Предоверяване на т.нар. „artificial intelligence” е на четвърто място като причина за грешна диагностика в областта на автоимунните ревматични заболявания. Данните бяха изнесени от проф. Marvin Fritzler по време на симпозиум в Германия и касаят изследване, правено в САЩ. Според проф. Доброслав Кюркчиев, началник на Лабораторията по клинична имунология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, „приемането на един резултат безкритично, както е подаден от машината, е много сериозен проблем и в България, за който обаче никой не говори. Твърде често приписваме на машините способността да „разчитат“, докато те всъщност не могат да „четат“ – разпознаването не е разбиране, в него няма контекст. „Ние полагаме огромни усилия при нас този проблем да не се допуска. Това е и ролята на висшия медицински персонал, който трябва да мисли в контекст върху получените резултати. За съжаление в много лаборатории, особено тези, които са извън лечебните заведения, това не се случва“, убеден е имунологът, цитиран от пресцентъра на болницата.
Над 12 млн. лекарски грешки се правят в САЩ годишно. У нас точна статистика няма, но като процент резултатите вероятно са аналогични. Според същото изследване хората с автоимунни ревматични заболявания посещават средно 6 лекаря, докато им бъде поставена диагноза, която се забавя средно с 2,1 г.
„Това е причината Лабораторията по клинична имунология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ да разшири обхвата на безплатните тестове за антинуклеарни антитела (АНА), които са един от първите предвестници на много автоимунни ревматични заболявания, обяснява проф. Кюркчиев. Досега безплатните изследвания бяха насочени към здрави или с неуточнена симптоматика майки, сестри и дъщери на пациенти със системен лупус еритематозус, прогресивна системна склероза и първичен синдром на Сьогрен. Те вече ще обхващат и представители на мъжкия пол (синове, бащи, братя) на пациенти с изброените заболявания.
Лабораторията по клинична имунология използва имунофлуоресцентен тест за откриване и количествено определяне на антинуклеарни антитела. За разлика от останалите методи, при които резултатите се получават под формата на цифра, тук крайният резултат е образ. Различните образи са групирани в 29 типа. Тъй като ANA не са специфични само при определено заболяване, на базата на тези образи имунолозите могат да препоръчат на своите колеги ревматолози, гастроентеролози, невролози къде да съсредоточат търсенето си и съответно какво автоантитяло може да се очаква при дадения пациент.
