От пресата: Критики към Бюджет 2019, профилактика, инсулти

„Ограничаване на достъпа до медицинска помощ, на дейността на лекарите и нарушаване на основни конституционни норми. Това са част от проблемите, които омбудсманът Мая Манолова видя в проектозакона за бюджет 2019 на здравната каса”, пише днес „24 часа”.

„Тя критикува промените, прокарвани през заключителните разпоредби на документи, които не отговаряли на предложените от министър Ананиев модели за здравноосигурителна реформа.

Според Манолова проектът повтарял бюджетите от последното десетилетие, като превес отново имали разходите за болници и лекарства, въпреки че и самият министър на здравеопазването нееднократно обръщал внимание, че тази диспропорция трябва да се коригира и да се подкрепи извънболничната помощ”, пише още вестникът.

„Продължава порочната практика да се лимитира всяка една дейност на лекарите, което се отразява крайно негативно на пациентите, защото затруднява достъпа им, ограничава правото им на избор къде да се лекуват и в дългосрочен план води до понижаване на качеството на медицинската помощ поради влошената конкурентна среда, пише в становището си Манолова”, допълва го „Стандарт”.

„Сега” се спира на разговора за профилактиката, проведен вчера в bTV. „38 на сто от населението е отишло на задължителния годишен профилактичен преглед през 2018 г., обяви пред Би Ти Ви шефът на дирекцията по извънболнична помощ в здравната каса Галина Йорданова. „Това обаче са предимно хора, които страдат от хронични заболявания и по един или друг повод те са посетили своя личен лекар и там са се информирали за това, че имат право на профилактичен преглед”, допълни тя”, пише изданието и отбелязва: „Традиционно от касата всяка година отчитат, че само една трета от осигурените са отишли на профилактичен преглед. Тази година дори данните са за по-висока посещаемост, тъй като е имало години с 33-35 на сто отчетени прегледи.”

„Трябва да има текст, според който семейните лекари са длъжни да уведомяват гражданите за профилактичните прегледи. През 2019 г. ще бъдат взети мерки как и по какъв начин ще бъдат уведомявани пациентите за профилактични прегледи, както и каква ще е отговорността както на лекаря, така и на пациента при неосъществяването на такъв преглед”, обяви Йорданова. „НЗОК винаги е прегръщала идеята за онлайн отчитане в реално време”, добави тя”, пише още всекидневникът и добавя: „Йорданова припомни, че за тези, които не се явяват на профилактични прегледи, по закон са предвидени глоби, както и загуба на здравноосигурителните права за един месец. Досега обаче нито са налагани глоби, нито са отнемани права.”

„Телеграф” се спира на статистиката за инсулта у нас във връзка с вчерашния Световен ден за борба със заболяването. „Повече от 28 хиляди българи са получили инсулт през първите шест месеца на годината. Това сочат данни на Националния център по обществено здраве и анализи. Близо 3 хиляди души пък са починали в следствие на мозъчен удар. Поради високата си смъртност, инсултът е една от най-честите причина за летален изход при пациентите у нас и по света”, пише всекидневникът.

„Заради социалното значение на заболяването 29 октомври е обявен за Световен ден за борба с инсулта. Тази година той преминава под мотото „Инсултът се опитва да ни повали. Но ние се изправяме отново”. Целта е да се обърне внимание на хората, които са преживели мозъчен удар, но живеят с различна степен на инвалидизация. Експертите са категорични, че за преодоляване на последствията от заболяването изключителна важност има бързината, с която ще започне лечението. Според медицинските стандарти първата помощ трябва да бъде оказана най-късно до 1 час”, допълва публикацията.

Изданията отчитат и данните от европейско изследване, свързано с мръсния въздух. „Замърсяването на въздуха е главна причина за преждевременна смърт в 41 европейски държави, обхванати в проучване на Европейската агенция по околната среда, включително в 28-те страни от съюза.

Около 422 000 случая на преждевременна смърт през 2015 г. са свързани със замърсяването с твърди частици на въздуха в тези 41 държави. Пътният транспорт е основен източник на вредно замърсяване, но авторите на доклада предупреждават, че трябва да се направи още и за борба със замърсяването от енергетиката, промишлеността, домакинствата и селското стопанство”, четем в „Монитор”.

„Въпреки направените усилия европейските държави трябва да положат още по-големи усилия за подобряване на качеството на въздуха заради пораженията, които нанася замърсеният въздух на човешкото здраве и околната среда, се посочва още в изводите на изследването”, допълва вестникът.