От печата: Още мнения по предложенията за нов здравноосигурителен модел

„Когато се предлага нещо, трябва да се каже какво се цели. На работна среща в Министерството на здравеопазването ни беше обяснено, че с навлизането в системата на здравното застраховане се цели да се влеят допълнителни средства в системата. С предложението пациентът да доплаща 15% от стойността на клиничната пътека, която ще се поема от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), до 700 лева се цели болният да контролира средствата, похарчени за неговото лечение. Аз мога да се съглася с това, но само донякъде”. Това казва в интервю за „Монитор” председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров. По думите му в случая притеснителното е, че отново плащащият е коректният платец, здравноосигуреният български гражданин.

„Интересното е, че в предлагания модел с варианти съсловните организации отсъстват. Никой не ни обясни защо. В системата за договаряне на клинични пътеки, цени и бюджети не бе намерено място за Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз. Не е ясно кой е предложил това при положение, че в разговорите ни със здравния министър преди това въобще не е ставало дума за такова нещо. Започвам да си мисля, че някой използва предложения модел, който дори и да не мине, поне чрез него ще се изключи Българският лекарски съюз точно като пречка в договарянето. Нямам обяснение и затова настоявам да се каже авторът на тази част от стратегията”, коментира д-р Маджаров.

По думите му, премахването на съсловните организации от договорния процес ще доведе до там, че и лекари, и пациенти няма да има на кого да се оплачат от стойността на клиничните пътеки и от условията в болниците. „Просто проблемите няма да бъдат дискутирани, варианти за излизане от тях няма да има. Пределно ясно е, че след като не бъдат договорени повече пари, те няма да достигнат и пациентът ще трябва да плаща повече под масата. Няма стопански субект, който да работи на цена под себестойността на услугата, в случая - разходите за лечението”, посочва той.

Според него, смисълът общинските и държавните болници да не са търговски дружества е общините и държавата да могат директно да ги финансират. „В противен случай като търговски дружества такива субсидии се смятат за нерегламентирана помощ”, посочва той, но отбелязва: „Аз не знам коя е тази община, която е толкова богата, че да отдели милиони за болниците. Малките не могат да си го позволят, по-големите и сега финансират, когато им е възможно. Те дори да не са търговски дружества, ако разходите им са по-големи от приходите, рано или късно няма да могат да извършват дейност и ще фалират. Бяхме свидетели на такова нещо в началото на прехода, когато много лечебни заведения нямаха елементарни неща, дори лекарства и консумативи. До там се стига, когато не плащаш за нещо толкова, колкото то струва”.

Вчерашното изказвнае на шефа на АИКБ Васил Велев, засягащо предложените варианти за промяна в модела, намира място в „Сега”. „Увеличението на вноските за здравеопазване няма да решат проблемите на здравната каса, по-доброто решение е пълна демонополизация, обяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев”, пише изданието.

„Въвеждането на своеобразен втори стълб не решава проблема с първия - с кражбите и разхищенията в него. Преди повече от 10 години имаше такава идея и затова беше увеличена здравноосигурителната вноска от 6% на 8%. Трябваше тези 2% да послужат именно за втори стълб. Те престояха известно време във фискалния резерв, след което се изхарчиха даже и за други цели. А оттогава 8-те процента отиват за първия стълб”, припомни Велев. „Втори стълб под формата на застраховка по принцип позволява в него конкуренция. И това безспорно е добре. Но като че ли кардиналното решение е демонополизация на първия стълб - на здравната каса, както е в повечето европейски страни. Това би намалило или силно ограничило злоупотребите, неефективното разходване, разхищенията, кражбите. Сега ние, ако внасяме 3 млрд. и те се крадат, ние с още един, четвърти милиард, се опитваме да решим проблемите, които не сме решили с трите милиарда”, коментира още Васил Велев и уточни, че все още не е изработена цялостната позиция на Асоциацията на индустриалния капитал по въпроса”, допълва изданието и акцентира върху някои от идеите, свързани с предстоящите промени: „Някои от вариантите за промени предвиждат при създаване на нови болници или за разкриване на нови дейности във вече съществуващи да се иска одобрение от Министерския съвет, а не както сега - от здравното министерство. Предвижда се и пререгистриране на клиниките с цел да се разшири или намали дейността им. Обмисля се и старата идея да има по-високи здравни вноски за хората, които не ходят на годишен профилактичен преглед. Очаква се другата седмица МЗ да представи предложенията си публично”.