансиране на климата, над 60% - за липса на връзка на ангажираните в здравеопазването с процесите на финансиране за климатичните промени и над 50% - за липса на капацитет за изготвянето на предложения.
Въпреки, че сектор „Здравеопазване“ е сред петте сектора, които най-често се споменават като уязвими към изменението на климата, това не е довело до необходимото ниво на прилагане и подкрепа. Проучването е показало, че в по-малко от 25% от страните съществува ясно регулирано сътрудничество между здравеопазването и ключовите сектори, които имат отношение към климатичните промени и най-вече към замърсяването на въздуха – транспорт, производство на електроенергия и енергийни източници за бита.
В анализа се отбелязва още, че стойността на ползите за здравето от намаляването на въглеродните емисии ще бъде приблизително двойно по-голяма от цената на прилагането на тези действия на глобално ниво и постигането на целите на Парижкото споразумение за климата. А това би могло да спаси около милион животи годишно по целия свят до 2050 г. само чрез намаляване на замърсяването на въздуха, сочат прогнозите на експертите.
.
