Проф. д-р Тошо Балабански е кардиолог в Университетска болница „Света Анна“, София. Дипломира се в Медицинския факултет на ВМИ – София (1987 г.). Придобива специалности по вътрешни болести и кардиология, както и научна степен „доктор“ (2006 г.) и научно звание „професор“ (2017 г.).
Специализирал е клинична електрофизиология в Осака, Япония (1993) и е гост-изследовател в Осло, Норвегия (1999-2000).
Осъществява лечебна и преподавателска дейност в сферата на сърдечните аритмии в продължение на повече от 30 години. Председател на изпитна комисия за правоспособност по клинична електрофизиология към Медицински университет – София.
Самостоятелен автор е на „Клинична електрофизиология и лечение на сърдечните аритмии“ (Просвета – София, 2016).
Редовен член на Дружеството на кардиолозите в България. Участва в Комисията за подбор към борда на Европейската асоциация по сърдечен ритъм (2022-2024). Елитен рецензент на научното списание Europace (2012, 2013, 2015).
Проф. Балабански, Вие сте известен с работата си в Националната кардиологична болница, а сега Ви откриваме в УМБАЛ „Св. Анна“. На какво се дължи тази промяна?
Тук има млад, амбициозен екип, с който се работи много добре и това е причината за таза промяна. Привлече ме изключително спокойната и колегиална атмосфера в Клиниката по кардиология, което е впечатляващо. Рядко се случва такава атмосфера в кардиологичен екип. Отделението по инвазивна електрофизиология към клиника по кардиология „Св. Анна” е създадено преди няколко години и на практика с екипа ми просто се присъединихме към него. Интервенционалната електрофизиология се практикува в няколко центъра в София, а общо за страната са 8.
В „Св. Анна“ обаче вероятно има най-много пациенти?
Действително има много пациенти. Спешното отделение е с много голям обем на работа. Същевременно и колегите в Клиниката привличат пациенти с имената и дейността си. Обемът на работа не е малък.
Кои хора са показани за такова лечение?
На практика почти всички пациенти с ритъмни нарушения на сърдечната дейност. Малка част от тях имат заболявания, които ни ограничават в тази инвазивна дейност, но по-голямата част подлежат на такова интервенционално лечение.
За да се приложи то, необходимо ли е ритъмните нарушения да са трайни, или се прилага и когато са инцидентни?
При част от пациентите са инцидентни, пароксизмални, докато при други процесът е хронифицирал. Бих разделил пациентите на три големи групи. Първата, която е с най-малък процент, са с вродени и наследствени аритмии. Те са най-редки, но са с най-висок риск, техните аритмии са животозастрашаващи. Втората група са вродените, но не наследствени аритмии. По време на вътреутробното развитие, част от хората получават някакъв дефект в електрическата система на сърцето и той протича с пристъпи на сърцебиене. Това е доста голяма група от хората, които лекуваме, но добрата новина е, че при тези пациенти почти 100% се постига излекуване. След терапията не е необходимо те да приемат медикаменти. И третата група, която също не е малка, са аритмии вследствие на извънсърдечно или придружаващо сърдечно заболяване. При тях процедурата е сравнително по-малко ефективна, но носи успех по отношение на по-добрия контрол след това с медикаменти. Що се отнася до начина на живот и употребата на кафе, цигари, алкохол и затлъстяване, категорично препоръчваме те да бъдат отстранени, защото са сериозни провокиращи фактори за аритмия.
Доколко са сериозни инцидентните прояви на аритмия?
Зависи от типа аритмия. При някои от аритмиите, например както е при предсърдното мъждене, има риск от мозъчен инсулт, независимо дали са инцидентни или не. При други, като надкамерните тахикардии, рискът е спад на налягането, прилошаване, припадане. Не може да се сложи твърда граница – тези са опасни, а другите – не. Има пациенти, които не го усещат толкова драматично като проблем и съответно не взимат мерки. Други, при които не е толкова тежка аритмията, пък го усещат по-драматично и взимат повече мерки. При всички положения обаче е задължително да се направи консултация с лекар – общопрактикуващ, кардиолог или електрофизиолог, който може да даде съвет за по-нататъшни изследвания и съответно лечение.
Какво представлява електрофизиологията?
С най-прости думи – касае се за въвеждане на едни тънки жички в сърцето, които наричаме катетри, под рентгенов контрол с местна упойка. През жичките се подават електрически импулси, т.е. прави се стимулация на сърцето, за да се постави точната диагноза, да се определи вида ритъмно нарушение, а лечението се състои в пропускане на енергия било ток с висока честота, било изстудяване, с идеята болното място на сърцето да бъде повлияно и да се получи излекуване. Процедурата в повечето случаи е еднократна, макар че при някои видове аритмии се налага втора, а понякога и трета аблация.
Има ли промяна в честотата на ритъмните нарушения след COVID-пандемията?
Включи се още една причина за възникване на аритмии, особено при пациенти, които са прекарали тежко заболяване и са били лекувани в интензивно отделение или най-малкото хоспитализирани. При тези, които са изкарали COVID у дома, максимум до два пъти нарастват случаите на различните видове аритмии, докато при останалите ръстът е над 10 пъти. Става въпрос по-специално за предсърдно мъждене и камерни екстрасистоли.
Каква е причината за това увеличение?
Много са, но най-основната е директното засягане на миокарда. Вирусът предизвиква миокардит и нарушения в микроелементите – хипокалемия, която във времето дава тези сериозни ритъмни нарушения.
Очаквате ли увеличаване на броя на пациентите по Коледните празници?
По Коледа не, но след Нова година със сигурност. За да не се случи това, всичко трябва да е с мярка.
Българите не сме много по мярката.
За съжаление, да. Големият проблем е, че не се дават съвети за здравословен начин на живот от ранна детска възраст. Това ескалира във времето и вече, когато човек е възрастен, е доста късно. Тютюнопушенето, алкохолът, прехранването, липсата или свръхфизическата активност, стресът са все фактори, които водят до директни структурни нарушения. Не трябва да се прекалява с нищо.
Споменахте като фактор и свръхфизическата активност. Това означава ли, че спортистите са пряко застрашени от сърдечни структурни нарушения?
Всички спортове, според нивото им на интензивност, могат да доведат впоследствие до ритъмни нарушения. Спортът води до структурни промени на сърцето и то започва да бие по-бавно в покой. Това са необратими промени, които се лекуват много трудно.
