„Инфлацията е данъчно облагане без законодателство“ – тази фраза, изречена от американския икономист Милтън Фридман е универсална и валидна за всеки един период на инфлация от миналото до наши дни. Друга част от неговата теза е, че инфлацията е чисто монетарен феномен, или по-ясно казано – когато твърде много пари преследват твърде малко стоки. Ето и как и галопиращата инфлация в Еврозоната бе породена от множеството икономически стимули към икономиките посредством Ковид-19 пандемията, но също и количествените улеснения, както и отрицателните лихвени проценти на централните банки.
През последните две години ситуацията с лекарствоснабдяването в Европейския съюз претърпя динамично развитие. Бидейки неразделни от икономическия процес в началото на пандемията имаше опасност от недостиг на определени субстанции, който беше овладян, но към момента се наблюдава процес по увеличаващи се производствени разходи. Факторите за това са много – първият е реакцията на пазарите по отношение планираните политики за връщане (оншоринг) на производството на активни съставки на територията на Стария континент, водещи със себе си повишени разходи за труд, комунални услуги, наем и инвестиции в нови поточни линии. Вторият фактор касае цената на субстанциите – индуцирано от пандемията търсене на определени лекарствени продукти повишава и нуждите от осигуряване на количества, а също и на равномерното им разпределение.
Част от проблемите се състоят в това, че големите пазари, разчитащи на генерични субстанции се презапасяват поради риска от последващи вълни и варианти на Ковид-19, а от друга страна, с поглед към бъдещето, и поради опасността от потенциални нови пандемии. Този процес естествено води със себе си и покачването на стойността на така или иначе нееластична стока или иначе казано – независимо от цената, животоподдържащите и животоспасяващите лекарства винаги ще бъдат търсени. Третият фактор, който е свързан с потенциалното увеличение на цената е прехвърлянето на производствата от Китай към Индия с идеята да има диверсификация и по-сигурни линии на доставка, както и с оглед на нарастващото влияние на Китай в международните търговски отношения в т.ч. оскъпяването на базовите съставки и спирането на експорта.
Четвъртият фактор са т. нар. ботълнекс (бел. прев. от гърло на бутилка) или стеснения в линиите за доставка – множеството нови правила и ограничения, свързани с разпространението на Ковид-19 в различните държави водят до това определени стоки да се бавят по пътя до крайната си цел. Тъй като икономиката е глобализирана а пътищата на производствения начален цикъл до завършения краен лекарствен продукт – много, са налице потенциални забавяния, които в определени моменти могат да доведат до дефицити на продукти.
Естеството на регулациите в Европейския съюз, както и в България не позволяват пряко нарастване на цената на лекарствените продукти – за лекарствата от Позитивния лекарствен списък – цените са реферирани, за лекарствата с рецепта – пределни, а за тези без – има определен ценови „таван“. При неинфлирана, постепенно растяща икономика – регулациите по отношение на цените на лекарствата извършват своята коригираща функция, като не създават съществени диспропорции на пазара в краткосрочен план. Проблемът идва, когато за една година общата инфлация в страната се повиши от 0,1% на 7,8% (ИПЦ декември 2020 г. спрямо ИПЦ декември 2021 г.), а лекарствата продължат да са със силно рестриктивно регулирани цени – повишаването на производствената цена и изкуствения таван на цените водят именно до стесняване на маржовете за компаниите-производители, на които им остава или да продават под себестойност или да изтеглят продуктите си.
Друга част от линиите на доставка са търговците на едро и дребно, където разходите за заплати и комунални услуги предстои да нараснат с напредващата зима. В законът е предвидено референтната цена на продуктите в Позитивния лекарствен списък да бъде увеличена с процента на статистически отчетената инфлация за периода на действие от последната образувана пределна или регистрирана цена, казусът обаче е че средногодишната инфлация за предходната 2021 г. съгласно данните от НСИ е 3,3%. Ето защо все повече се налага регулираните отстъпки (надценки), която търговците на едро могат да направят към аптеките, а те към пациентите – да послужи за буфер на повсеместно нарастващите цени.
Възможностите за компенсиране на бизнесите и населението по веригата са няколко – от една страна България има една от най-високите ДДС ставки за лекарствените продукти – намаляването и номинално ще намали и цената, като ще даде въздух на търговците на едро и аптеките – да не прехвърлят регулираната надценка на продуктите върху пациентите. Колкото до стабилността на фиска, за която се боят от финансовото министерство – скритият данък, наречен инфлация се е погрижил хазната да бъде препълнена за идната година.
От друга страна – стриктната регулация по отношение на ценовото рефериране, пределните и „таванните“ цени води със себе си опасностите от липсващи лекарства и намалена конкуренция – естествено повишавайки цените вследствие на това. Преосмислянето на рестриктивните от страна на държавата механизми по отношение на цените на лекарствата ще бъде от полза, особено в момент на галопиращата инфлация, която се наблюдава.
Статията е публикувана в ЕКИП, а е отпечатана за първи път във февруарския брой за 2022 г. на сп. „Стинг“.
