Проф. Оскар: Употребата на мобилни устройства при децата води до кривогледство

Първата в България Академия Офталмология събра близо 200 участници, от които 150 млади офталмолози и специализанти по Очни болести от цялата страна. Форумът се проведе в Панагюрище в периода 28 април до 1 май 2023 година. Събитието се организира от Българско дружество по детска офталмология, невроофталмология и офталмогенетика, Българско дружество по ретинология, Българско глаукомно дружество с подкрепата на Българския лекарски съюз. Пред Zdrave.net председателят на Българското дружество по детска офталмология проф. Александър Оскар разказа как и защо е създадена Академията и какви са новите възможности за терапия на най-социално значимите очни заболявания.

Проф. Оскар, откъде дойде идеята за създаването на Академия Офталмология?

Идеята се появи миналата година. Като ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София и началник на Клиниката по офталмология в УМБАЛ „Александровска“, която е база за обучение, мога да кажа, че е изключително важно да предоставяме възможност на младите лекари в рамките на няколко дни те да чуят най-важните неща, които касаят нашата специалност, но и да могат да видят практическите възможности на офталмологията. Казвам го това и от гледна точка на наблюденията, които имам по време на държавния изпит за специалност в офталмология. На него се явяват специализанти от цялата страна и установихме, че има големи различия в нивото им на подготвеност в зависимост от различните бази. Включително има и пропуски в обучението и това всъщност ни мотивира да създадем а тази Академия по офталмология.

Надявам се, че това е само началото, че с времето ще развием идеята, така че специализантите, бъдещите очни лекари, да имат необходимия задължителен минимум от знания и умения, които да развият след това в своята практика. И така, заедно с проф. Ива Петкова, която също дълги години бе ръководител на Катедрата по офталмология към МУ, а понастоящем е председател на Българското дружество по ретинология, както и с доц. Марин Атанасов, който е началник на Клиниката по очни болести в УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив и председател на Българското глаукомно дружество, решихме да си обединим усилията и да организираме този форум за специализанти и млади лекари. Първоначално си поставихме за цел да създадем условия за участието на около 60 млади лекари, но тъй като интересът значително надхвърли първоначалните ни очаквания, в момента над 150 млади лекари се включиха в Академията. Аз съм сигурен, че с времето дори ще станат и повече.

Това означава ли, че много се е повишил интересът сред младите лекари към офталмологията?

Интересът никога не е спадал. Офталмологията е една прекрасна специалност и хубавото е, че в България тя по нищо не отстъпва на световните тенденции. Това, което зависи от нас, е качеството на знанията и продължителното обучение. Тук е мястото да отбележа нашето партньорство с Българския лекарски съюз в лицето на председателя д-р Иван Маджаров, с който през годините си партнирам именно по отношение на продължителното обучение на младите лекари. Медицината изисква непрекъснато да сме подготвени и да сме запознати с новите тенденции, диагностиката и лечението на заболяванията. И всъщност това е и смисълът Академията – да предоставим новите възможности за диагностика и лечение на бъдещите очни лекари.

На какъв принцип беше създадена програмата на Академията?

Тъй като организатори сме три дружества, направихме организационен комитет и избрахме темите, които касаят всички ни. Искам да благодаря и на над 30-те колеги, които доброволно се ангажираха с това да предоставят своите знания и умения в полза на младите. Хубавото е, че офталмологията вече не се дели на катаракта и всичко останало, а колегите се специализират и профилират в различните поднаправления на специалността – преден сегмент, глаукома, заден сегмент, витреоретинална хирургия, детска офталмология. Така че следваме световните тенденции.

Най-важното е да имаме добра комуникация. Първичният очен преглед да може да се осъществи от всеки очен лекар. Важното е, когато установи някакъв проблем, да го насочи към подходящия специалист.

По Ваши наблюдения успешни ли станаха операциите на катаракта?

О, да. Много са успешни за лечение на катаракта. Използват всички модерни възможности за диагностика и лечение на пациенти с катаракта. И факт е, че годишно повече от 40 000 пациенти се оперират в България. Това стана съвсем рутинна интервенция. Освен при катаракта, много добри резултати имаме и при лечението на пациенти с диабетна ретинопатия, глаукома, възрастово обусловена макулна дегенерация, която в много случаи води до тежка и необратима загуба на зрението, включително и слепота. Благодарение на модерното лечение с инжекции в окото, имаме възможност да спрем прогресията и дори да подобрим зрението на пациентите. Това е социално значимо заболяване, което засяга огромна част от населението и хората над 60 години. С новите възможности ние значително предотвратихме инвалидизацията на тези хора.

По отношение на лазерните корекции, те стават все по-актуални, но те са показани при пациенти над 20-годишна възраст. Важно е обаче да се знае, тъй като хората смятат, че при късогледството проблемът е само носенето на очила, че късогледството е проблем, при който окото става с по-големи размери. Увеличава се предно-задният размер на окото, а пък това от своя страна е свързано с разтягане на ретината. Така че дори и след лазерна корекция, проблемът с късогледството не изчезва. Пациентите продължават да имат късогледство, но нямат нужда от очила. Късогледството е проблем основно на ретината на окото и тези хора трябва да знаят, че е изключително важно е да са внимателни, да не вдигат тежки предмети, защото могат да доведат до разкъсване и отлепване на ретината.

Една от основните теми в лекционната част на Академията беше страбизмът (кривогледството). Какви са новите възможности за корекция на страбизъм?

Страбизмът има две основни форми. Едната форма е по-честа в детската възраст, другата е по- честа при възрастните. При възрастните се дължи на неврологични проблеми, които засягат инервацията на външните очни мускули и понякога могат да са симптом на много сериозен проблем. Например на мозъчна аневризма, която притиска черепно-мозъчен нерв или на мозъчен тумор, могат да са проява на множествена склероза. Така че чрез диагностицирането на невроофталмологичния проблем можем да видим каква е основната причина. В детска възраст се наблюдават кривогледства, които се дължат на нарушения на мускулния баланс на външните очни мускули. Изключително важно е те да се лекуват навреме, тъй като способността на мозъка е да работи с две очи едновременно. В обществото има някакви предразсъдъци и много често се сблъсквам с родители, които казват, че ще изчакат детето да порасне и по-нататък ще се оперира. Ако се изпусне моментът обаче, дори и операцията да се направи перфектно, може да се постигне козметичен ефект, но няма да има функционален резултат, т.е. детето няма да може да гледа с двете очи едновременно, което няма да му позволи да вижда триизмерно.

Това, което наблюдаваме сега като проблеми, е и от прекомерната употреба на мобилни дигитални устройства, тъй като гледането от прекалено близко отключва кривогледство. Това е основание да обърна внимание на родителите да бъдат много внимателни и да не допускат децата да използват мобилни дигитални устройства дори и за работа.