Проф. Мая Аргирова: Реалните наказания на провинили се лекари ще върнат доверието в съсловието

Проф. д-р Мая Аргирова беше избрана за председател на Етичната комисия на БЛС на 72-ия редовен отчетно-изборен събор. Тя е началник на Клиника по изгаряне и пластична хирургия на УМБАЛСМ „Пирогов“ и републикански консултант по термична травма. Има специалност по обща хирургия и пластична хирургия. Професионалните й интереси са в областта на изгарянията, пластичната, реконструктивна и естетична хирургия. Има дисертационен труд на тема „Съвременни тенденции в комплексното хирургично лечение на изгарянията в детската възраст”. Член е на световни, европейски и български асоциации по изгаряния и пластична хирургия. Има над 70 публикации в български и чужди научни списания.

С проф. Аргирова разговаряме за промените, които трябва да се случат в Етичната комисия, за да може да се възстанови загубеният авторитет на лекарската професия.

Проф. Аргирова, новият състав на Етичната комисия на БЛС се събира за първи тази седмица и на тази среща ще бъдат обсъдени промени в устава и Етичния кодекс на БЛС. Кои са най-важните от тях?

При досегашния устав Етичната комисия не може да санкционира лекари, не може да отнема права, може само да изрази мнение, т.е. нейните заключения са в пожелателен смисъл. Лично на мен не ми се иска да е така. Промените в тази насока обаче започнаха още поне преди две години. Има колеги, които работят по тях, и ние няма да започнем от нулата. Ще създадем работни групи, ще разгледаме и работата на етичните комисии на лекарските колегии в чужбина, защото там те имат много големи права. Освен това промените ще бъдат обсъждани и в Управителния съвет на БЛС, а не само в Етичната комисия, т.е. ще има по-голяма база на одобрение или неодобрение на предложенията, по-голям кръг от хора ще дават становища и когато сме готови с окончателния вариант, ще го предложим на Управителния съвет. Там ще бъде обсъден и в окончателния вариант ще се гласува на извънреден събор или ще изчакаме редовен, за да се гласуват.

Предвиждате възможност още една година да работите по сегашния устав?

Минимум шест месеца. Това е минималният срок, защото нещата не са толкова лесни. Трябва да бъдат изчистени максимално.

Какви според Вас трябва да бъдат наказанията на лекари, които уронват публично престижа на други лекари?

На първо място не трябва да се затварят такива ситуации само в лекарските среди или само в лечебното заведение на човека, чието поведение се порицава, а да има по-голяма публичност, защото това не е малко. Смятам обаче, че в тези случаи, а и при повечето нарушения на Етичния кодекс, трябва да има и наказание. При много тежки нарушения, като издаването на фалшиви сертификати, трябва да може да се отнемат лекарски права. Това за мен в много голяма степен е престъпление, особено когато е извършено от лекар. Фалшив сертификат за здравословно състояние или пък, както е в случая, ваксинационен сертификат, който може да рефлектира върху цялостната епидемична обстановка, е недопустимо.

Как трябва да стои въпросът с лекарите, издаващи фалшиви ТЕЛК-решения?

Не знам какво предвижда Наказателният кодекс и какво се предвижда като наказание за тях, но за мен това е почти същото престъпление като издаването на фалшив ваксинационен сертификат.

Има един казус, по който досега не е правено разследване, тъй като потърпевшите пациенти не смеят или не знаят къде да се оплачат. Става въпрос за председатели на ТЕЛК, които искат от доказано болни пациенти – хора със стентове или байпас, пари, за да им издадат нужното решение. В противен случай решението, което се издавау е за под 50% нетрудоспособност, което само вреди на хората.

Това вреди първо на професията, второ – това е пациент, нуждаещ се и да го изнудваш за пари за мен е недопустимо. Това е срам за професията. Чувала съм за подобни неща, дано да са изолирани случаи, но наказанието за такова нещо трябва да бъде много строго.

Толкова строго ли трябва да е наказанието и към медици, които отказват да приемат, че медицината се развива и разглеждат всяка нова ситуация през призмата на личния си опит, както постъпва доц. Мангъров, например?

Не бих казала, че при него нещата стоят точно така. Не мисля, че той е некомпетентен. Той просто иска да бъде наопаки. Така получава и популярност, която му харесва и е разглезен от общественото внимание. Той участва в протести, участва в политически събития, има и симпатии към определена политическа формация, където това се използва. Смята вероятно, че по този начин е по-атрактивен и по-търсен. Той обаче е на една сериозна позиция – завеждащ отделение в Инфекциозна болница, и нищо от това, което прави, не е от незнание.

Смятате ли, че реалните наказания срещу провинили се лекари ще доведат до ново утвърждаване на авторитета на лекарската професия и съответно до възстановяването на доверието лекар – пациент?

Абсолютно съм убедена в това. Негативните отношения не са само в нашите среди. Те са характерни за обществото като цяло. Много падна нивото на чисто човешките отношения. В градския транспорт и на всяко обществено място, където има някакво напрежение, може да се чуят изрази, които са недопустими изобщо между хората. Когато това се случва между колеги, е още по-грозно, а да не говорим за отношението към пациенти. Аз съм много чувствителна към лошото отношение към болни хора. Не може човек, който страда, да трябва да понасят и нечия изнервеност. Липсва уважителният тон, обръщението „Вие“. Пациентът е човек, който в повечето случаи си има професия, има изградени позиции в обществото и в един момент попада буквално в една враждебна среда, където всяка една дума го наранява. И да го нагрубяваш, защото той нещо не е разбрал или искаш да си свършиш по-бързо работата, е ужасно, да не го наричаш по име, да не му говориш уважително. Това се вижда всекидневно навсякъде. Този тип отношения трябва да изчезнат. Нека да видим какво се случва и помежду ни в медиите, където непрекъснато се говори от лекари срещу лекари с непроверени факти. Непроверена информация масово се изнася, а медиите дават терен на подобни неща. За да се спре, някой трябва да каже истината, която е неопровержима.

През годините имаше много обвинения срещу лекари за лекарски грешки, извършване на ненужни процедури и операции и най-страшното – за убийства на пациенти. Често обаче обвинения са неоснователни. В тези случаи как трябва да се постъпва?

По отношение извършването на ненужни дейности е равносилно, дори още по-лошо, защото пряко застрашава здравето на хората, на издаването на фалшиви ваксинационни сертификати. За такива неща категорично трябва да се отнемат лекарски права, особено когато е с цел облагодетелстване. Не мога да се съглася, че за извършена каквато и да било ненужна инвазивна или неинвазивна процедура, трябва да има само порицание. Тук наказанията трябва да бъдат строги. До такава степен, че да може да превантира такива действия. Т.е. лекарят дори да не може да си го помисли да го извърши. Виждате, че в морално-етичен аспект хората не се притесняват от порицание, пък било то и публично. Когато има реални наказания, а не само морални, тогава вече ще може тези практики да бъдат спрени.

Макар и отпреди 10 години, случаят с лекарите от Горна Оряховица е емблематичен за набеждаване. Доказа се, че те нямат вина, но им остана етикетът „убийци в бели престилки“.

Нямаше последствия за човека, който го произнесе. Дори начинът, по който оправдаха лекарите, се прокрадна в медиите между другото. Това няма как да не доведе до истински стрес на тези колеги и ще им даде отпечатък за цял живот. Това е жестоко, а на този човек нищо не му се случи. Когато имат нужда от защита, лекарите трябва да могат да разчитат на колегите си. Нашата комисия не трябва само да наказва, но и да дава подкрепа, когато колегите ни са обвинени несправедливо.

Как би могло да се противодейства на това?

Не може непроверени факти да се изнасят в медиите и да се дават определения. Информацията трябва да я има, но не бива да има квалификации и по презумпция да се насажда вина. Докато не се изяснят обстоятелствата, не може да се дава трибуна на всички роднини на потърпевш. Разбира се, нашето отношение трябва да е непримиримо към лекарска вина или грешка, или неглижиране на пациент, но не може непроверени факти да се публикуват.