Повече от половината българи биха участвали в клинично проучване, сочи социологическо изследване, направено от ARC Rynek и Opinia през декември 2021 г. по поръчка на международната платформа за клинични проучвания Pratia, съобщиха от компанията.
63% от сънародниците ни заявяват, че са срещали израза „клинични проучвания“, а 7 от 10 респонденти (69%), които са чували за клинични проучвания, оценяват знанията си като поне на средно ниво, докато 31% ги описват като ниски или много ниски. Над половината (55%) от онези, които са чували за клинични проучвания имат позитивна нагласа, 39% – неутрална и само 6% - негативна. Отношението към клиничните проучвания в повечето случаи се формира на база информация от традиционните медии, медицински специалисти и непрофесионални мнения. 7 от 10 българи (71%) от онези, които някога са попадали на термина „клинични проучвани“, вярват, че те дават надежда за контрол на състояния, които в момента са нелечими. 7% от българите заявяват, че са участвали в клинични проучвания.
Повече от половината респонденти (52%) биха участвали в клинично проучване, ако могат и трябва да го направят. Процентът на вече участвалите в клинични проучвания, които е по-вероятно да го направят отново, е дори по-висок – цели 68%.
Най-често соченият мотив за участие в клинични проучвания (63%) е шансът за излекуване на заболяване, за което другите методи на лечение са били неуспешни. Следващи по важност са достъпът до иновативни методи на лечение (39%) и улесненият свободен достъп до здравни грижи (30%). Една пета пък се доверяват на положителното мнение на други хора за изследваното лекарство.
Преди да вземат решение, желаещите да участват в клиничните проучвания биха се консултирали първо с личния си лекар (56%) и/или със специалист (55%). По-малък дял биха потърсили информация в уебсайтове на медицинска тематика (23%) или на клиничните проучвания (22%). Едва 17% от респондентите биха обсъдили решението си със своя партньор, а само 10% - с родителите си.
Основните бариери при участие в клинични проучвания са притеснения относно нежелания ефект от дадена терапия (56%) и от непозната терапия (38%). За 14% пречка е необходимостта да се посещават изследователски центрове.
За българите основният източник на познание за иновативни терапевтични методи и клиничните проучвания са личните лекари и медицинските специалистите, следвани от уебсайтовете на медицинска тематика и на клинични проучвания. След тях е нареждат блоговете, онлайн форумите, социалните медии, приятелите, фармацевтите и книгите.
На снимката: д-р Мартин Костурски и д-р Мирослав Стоянов
