СЗО ще ни помага за увеличаване на броя на личните лекари и медицинските сестри

„България постигна значителен напредък в здравето на своето население. Въпреки очевидното подобрение на общия здравен статус в страната обаче предизвикателствата в много области остават, свързани както с хронични незаразни болести (ХНБ), така и със заразни заболявания. Докато смъртността при всички възрасти и преждевременната смъртност намаляват, колебанията на смъртността от онкозаболявания и заболявания на храносмилателната система като цяло се покачват.“ Това се казва в анализ на здравната ситуация, направен в двугодишното споразумение за сътрудничество между Министерството на здравеопазването на Република България и Регионалния офис за Европа на Световната здравна организация (СЗО) за 2020 – 2021 г., публикувано днес в Държавен вестник.

България остава страна с ниска честота на разпространение на ХИВ инфекцията – 3,4 на 100 000 население за 2017 г., която е два до три пъти по-ниска от средната за Европейския регион на СЗО. Покачва се обаче абсолютният брой на новорегистрираните случаи. Докато ХНБ са най-належащият здравен проблем за България, важно е да се полагат устойчиви усилия за превенция, откриване и лечение на инфекциозни заболявания. Увеличаването и разпространението на случаи на морбили също сигнализира за проблеми с достъпа, справедливостта и ефективността на настоящите програми, се казва още в анализа.

Според обобщената информация, очакваната продължителност на живота при раждане в България демонстрира увеличение през последното десетилетие, запазвайки разликата между продължителността на живота между мъжете и жените. Данните от Националния статистически институт отчитат средна продължителност на живота от 74,76 години за периода 2015 – 2017 г. Индикаторът за мъжете е по-нисък от този при жените, съответно 71,26 и 78,40. Средната продължителност на живота е 6 години по-ниска от средната за ЕС – 80,9 години2.

В споразумението е отбелязано, че то цели да подпомогне България в стремежа й да увеличи максимално възможностите за популяризиране на здравето на населението и намаляване на неравенствата в здравеопазването чрез междусекторния подход на здравеопазването във всички политики – подходи, насочени към цялото обществото и цялото правителство, подчертаващи необходимостта от подобряване на цялостното управление на здравеопазването, предлагане на пътища и подходи за по-справедливо, устойчиво и отговорно здравно развитие.

Хроничните незаразни болести представляват най-голямото здравно предизвикателство за България, като високите нива на преждевременна смъртност се дължат главно на сърдечно-съдови и онкозаболявания. Изпълнението на ключови препоръки на неотдавнашната оценка на СЗО „Предизвикателства на здравната система и възможности за подобряване на резултатите от ХНБ в България“ ще бъде в основата на интервенциите през двугодишния период 2020/2021 г. Ключовите области за интервенция ще бъдат следните: обединяване на усилията за приемане и изпълнение на новата Национална здравна стратегия, съсредоточена върху превенцията на приоритетните ХНБ (сърдечно-съдови заболявания, онкозаболявания) и хронични грижи; засилване на междусекторния подход за общественото здравеопазване и социалните грижи.

По отношение на превенцията на инфекциозните заболявания трябва да се полагат усилия за осигуряване на последователност на дейностите по превенция и осигуряване на равен достъп на цялото население до тях. Напред в дневния ред трябва да бъде изведено одобряване на изпълнението на Националния план за действие срещу Антимикробната резистентност (AMР).

Ще бъдат положени по-нататъшни съвместни усилия за укрепване на първичната здравна помощ чрез засилване на ефективната промоция на здравето чрез здравно консултиране в общността по рискови фактори; овластяване на пациенти с инициативи за здравна грамотност и информация за по-добър и информиран здравен избор.

Осигуряването на различни специалисти в здравния сектор е небалансирано и следва да бъдат взети мерки за увеличаване на броя на личните лекари и медицинските сестри и по-справедливо географско разпределение на здравните работници, за да се осигури равен достъп до здравни услуги на цялото население.

Финансирането на здравеопазването е друго предизвикателство за България, се казва още в споразумението. „Правителството на България има за цел да подобри модела на грижа по отношение на финансиране на здравеопазването, включително директните плащания за здравни услуги и здравноосигурителния модел. През 2018 г. и 2019 г. Министерството на здравеопазването инициира широк обществен дебат за развитието на здравното осигуряване в страната и предстоящите секторни реформи в системата на здравеопазването. Има силен ангажимент да се създаде нов модел, който да се съсредоточи върху хората, като се гарантира по-добро здравеопазване за всички български граждани, ефективно и ефикасно използване на публичните разходи. СЗО ще подкрепи Министерството на здравеопазването в това начинание въз основа на това Двугодишно споразумение 2020 – 2021“, пише там.

Общият бюджет по Двугодишното споразумение за Република България е в размер 185 000 щатски долара. Ще бъдат използвани всички възможни източници за финансиране на този бюджет, като средства могат да се мобилизират и от двете страни се казва още в споразумението.

Пълния текст на споразумението може да видите тук.