Пазарната икономика е показала, че денонощните аптеки не са необходими. Това обясни пред БНР Зоя Василева, заместник председател на Регионалната фармацевтична колегия във Видин. Думите й са повод решението на Министерството на здравеопазването да задължи фармацевтите да осигурят денонощен режим на работата в аптеките в България.
"Факт е, че в цяла Северозападна България - Враца, Монтана, Видин, няма такава аптека. Във Видин има една аптека до Спешна помощ, която работи до 22 часа и една аптека в центъра на града, която работи до 24 часа. Колегите, работещи там, казват, че до 22 часа има някакви пациенти, които идват по рецепти, да си купят нещо болкоуспокояващо или жизненоважно лекарство. След 22 часа обаче при тях идват само за носни кърпички, презервативи и т.н.“, поясни Василева.
„Причините да няма нощна аптека са, че градът ни е малък, с ниска покупателна възможност, а нощният труд е скъп, трябва да има двама или трима фармацевти, които да се сменят нощно време, през зимния сезон разходите за отопление са високи. Другото немаловажно е, че повечето от магистър-фармацевтите са жени и се страхуват да работят сами нощно време. Но все пак, решението е на правителството и на общината. Ако общината осигури помещение без наем, поеме му цялата издръжка и заплатите на фармацевтите, предполагам, че ще има желаещи, които да работят и нощно време", допълни тя.
Един от областните градове, в които от три години няма денонощна аптека, е и Враца. „Обяснение нямам, защото допреди години си имаше денонощна аптека в самата сграда на болницата, срещу Спешно отделение. За мен това беше най-доброто място за хората, които в малките часове на нощта трябва да потърсят спешна помощ. Там винаги имаше дежурен фармацевт, от когото да си вземат необходимите консумативи и лекарства. Каква е била презумпцията на ръководството да вземе помещението, нямам обяснение. В другите градове има аптеки, които организират денонощни дежурства по между си“, коментира д-р Димитър Цолов.
Опит да се разпределят дежурствата между аптеките е имало, но договореност не е била постигната, обясни магистър-фармацевтът Стоян Узунов. „Това е въпрос на добра воля, тъй като никой от моите колеги, които работят в частния сектор, не може да бъде задължен. От друга страна, дори да има регламент за редуване, не всеки има финансовата възможност да осигури контингента от лекарства, за да подсигурят нощно дежурство“, допълни той.
Освен във всеки общински център да има денонощна аптека, се обсъжда възможността държавата и общините да създават мобилни аптеки в отдалечените населени места. Това също трябва да стане с готвените от здравното министерство промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Аптеките-майки ще могат да разкриват клонове в по-малко населени места на частично работно време два или три пъти седмично, а за мобилните аптеки е предвидено те да могат да обикалят населените места по график.
