Искането на Сдужението на общопрактикуващите лекари за увеличение на парите за първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) за догодина с 25 млн. лв. намира място на страниците на „Дума“. „В проекта за бюджет на НЗОК заложеното увеличение е с 19 млн. лв. Според изчисленията на сдружението през 2018 г. парите за първичната помощ са били 5,8% от парите на НЗОК, сега са 5,4%, а за догодина процентът става 5,2. "В системата на ПИМП, освен близо 4200 лекари работят още около 4000 медицински специалисти, в т.ч. медицински сестри и още други сътрудници, свързани с дейността ни, което означава, че съобразно закона от предвидения първоначално бюджет се връщат към държавния 38% за осигуровки, след това 10% данъци и ако има дивиденти - още 5%. Правим тези уточнения, за да се избегне погрешната представа, че средствата, които изискваме като бюджет, автоматично се превръщат в чисти доходи, които влизат в джоба на общопрактикуващите лекари", пишат от сдружението до институциите“, съобщава изданието.
„Догодина НЗОК ще разполага с почти 395 млн. лв. повече и бюджетът й ще надхвърли 4,7 млрд. лв., обяви по време на заседанието на тристранката министърът на здравеопазването Кирил Ананиев. Той увери, че през идната година сред приоритетите ще бъдат профилактиката, майчиното и детското здраве, увеличението на парите за спешната помощ. Парите за болниците ще станат с 233 млн. лв. повече“, допълва всекидневникът.
„Труд“ съобщава, че мобилна психиатрия ще оказва помощ на пациенти с тежки психиатрични заболявания в София. „Екипите са два и ще преглеждат пациенти следващите два месеца в столицата. Инициативата се осъществява по проект в 5 европейски държави, сред които и нашата страна. "Мобилните екипи са липсващото звено в цялостната картина на психиатричната грижа в България", посочи д-р Владимир Наков, директор на Дирекция "Обществено здраве" в Националния център за обществено здраве и анализи. "Ние вземаме холандския модел за мобилните екипи и ще използваме техния опит. Мобилният екип е изграден от психиатър, психолог, социален работник, медицинска сестра и това, което е най-важното - експерт от опит, т.е. човек, който е минал през психичната болест, възстановил се е и може да помогне на хора в криза. Основната функция на мобилната психиатрия е да продължи грижата за пациента, след като той бъде изписан и изпратен в семейната си среда. Такава услуга на този етап в България няма", уточни д-р Владимир Наков от Центъра за обществено здраве. "Всъщност след изписването тези хора на практика попадат като свободни електрони и няма кой да продължи така важната роля за възстановяването им", заяви той“, пише медията.
„Монитор“ информира, че България е една от водещите държави по инсулти в Европа, като се позовава на данните от епидемиологичен доклад на Световната здравна организация (СЗО). „През 2015 г. в Германия от исхемичен инсулт са починали 38 на 100 000 души, а в България - близо 154 на 100 000 души, което означава, че смъртността у нас е близо четири пъти по-висока. "България за съжаление е в челните места по заболяване от инсулт, по инвалидност от инсулт и по смъртност от инсулт. Причината е, че пациентите не се отнасят достатъчно сериозно към контрола и лечението на високото кръвно налягане", пише всекидневникът като цитира акад. д-р Иван Миланов, изпълнителен директор на Многопрофилната болница по неврология и психиатрия "Св. Наум" в София и председател на Българското дружество по неврология.
„Съществуват два основни вида инсулт. Най-чест е исхемичният инсулт, като на него се дължат около 85% от случаите. Той възниква, когато притокът на кръв към мозъка е блокиран от тромб или стеснени кръвоносни съдове. Вторият по честота вид е хеморагичният инсулт и се развива при разкъсване (руптура) на кръвоносен съд. Рисковите фактори за инсулта са високото кръвно налягане (хипертония) и предсърдното мъждене, високият холестерол, диабетът, тютюнопушенето, неправилното хранене, затлъстяването, прекомерната употреба на алкохол, липсата на физическа активност и стресът“, допълва още изданието.
