Четвъртък, 27 Юни 2019
17
март
6
 

Проф. Димитър Раденовски: Хирургията трябва да се живее

Неделя, 17 Март 2019 | 10:34:58 Надежда Ненова
6

Проф. Димитър Раденовски е роден е през 1949 г. в Белоградчик. Завършва Белоградчишката гимназия и медицина в МА-София през 1977 г. Същата година става главен лекар в поликлиниката на гара Елин Пелин. От 1979 г. до 1982 г. е клиничен ординатор в Ок
      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Проф. Димитър Раденовски е роден е през 1949 г. в Белоградчик. Завършва Белоградчишката гимназия и медицина в МА-София през 1977 г. Същата година става главен лекар в поликлиниката на гара Елин Пелин. От 1979 г. до 1982 г. е клиничен ординатор в Окръжна болница-София. През 1982 г. е назначен за коремен хирург в „Пирогов“ и до 2014 г. е последователно ординатор по хирургия в 4-та хирургическа клиника, началник екип във 2-ра ХК, началник на клинично отделение във 2-ра ХК, началник на 4-та хирургическа клиника, член на борда на директорите, изпълнителен директор (2007-2012), а в последствие отново член на борда на директорите в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“. В момента е управител на ДКЦ „Св. Иван Рилски“ ЕООД. Член е на Българското хирургическо дружество и на Дружеството за спешна хирургия.

Автор е на няколко книги, сред които „Н.И.Пирогов - легенда в хирургията“, „История с поглед към бъдещето“, „Сто и четиридесет години Български червен кръст“.

Проф. Раденовски, как решихте да изберете медицината за своя професия?

В началото исках да следвам в Художествената академия. Израснал съм така да се каже в ателието на баща ми, с дърворезби и рисуване. Наблюдавах как човек дава от себе си, произвежда картина или статуетка и тя му носи страхотно удоволствие, защото вижда плода от своя труд. Но когато отидох в казармата и трябваше да направя избор, реших, че трябва да отида във Военноморското училище. Там останах около три месеца, тъй като ние сме от Северозападна България, където няма самолети, няма вода, и тогава майка ми и баща ми с много разправии ме накараха да изляза от училището. Излязох, но отидох в Школа за запасни офицери. Тогава пък имаше недостиг на парашутисти и разузнавачи и ме вкараха в това направление. Изкарах си двете години в казармата и когато излязох от там, вече имах друг поглед върху живота, по друг начин се отнасях и разбирах, че ще бъда по-полезен, ако  работя като хирург например. Защото отговорността на хирурга е огромна. Другият пример в живота ми, освен баща ми, който стоеше пред мен, беше чичо ми - бивш царски офицер. След като се сменя властта през 50-те години на миналия век, той решава да запише медицина. 18 пъти го изключват от университета заради това, че е бил царски офицер, но завършва и става много добър лекар-невролог. При него видях какво означава благодарността на хората. Има признание, има уважение и го виждаш веднага. Така реших, че ще бъда по-полезен, ако работя като лекар-хирург.

Как избрахте точно коремната хирургия за своя специалност?

Няколко години бях кръжочник при проф. Любомир Карагьозов, известния наш неврохирург. Направи ми впечатление, че неврохирурзите дават всичко от себе си докато оперират, но когато след 15-20 дни изписват пациента, той не познава опериращия си лекар. Та си зададох въпроса „Защо съм се записал тук? Пациентите не те познават, пълна лудница е в отделението, няма добра апаратура.“ Тогава се записах в кръжока при хирурга проф. Георги Златарски в „Пирогов“. Там работеше и създателя на спешната хирургия у нас – Алберт Луканов.

В хирургията не е достатъчно само да си добър специалист, трябва да я живееш професията.  Винаги има едни хора, които се открояват. Не е достатъчно дори само да си сръчен в ръцете. Навремето казваха – голям хирург, голям разрез, после го модифицираха – голям хирург, съобразен разрез, а сега ние смятаме, че добрата хирургия е високотехнологичната, миниинвазивна хирургия. И откровено казано, „виновник“ да се трансформира спешната хирургия в „Пирогов“ в лапароскопска съм аз. Бях подкрепен и от проф. Радослав Гайдарски, и от проф. Красимир Гигов. Разрешиха ни да закупим много апаратура, да направим обучителен център по лапароскопска хирургия, обучихме около двадесетина души и ги разпределихме в четири екипа и нещата добиха съвършено друг вид.

Какво е за Вас „Пирогов“?

40 години от живота ми са минали там. Спешната медицина е предимно организация и администрация. Някой трябва така да подреди системата, че като се появят 10 болни, да се отсеят само тези, които са за спешна операция. Другите, чието състояние позволява, да изчакат, а трети въобще може да не са за прием в болница. Вземането на такова решение е огромна отговорност. Трябва да си много добре подготвен и обучен. Там е голяма въртележка и, за да овладееш този процес, трябва да си в болницата всеки ден. Аз като директор на „Пирогов“ не съм ползвал и ден отпуск.

Липсва ли ви спешната хирургия?

Да, липсва ми. Сега работя в „Св. Иван Рилски“ – болница, в която всичко е планово. Тук има време, за да се вземе решение какво точно да се направи. А в „Пирогов“ трябва да вземеш решението за минути, да не кажа веднага. Идва застрелян някой или прободен и трябва веднага да го качиш в операционната, без изследвания, за да направиш няколко животоспасяващи процедури, за да оцелее човекът. Това ни се случваше там постоянно. Тази емоционалност и напрежение ми осмисляше живота. Спомням си чувството да излезеш от 12-часово дежурство и си тръгнеш за вкъщи удовлетворен, че нещо си направил.

Имате ли медицински случаи в кариерата си, които не можете да забравите?

По обясними причини спомените ми в това отношение са свързани с „Пирогов“. Всеки ден там е различен от предишните - фуния, в която се събира всичко онова, което се случва в нашето общество. От нормалните хора, които заболяват до всички престъпници, които трябваше да минат през нашия институт – застреляни, заклани, пребити. Всичко това са различни казуси, все едно, че четеш Достоевски –„Престъпление и наказание“. Страшна работа е. Нашите политици не можаха да разберат, че ние се занимаваме с лечебната част, не се занимаваме с бандитите. Но когато някой съм го оперирал, с него ставаме наистина близки. Не мога да се държа като полицай, да използвам ситуацията и да му взема информация. Или както ме обвиниха, че Иван Тодоров-Доктора и сега ми плащал от отвъдното. Познавах го, познавах и цялата му кохорта, но той е просто един от тези, които съм оперирал.

Защо избрахте болница „Св. Иван Рилски“?

Едно от предизвикателствата, които ме доведоха тук, е генетичната лаборатория, която преди година и половина направихме с д-р Дечо Дечев, тогава управител на болницата. Забравихме превантивната медицина. Ние сме 6 млн. души в България, колкото един средно голям европейски град. От тях има около 2 млн. души, които са млади хора. Не е без значение, че в млада възраст можеш да ги изследваш и да им кажеш, че могат да развият една или друга болест в по-напреднал етап от живота си. Точно това можем да правим в нашата генетична лаборатория. На базата на това, вече знаеш какво може да ти се случи в бъдеще. В нашата болница имаме апаратура и хора, които могат да работят с нея. Голямата ни мечта е да докажем, че една държавна болница, когато е далновидно управлявана, може да бъде високо технологична и по нищо да не отстъпва на частните лечебни заведения. Затова и продължаваме да разширяваме диапазона на техниката ни. Единственият проблем е, че ни е малко тясно пространството, защото идват страшно много хора, те трябва да имат достъп до лекаря, да се спазват графиците.

Имаме много добре развита гастроентерология, неврохирургия, неврология, ревматология, онкология и цялата тази апаратура, която е като гарнитура към процеса да се извърши качествено лечение. Всичко това е по-евтино, отколкото да се лекува разгърната болест. Има превантивна и активна медицина, за които се изискват средства в пъти по-малко, отколкото са нужни за лечение на вече разгърнато заболяване. За хосписи също много се говори. Всеки човек трябва да знае, че няма нищо по-сигурно от смъртта. На всеки от нас това му предстои. Нашата идея е да се направи и училище за мед.-сестри в Перник и Център за обучение по високи технологии. В електронното здравно досие пък трябва да е включена информацията за проведени терапии и диагностицирани заболявания, какво се случва с децата ти и т.н. България има капацитет за развитие на тези неща.

Създадохме и Научен съвет, който да прави стратегия в кои направления ще се развива болницата, какви са необходимите кадри, какви докторанти да се обучават.

Как се разтоварвате?

Писането на книги ми дава изключително удовлетворение. В тях има много мои карикатури и шаржове, сериозни проучвания с богат илюстративен материал. Предпочитам да ги издавам сам и да ги подарявам, няма да загубя от това. Човек трябва и да даде, не може само да взима.

Снимка: Надежда Ненова

 



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
*$Ve

crocodile 23.03.2019 00:27:09

От изказа ви колега личи, че сте зле с метафорите т.е литературата. От хирургична гледна точка изказът ви е също профански. От подобни "авторитети" клиничната медицина в България върви в посока-обратна на тази в Западна Европа. В България ако не си ченге или комунета няма прогрес. Трудът ми като хирург в Германия е много по-ценен от всякакви подобни хвалебствени статии, така че по-полека с квалификациите.

Колега 22.03.2019 19:58:52

Към по-горе коментиращите колеги: Колеги, от коментарите ви струи лепкава кръв и жлъч като от загноила рана...безпомощност и липса на уважение към хора с авторитет, какъвто вие едва ли някога ще изградите. Язък за дипломите ви, деца на чичовци и лели...

Crocodile 18.03.2019 09:26:09

Прави впечатление, че този сайт следва линията, начертана от ченгета и комунета за прокарване на мутренско-милиционерска политика! Едни и същи лица, семашковски въжделения и нагло лицемерие! Няма свестен млад лекар, който ако не човек на някого, да остане на тази територия до 5 години!

Запознат 18.03.2019 06:40:58

И така докато смъртта ни раздели с тая торба с л....на!!!

Горанова 17.03.2019 17:53:56

Предпочитам да виждам позитивното в хората! Колко много е работил! Колко много хора е спасил! Своя живот е посветил да помага на болните!

Гост 17.03.2019 17:13:54

Раденовски е завършил медицина на 28 години, от РАБФАК?! - най-вероятно с успех 3.00. Като директор стоеше в кабинета си и по цял ден само гледаше камерите в Пирогов.


Още новини
И РЗОК-та ще приемат документи за лечение на деца и възрастни
27.06.2019 15:36:21

И РЗОК-та ще приемат документи за лечение на деца и възрастни

От 1 октомври 2019 г. заявления за лечение на деца и възрастни към Специализираните комисии в инс ...

Три институции обединили сили за новия робот
27.06.2019 15:04:33

Три институции обединили сили за новия робот "Да Винчи" в "Майчин дом"

6 млн. лева е стойността на роботизираната хирургична система за безкръвни операции „Да Вин ...




Актуална тема
Безвъзмездното кръводаряване - възможно ли е наистина у нас?
22.01.2019 10:18:42 Надежда Ненова

Безвъзмездното кръводаряване - възможно ли е наистина у нас?

„Имате ли нужда от кръв?“ и „Предлагам изгодно!“ Това са два въпроса, кои ...

Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите
15.10.2018 18:31:56 Ирина Пекарева

Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите

Повсеместно прекрояване на здравната система планират управляващите. В огромната си част променит ...

Медицинските специалисти: Смъртта на пациент не се преживява
27.08.2018 17:07:48 Надежда Ненова

Медицинските специалисти: Смъртта на пациент не се преживява

Смъртта на 33-годишната родилка Ренета Томова в Сливенската болница отново отвори дебата за лекар ...

Лимитите продължават да задушват системата, докато НЗОК се задъхва от лекарства
20.04.2018 17:32:03 Полина Тодорова

Лимитите продължават да задушват системата, докато НЗОК се задъхва от лекарства

Националният рамков договор вече е факт. Въпреки заявката за по-добрите условия, в които ще работ ...