Проф. Христо Хинков: Българската тревожност трябва да се лекува, защото тя ни убива

Проф. Христо Хинков е психиатър, доскоро директор на НЦОЗА. В момента е професор към Дирекция "Психично здраве и зависимости" в центъра. Автор и съавтор на научни трудове в областта на епидемиологията на психичните разстройства и психичното здраве в контекста на общественото здраве. Неотдавна излезе от печат неговата монография "Българската тревожност". Това е поводът за разговора ни с него днес. 

Проф. Хинков, как решихте да се докоснете до темата за българската тревожност?

Тревожността е основна категория в психиатрията и психологията и е извор на редица симптоми и заболявания от различен характер. В две епидемиологични проучвания у нас в рамките на Световното изследване на психичното здраве, ръководено от екип на Харвард и под егидата на СЗО, беше установен фактът, че българите страдат от тревожни разстройства не повече от редица други страни със сходни характеристики.

Заедно с това, смъртността у нас от сърдечно-съдови, онкологични и дихателни заболявания е трайно най-висока от десетилетия. Като се има предвид, че тези заболявания имат психосоматичен характер, т.е. дължат се на високи нива на тревожност, се получава парадокс – инструментално установени относително средни нива на тревожност и статистически доказани много високи нива на психосоматични заболявания. Именно този парадокс съм се опитал да обясня в монографията. Моята хипотеза е, че българите директно „соматизират“, т.е. изтласкват психичната енергия, дължаща се на тревожността на соматично ниво, без тя да може да придобие характеристики на психиатрично разстройство, което да бъде засечено с методите на изследването.

Казано на прост език, българинът реагира на неблагополучията около себе си с телесна симптоматика и не проявява симптомите на тревожност, които би следвало да има при такива високи нива на стрес в исторически план. В монографията аз наричам това пост-тревожност по аналогия с новопоявилите се понятия постмодерност, постиндустриализъм, посткомунизъм, постистина.

Всъщност, не е ли тревожността, в медицинския смисъл на думата, универсално понятие?

Точно така е, от психиатрична и психологична гледна точка пък и в по-широк медицински смисъл тревожността е основополагаща причина за редица други разстройства от психиатричен и както вече споменах от психосоматичен характер. В епидемиологичното проучване, което споменах в началото, около 12% от всички разстройства са директно свързани с тревожност.

„Тревожният българин“ - как бихте го охарактеризирали съвсем накратко?

Тревожният българин не е тревожен в общоприетите норми за проява на такова състояние. Българинът прикрива своята тревога, маскира я с различни стратегии, не допуска на съзнавано ниво да, че е тревожен и си плаща със психосоматични заболявания, което го поставя на челни места по смъртност в световен мащаб. Пандемията от COVID-19 показа ясно, че скритата болестност от тревожни разстройства, маскирани или проявени със сърдечно-съдови, онкологични или други психосоматични заболявания при екстремални условия като пандемията, увеличава смъртността до световни нива.

Повече европеец или повече балканец е той по отношение на тревожността?

В контекста на предишния отговор, българинът е много повече балканец отколкото европеец, най-малкото защото не признава своите психични разстройства, отказва да се лекува и да ходи на психиатър и подсъзнателно ги свежда до соматични нива, които го убиват.

От какво се определят тези негови особености?

Дългата историческа съдба на българите - тяхната уникална история на оцеляване през вековете и жестоките удари, които е понесъл през своето съществуване като народ, са изградили особени характеристики за адаптация, които обаче се оказват маладаптивни. Изводът е доста песимистичен, макар накрая в книгата да е оставено място на надежда поради установената непредвидимост на нашия народ.

До какви последици в медицински план водят те?

Аз споменах вече, че от статистическите данни ясно се вижда, че заемаме челните места по смъртност в европейски план, а по време на пандемията от COVID-19 и в световен мащаб, че там се намесват и редица други фактори, които са анализирани в публикувани вече няколко доклада по тази тема.

Трябва или не трябва да се лекува „българската тревожност“?

Разбира се, че трябва да се лекува, защото тя всъщност ни убива, макар да не я признаваме и самоидентифицираме. Това е дългосрочна задача за поколения психолози, психиатри, общопрактикуващи лекари, социални работници и хуманитаристи.

В този ред на мисли, каква е прогнозата Ви за психичното здраве на българина?

Засега е песимистична като се имат предвид статистическите данни и наличните анализи. Без да навлизам в политическото поле, само ще отбележа, че политическата среда у нас и международната ситуация, в допълнение, имат огромно значение за нивото на тревожност (която, както казах българинът очевидно превежда на соматичен език). Необходимо е да се изгради система за обучение на работещите на преден план в амбулаторната помощ за ранно откриване на симптоми на тревожност и адекватно поведение за справянето с тях. Медицинските специалисти трябва да имат сетива за тези проблеми, за да реагират адекватно и навреме. Ще ви дам пример: всички знаем, че продължителното въздействие на стресогенни фактори води до повишаване на кръвното налягане и риск от хипертонична болест. Сега цялата ни медицинска наука е съсредоточена към лечението на хипертонията, а не към лечението на стреса, който я е предизвикал. Това има отношение към големия проблем за ниското ниво на обществено здраве, ранната профилактика и утвърждаване на здравословния начин на живот.

И, тъй като от години ръководите отдел в НЦОЗА, който се занимава точно с тази проблематика, използвам случая да Ви помоля да разкажете накратко за проектите, над които работи Вашият екип?

В момента сме включени в проект, свързан с обучение на работещи с бежанци от Украйна – доброволци, социални работници и други професионалисти в тази област за изграждане на единен алгоритъм на поведение с тези хора, с оглед адекватно предоставяне на психо-социална подкрепа и специализирана помощ, където е нужно.

 В навечерието на Коледа и Нова година сме. Какво е пожеланието Ви към българските психиатри и всички български лекари?

Да са здрави, да си помагат един друг и да имат много радост от професията си.