Рекорден е броят на хоспитализации в София, твърди „Труд“, позовавайки се на експерти на "Визия за София". „В София за лечение в болниците през 2015 г. са постъпили 201 376 пациенти, което е с една четвърт - 25%, повече от броя им през 2008 г. Регистрира се и чувствително увеличаване на броя на операциите в града за периода 2008-2015 г. Това са само част от данните, които се взимат предвид от екипа експерти, наети от Столична община за изготвянето на дългосрочната стратегия за развитие "Визия за София", пише изданието.
Според медията през 2015 г. са били оперирани 176 308 души, което означава нарастване с около 35% спрямо оперираните през 2008 г. Тенденцията се забелязвала още през 2012, но станала особено ясно изразена в трите последователни години 2013, 2014 и 2015, когато оперираните не падат под 170 000 на година.
„Динамика с толкова рязко увеличение на хоспитализациите, сравнено с предходни години, е характерна единствено за София. Предполага се, че това отразява нарастващите разлики във възможностите за извършване на квалифицирана оперативна помощ в многопрофилните болници в различните области. Отчита се и че много от лечебните заведения в София отдавна имат практически национално значение“, пише „Труд“.
Медията информира и за дофинансирането на болниците от Столична община с до 10 млн. лв. на година, цитирайки председателят на общинската здравна комисия д-р Веселин Милев. По думите му съвсем скоро ще бъде изградено общинското здравеопазване като конкурентно на останалите два вида здравеопазване в страната - държавното и частното.
Все още малък брой европейски граждани се възползват от правото си за лечение в чужбина, пише още „Труд“. Изданието цитира данни от тазгодишното проучване на организацията "Европейски потребителски глас в стандартизацията" (ANEC), в която членуват представители от всички държави членки. „Въпреки че възможност за лечение в чужбина съществува, 53% от анкетираните изобщо не са обсъждали опцията. Едва 20% планират да се възползват от нея, а други 20 - ако им се наложи. Само 4% от запитаните са упражнили правото си да се лекуват в чужбина планово. За него 4 от 10 души са платили от джоба си, над 34% са били финансирани от публичните фондове в държавите си, а едва 6% - от частни здравни дружества“, пише всекидневникът.
„Сред най-честите причини за лечение зад граница 80% от анкетираните посочват за причина бързата реакция, а за 22% водещо е било предложената цена. Данните сочат, че най-често хората са пътували в друга държава за да решават дентални и репродуктивни проблеми. Според анализа 82% от запитаните знаят, че имат право изобщо на някакво -планувано или спешно лечение, в друга държава в ЕС“, пише още „Труд“.
„Не се касае за нова методика, а просто за разпределение на тези няколко милиона лева, които всяка година се отделят в държавния бюджет за болниците в отдалечените и труднодостъпни райони на страната. В списъка тази година са попаднали 60 болници, т.е. половината от общинските. Прави впечатление, че фигурират здравни заведения, които далеч не са в отдалечени и труднодостъпни региони, но явно имат силни лобита“, казва доц. Георги Йорданов, зам.-председателят на парламентарната комисия по здравеопазване пред „Дума“ по повод комисия нова методика за финансиране на общинските болници, представена преди дни от министъра на здравеопазването Кирил Ананиев.
По думите му по този начин повечето общински болници се обричат на фалит и преустановяване на дейността им. „Важните проблеми пред общинските болници са два - медицинските стандарти, които поставят трудноизпълними условия пред болниците, и хроничният недостиг на кадри. Ако те се решат, аз мисля, че болниците ще заработват достатъчно приходи за осигуряване на дейността им. Имаше предложение за приемане на медицински стандарт, който да засяга изцяло дейността на общинските болници, но по тази идея не се работи. Да се надяваме, че приемането на нова наредба за следдипломна специализация в сферата на здравеопазването, ще създаде възможности младите лекари да използват като практическа база за обучение общинските болници“, казва още доц. Йорданов.
Той допълва, че за да се реформира здравната система, първата стъпка е приемането на адекватна Национална здравна карта, която трябва да определи как ще се осигури достъпната и качествената медицинска помощ на всеки български гражданин, независимо от неговото местоживеене.
„В следващите 25 ще имаме друго сериозно намаление на населението. Това не е равно на изчезване, не бива да разсъждаваме апокалиптично. Сегашното намаление на населението обаче се дължи на процеси, които са различни от характерните за предходния 25-годишен период. И тогава, и сега имаме отрицателен естествен прираст и надвишаване на броя на емигрантите над имигрантите“, казва гл. асистент д-р Стоянка Черкезова от Института за изследване на населението и човека при БАН пред „24 часа“.
По думите й има инерция. „Дори да имаме увеличаване на раждаемостта или слабо покачване на тоталния коефициент на плодовитост (броя на децата, които ще се паднат на една жена през нейния фертилен период от 15 до 49г.), пак ще намаляваме“, казва тя.
„Броят на хората в трудоспособна възраст намалява. Намалява и работната сила. Намаляват заетите, намаляват тези, които произвеждат в икономиката. Предизвикателствата са свързани повече с промяна в структурата на населението по възраст, отколкото с намаляването на населението. Бизнесът има нужда от качествена работна сила, това също е предизвикателство в контекста на остаряването“, коментира още д-р Черкезова.
