Проблемите в здравеопазването, представени вчера на национална конференция, намират място на страниците на повечето днешни всекидневници. „Българското здравеопазване може да бъде оценено за "среден три". Така са отговорили запитаните участници в проучване на "Тренд". Изследването беше представено на първата национална конференция "Заедно за повече здраве", която се проведе в София. Приблизително 70% от запитаните смятат, че посоката, в която се развива българската здравна система, е негативна. Едва 13% дават положителен отговор. Независимо че хората поставят тройка на българското здравеопазване, те имат високо доверие в медицинските специалисти, показва още проучването. Оказва се, че те вярват най-много на фармацевтите - 73%, доверието към лекарите е 64 на сто, а на медицинските сестри и акушерките -65 процента“, пише „Монитор“.
"В страната има достатъчно фармацевти и 3880 аптеки, което би трябвало да задоволи нуждите. Проблемът обаче е, че те се намират в големите градове с по-добре платено население, което затруднява снабдяването, коментира проф. Илко Гетов, председател на Българския фармацевтичен съюз. "По европейската класация страната ни е на средно ниво по фармацевтични грижи", допълни той. В подкрепа на този факт проф. Гетов посочи, че у нас една аптека обслужва около 1900 души, докато в Европа - около 3900 човека. Заместник-министър д-р Бойко Пенков пък посочи, че лекарствоснабдяването на болните с нови и иновативни медикаменти се подобрява. По думите му 176 са новите молекули, въведени в България в последните шест-седем години. През 2017-а новите са били 36, през 2018-а—21, а през тази година - 31, като за регистрация чакат още 30. Като успех на българската здравна система зам.-министърът изтъкна и факта, че докато преди десетина години смъртността от рак на гърдата в България е била във водещата петица, сега вече не е в топ 5, тъй като се въвеждат нови терапии, подобрява се и профилактиката“, допълва още медията.
„Труд“ съобщава, че 7 деца са били лекувани от отравяне с хероин във Варна от началото на годината. „Цифрата е стряскаща, тъй като през последните 3-4 г. в града е имало само по един подобен случай. Това съобщи проф. д-р Снежа Златева, ръководител на клиниката по токсикология във Военноморска болница и председател на сдружение "Живот без алкохол". Рязък скок се наблюдава и в употребата на амфетамини сред възрастните и подрастващите. "За разлика от предишни години наблюдаваме ръст на отравянията с наркотици при децата за сметка на намалението на случаите с алкохол", заяви проф. Златева. Трима от общо 29 лекувани пациенти до 18 г. са били с интоксикации от амфетамини, докато преди 2 г. не е имало нито един пострадал от този вид дрога. За същия период случаите на отровени с алкохол подрастващи са намалели от 72 до 30. Според проф. Златева 30% от учениците и 40% от възрастните се тровят с коктейли от наркотици, понякога без да знаят какво употребяват. "Много често твърдят, че са пушили цигара марихуана, но се оказва, че дилърите са я обработили с опиати, от които човек бързо става зависим", предупреди проф. Златева“, уточнява изданието.
„Жълт Труд“ е категоричен, че бъдещето е на пресонализираната медицина. „Пробивите в генетиката, призивите за повече и по-добър скрининг, развитието на техниката за образна диагностика и появата на това, което сега наричаме "Big Data", вече промениха завинаги света на здравеопазването. Всичко това е в полза на пациентите. Но ние.трябва да споделяме повече от тези нови научни методи и да постигнем по-високи нива на сътрудничество", каза д-р Жасмина Коева-Балабанова, председател на Управителния съвет на Български алианс за прецизирана и персонализирана медицина (БАППМ) по повод Втората балканска конференция по персонализирана медицина, която се състоя в столицата на 24 и 25 октомври. "Персонализираната медицина се крепи на един основен стълб и това е геномиката", каза чл.-кор. проф. Драга Тончева, президент на Научно дружество, по геномика и генетика на човека. По думите й, благодарение на изследванията на генома медицината върви в нова ера на развитие - от лечение на заболяванията към превенцията им“, пише седмичникът.
какво струва генетичния тест