Проф. Троянова: Докато се борехме с пандемията, много хора водеха тихата битка срещу рака

За поредна година България отбелязва Световния ден за борба с рака – 4 февруари в условията на пандемия от COVID-19. Въпреки че е сред страните с висока онкологична заболеваемост (по данни на Globocan 36 451 българи са чули диагнозата „рак“ през 2020 г., а 19 460 са загубили живота си в следствие на онкологично заболяване), страната ни е на едно от последните места по профилактика на рака, който в някои случаи е напълно лечим, ако е установен навреме.

„Изминалата 2021 година беше много тежка за всички. Осигуряването на непрекъснато лечение на рака в условията на COVID-19 се превърна в изключително предизвикателство. COVID-19 повлия на контрола на рака в световен мащаб.

Докато всички се борехме срещу пандемията, много хора водеха тихата битка срещу рака“,

коментира проф. Петранка Троянова, д.м., началник на Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ Царица Йоанна – ИСУЛ, цитирана от пресцентъра на лечебното заведение.

По този повод проф. Троянова припомня, че съществуват множество доказателства за взаимодействието между биологията на SARS-CoV-2 и рака.  Данните показват, че пациентите с рак са по-склонни да бъдат заразени от SARS-CoV-2; да развият тежки  форми на  COVID-19; да умрат в резултат на COVID-19. От друга страна  SARS-COV-2 може да притежава туморогенна способност. Вирусът може да индуцира продукцията на фактори, които да активират спящи ракови клетки и да предизвика рецидиви и прогресия на болестта.

"Големият брой онкологично болни и високата смъртност изискват съгласувани усилия за борба с рака на национално и глобално ниво, въпреки опустошителната пандемия от COVID-19.  Пациентите с онкологични заболявания не бива да спират терапията си", категорична е проф. Троянова. Тежестта на онкологичните заболявания налага да се разшири профилактиката, да се подобри диагностиката и лечението и да се гарантира, че всички хора, живеещи с рак, имат достъп до качественото лечение, от което се нуждаят.

По повод днешния ден пък Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ) издаде

стандарт за организацията и дейността на Звената за немедицинска и психологична грижа при работа с пациенти с рак на кръвта

Документът е разработен от Звеното за немедицинска и психологична грижа в лечебното заведение, което беше създадено преди близо три години, а целта му е да подпомогне дейността на подобни структури в болниците.

Стандартът е внесен в края на миналата година в Министерството на здравеопазването, за да послужи за основа за разработването на уеднаквен протокол за дейността на подобен тип звена в лечебните заведения.

„СБАЛХЗ е най-големият център, който прилага автоложна и алогенна трансплантация на хемопоетични стволови клетки при възрастни пациенти над 18 години. Този процес продължава седмици като пациентите престояват в болницата в специални болнични стаи, поради потиснат имунитет. Тук е важната роля на колегите клинични психолози, които работят с тези хора, преживяващи и емоционално лечението. Това е от съществено значение, защото ние като лекари можем да осигурим медицинската терапия, но пациентите с рак на кръвта и техните близки, трябва да бъдат подкрепени в своите притеснения и преживявания“, смята проф. Бранимир Спасов, изпълнителен директор на лечебното заведение.

В навечерието на Световния ден и Българското онкологично научно дружество с председател проф. Асен Дудов проведе няколкодневна работна среща с фокус актуализацията на лечебните стандартни по медицинска онкология. По време работните сесии на дружеството експерти от различни области на онкологията обсъдиха аспектите на въвеждане на Европейския противораков план у нас в неговите първи стъпки. Основната цел през следващите години е, по график

от 2022 до 2030 г. да се наложи контрол върху раковите заболявания

На срещата беше подготвена информация, която да бъде изпратена от българска страна към Европейската комисия -  както за материалната база, така и за специалисти по диагностика и лечение на рак. В рамките на Европейския противотанков план съществуват възможности за квалификация на лекари, които да могат да осъществяват както скринингови програми, така и високотехнологична диагностика.

По време на срещата беше представена и възможността за ново лечение от трета линия на рака на стомаха с лекарство с улеснен прием през устата под формата на таблетки. Другият голям акцент е биологичната терапия, навлизаща при рака на дебелото черво. Тя е вече факт при лечението на първичния хепатоцелуларен карцином (първичен рак на черния дроб), като включва в себе си два компонента – имуноонкологично лечение и биологична терапия, насочена към намаляване на кръвоносните съдове, които изхранват туморната формация в черния дроб. Колосален е и пробивът при туморите на главата и шията, при които имунотерапията дава несравними възможности спрямо досегашните методи.