Средното време, което тийнейджърите прекарват пред екрана, след COVID пандемията вече е 7,7 часа в денонощието, а за поколението Z екранното време достига до 9 часа за денонощие. В същото време възрастните също са подвластни на тази модерна зависимост, като хората прекарват поне 5 чеса пред екраните на лаптопите си всеки ден. Тези данни от доклада „(не)Победимите пандемии“ бяха представени по време на форума „Преосмисляне на фактите за намаляване на вредата от рисковите фактори“.
Според един от експертите по темата за прекомерната употреба на електронни екрани/дигитални устройства – психологът и психотерапевт Детелина Стаменова, проблемът ще става все по-остър и вече е ясно, че България се сблъсква с него все по-осезаемо.
Според нея у нас има още една предпоставка хората да прекарват повече време пред екраните на устройствата си, защото по традиция българинът обича да гледа телевизия и този навик се пренася и върху други сходни дейности, което води до пристрастяване към интернет, социални мрежи и видеоигри, безкрайно гледане на сериали, зависимост от смартфон и други подобни поведения.
Малко история
Прекомерната употреба на екрани/дигитални устойства (Problematic Use of Screens – PSU) вече е обект на сериозни научни изследвания, и проблемната употреба на мобилни телефони (Problematic Mobile Phone Use) през 2015 г. беше определена от СЗО като опасност за общественото здраве. Малко по-късно Американската академия по педиатрия излезе с препоръка за ограничаване на екранното време на децата. Пристрастяването към видеоигри бе включено в Международната класификация на болестите МКБ – 11 през 2021 г.
Ситуацията у нас
Тя не е по-различна от тази в другите страни в ЕС и света, сочат данните в доклада.
През 2012 г. в България се отчита висок процент на 4–6-годишни, които прекарват 60–240 минути пред екрана на телевизора на ден, като това време е сходно с времето в Белгия и Полша и чувствително надвишава времето в Германия и Испания, където то е 20–30 минути. Според статистиката за същата година 4 от 5 деца на възраст 9-16 години у нас използват интернет ежедневно, като 44% от тях съобщават, че „относително често“ или „много често“ прекаляват с употребата му. Изследване на СЗО за екранното време на децата в България от 2022 г. пък показва, че 50% от 11-годишните прекарват 2 или повече часа пред компютъра. При 13-годишните делът на прекарващите 2 или повече часа пред компютъра е 68%, а при 15-годишните – 69.5%. Особено притеснителен обаче е установеният факт, че българските деца са много по-често обект на кибертормоз в сравнение с връстниците си от други страни.
Според онлайн базирано изследване на поведението и нагласите на родителите във връзка с екранното време, проведено с 1427 респонденти, 15% от децата на възраст 0-6 месеца прекарват време пред екрана на телевизора, а 2% – пред екрана на смартфон.
В следващата възрастова група (6-12 месеца) 28% от децата прекарват време пред екрана на телевизора, а 10% - пред екрана на смартфон. В групата на 1-3 годишните 39% гледат телевизия, 33% използват смартфони и 18% използват таблети.
Над какво следва да се замислим?
Според Детелина Стаменова буди притеснение фактът, че все повече хора, в това число и подрастващи, са оплакват от тревожност и депресивни настроения, а това е най-прекият път към зависимостите, в това число и прекомерната употреба на екрани/дигитални устройства. Втората много съществена и често пъти недооценявана причина е отчуждението вътре в семейството.
„Проблемът не е толкова във времето, което децата прекарват пред екраните. По-големият проблем е във времето, което децата не прекарват с нас“, подчерта тя и добави, че детството е критичен период за началото на различни зависимости, които могат да се появят по-късно.
Психологът цитира още препоръки на американски експерти, които се обявяват категорично срещу използването на екранни устройства по какъвто и да било повод при деца до 2-годишна възраст. Тя посочи, че най-ефективното противодействие срещу екранната зависимост е движението, осигуряването на достатъчно време за сън, прекарването на повече време с близки и приятели и срещи „очи в очи“, общуването с природата.
„Липсата на живия контакт реално уврежда много повече отколкото предполагаме“, заключи психологът.
Детелина Стаменова постави акцент и върху необходимостта родителите да бъдат съветвани да избягват ранната екранна експозиция при бебета и малки деца, да имат проактивно поведение по отношение на профилактиката на зрителните увреждания, сколиотичните изменения в гръбначния стълб и затлъстяването, както и да бъдат обект на политики, които насърчават здравословни дигитални навици в семейна среда.
