Проф. Савина Хаджидекова: Знайте, че щастието ви не зависи от гените ви, но гените зависят от щастието ви!

Проф. Савина Хаджидекова е специалист по медицинска генетика и университетски преподавател в Медицинския факултет на МУ – София.

Автор и съавтор на многобройни научни трудове, посветени на различни аспекти от тази област. Проф. Хаджидекова е защитила докторска дисертация на тема „Микроструктурни геномни аберации при пациенти с вродени малформации“.

С гласовете на студентите е избрана за любим преподавател в областта на медико-биологичните науки във факултета.

Проф. Хаджидекова, Вашите студенти Ви посочиха като любим преподавател в областта на медико-биологичните науки. Как приехте тяхната оценка?

В Медицински университет-София съм от 1994 г. Тогава ме приеха да следвам медицина. Това е малко повече от четвърт век. За това време имах много хубави моменти, но с ръка на сърце мога да кажа, че това признание от студентите е най-хубавото нещо, което ми се е случило за тези години. Повдигна ме, даде ми криле и ме накара да се усмихвам дни наред. В древен Рим най-голямото отличие за пълководците бил венецът от трева – corona graminea - сплетен от войниците. За мен това е най-голямата награда – истинска corona graminea.

Освен академичното знание, което им преподавате, на кои чисто човешки ценности бихте искала да ги научите?

Да бъдат отговорни - те са бъдещето, да споделят знанията си, да помагат, да бъдат упорити, да бъдат състрадателни. Но щом са избрали да бъдат лекари, аз съм убедена, че те са родени с тези качества.

Работите в една от най-бързо развиващите се медицински специалности. Защо избрахте да й се посветите? Представяла ли сте си някога, че работата Ви няма да бъде до леглото на болните, а ще им помагате със знанията си чрез специфични изследвания?

Безспорно, медицинската генетика е една от най-бързо развиващите се специалности. Имаше едно проучване, в което се твърдеше, че информацията в генетиката се удвоява на всеки две години.

Когато мечтаех да стана лекар по-скоро се виждах в ролята на Андрю Менсън от „Цитаделата“ на Арчибалд Кронин, но генетиката винаги ми е била интересна. Както обичам да казвам – всичко е генетика. Всъщност, като изключим травматологията, почти навсякъде в медицината има генетичен компонент – от чисто генетичните болести до такива с генетично предразположение. Дори и при инфекциозните болести дали ще се разболеете от дадено заболяване зависи от имунната ви система, а тя зависи от гените ви.

Да, на пръв поглед лабораторната медицина не изглежда много вълнуваща. Но, всъщност сърцето на всяка една болница са лабораториите. В наши дни уточняването на диагнозата е немислимо без участието на лабораторните специалисти.

А как станахте лекар?

Казват, че медицината е призвание. Звучи като клише, но клишетата са верни. Лекарите се раждат. Трябва да имаш искрено желание да помагаш на хората, да им съчувстваш и да си готов да жертваш голяма част от личния си живот, да си мечтател, изследовател.

Аз не съм потомствен лекар, но нямам спомен да съм искала да бъда нещо друго. Имах подкрепата на родителите си, които ми помогнаха да следвам мечтата си.

Кои са Вашите учители, на които дължите формирането са като професионалист?

Признателна съм на всички мои преподаватели, защото всеки един тях е допринесъл за изграждането ми не само като професионалист, но и като човек. Още си спомням с трепет лекциите на акад. Владимир Овчаров, доц. Стойчо Донев, проф. Емил Ангелов, проф. Васил Хаджидеков, проф. Ивайло Търнев, проф. Захари Кръстев… Много са, със сигурност пропускам доста. Благодарна съм на проф. Драга Тончева, която има най-голям принос за професионалното ми развитие в областта на медицинската генетика. За нея може да се каже, че е човек институция, визионер, винаги с една крачка пред другите.

Какво Ви носи най-голямо удовлетворение в професионален план?

Усещането да си полезен някому. Да си разрешил сложен случай. Да си помогнал. Да видиш радостта и благодарността в очите на някой. И, разбира се – студентите! Важно е да споделяме знанията си, важно е да има приемственост. За мен един от най-важните принципи от Хипократовата клетва е "Ще ги уча на принципите на медицината, ще им давам обширни обяснения, ще им развивам доктрината като на свои деца както на тях, така и на учениците си, които са записани при мен и са положили клетва"

А кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Всъщност, почти нямам свободно време. Работя по 12 часа на ден. Понякога и през уикенда. Но обичам работата си и това не ми тежи. Разбира се, като повечето хора обичам пътешествията, хубавите книги и музика, но най-много от всичко обичам разговорите с умни хора.

Какви са пожеланията Ви към колеги и приятели за Новата 2021 г.

Да бъдат вдъхновени, любознателни, благодарни, влюбени и да могат да прощават.

И много щастие! Знайте, че щастието ви не зависи от гените ви, но гените зависят от щастието ви!

ДНК е статична, но епигеномът е динамичен и подлежи на промяна. Той реагира на сигналите от заобикалящата ни среда – диета, дори състоянието на стрес или щастие. Епигеномът настройва определени гени от нашия геном в отговор на непрекъснато променящите се условия на заобикалящата ни среда, като се влияе дори и от настроението ни.

Затова, бъдете много щастливи!