От печата: Казусът в Пазарджик, меморандум за донорството, криза за лекари и учители

Освобождаването от поста на директора на МБАЛ-Пазарджик д-р Васил Вълчев по нареждане на премиера Бойко Борисов след поредица репортажи по Нова телевизия е тема на почти всички днешни централни всекидневници. „Оказва се, че той е пенсионер по болест с 82% инвалидност и получава 700 лв. пенсия освен заплатата. Пенсионери са и двама председатели на комисии на ТЕЛК В града, които пък са на подчинение на директора д-р Васил Вълчев. Това поражда съмнения за конфликт на интереси. Болничният шеф твърди, че показаните решения за ТЕЛК са отпреди 4 г. и са проверявани от парламента, здравното министерство и прокуратурата. "Нарушения и конфликт на интереси не са открити", спокоен бил д-р Вълчев. За своето здравословно състояние обясни, че страдал от диабет над 20 г. и е на инсулин. Затова се е отказал от хирургията - ръцете му започнали да треперят и не можел продължително да е на крак. Освидетелстван е от ТЕЛК през 2009, 2012, 2013, 2014 и 2016 г., когато му е издадено пожизнено решение за пенсия. Бил освидетелстван от ТЕЛК В Пазарджик, защото като жител на региона нямал право да се яви другаде“, пише „24 часа“.

„Д-р Вълчев критикува първото разследване на Нова тв за болницата в Пазарджик, посветено на кардиолога д-р Лазов, който поставял стентове на здрави пациенти срещу месечна заплата от 57 хил. лева. Отрича той да е определял заплатата на д-р Лазов. Било решение на съвета на директорите, но реалната заплата била 15% от огласената от репортера Иванов. Д-р Вълчев подозира, че болницата, която лекува цялата област, и той като директор пречели на частна болница, но не посочи коя. Вместо това се похвали, че откакто е начело на здравното заведение от 2013 г., то е на печалба. За 9-месечието на т.г. плюсът бил 400 хил. лв., а по сметките си болницата имала няколко милиона“, уточнява медията.

Подписването на меморандума за за сътрудничество в рамките на националната кампания в подкрепа на донорството и трансплантацията"Да! За живот!" между здравния министър Кирил Ананиев и представители на съсловни и пациентски организации е друга тема, която намира място в повечето днешни издания. „На срещата се отчете, че все повече български граждани се нуждаят от животоспасяваща органна трансплантация, а броят на реализираните у нас донорски ситуации за поредна година намалява. Възпитаниците на музикални и художествени училища от София, Пловдив, Русе, Сливен Смолян, Широка лъка и Кунино ще предадат своите послания за живот със специално подготвени концерти на живо, изложби, танци, флашмоб, паради, песни и джаз изпълнения. Техните изяви ще се състоят на 12 и 13 ноември на 8 места в различни краища на страната. Акциите ще бъдат изпълнени в големите междучасия в училищните дворове или на централни градски улици. Кампанията на Министерството на здравеопазването и Изпълнителна агенция "Медицински надзор" започна на 5 ноември и ще продължи до 5 декември. По време на месеца на донорството всеки може да отпечата от сайта на кампанията своята "донорска карта" или да я получи от доброволците на Българския червен кръст във всички областни градове на страната. Чрез нея се изразява съгласие относно донорство в случай на настъпила и безспорно констатирана от комисия мозъчна смърт. Картата няма юридическа стойност, тя дава единствено знак за близките каква е волята на човек приживе“, пише „Монитор“.

„Труд“ съобщава, че идва криза за инженери и лекари в следващите 10 г., като се позовава на образователния министър Красимир Вълчев. "До 10 г. ще се пенсионират 40% от хората. Младите, които ще навлизат, ще бъдат едва 2/3 от тези, които ще се пенсионират. Ще имаме огромна обществена загуба ако нямаме инженери, лекари и учители. Ще имаме недостиг и на икономисти, журналисти, юристи и др.", каза той по време на форум в УНСС посветен на перспективите и предизвикателствата пред висшето образование 30 г. след началото на прехода. Според Вълчев ще трябва да се засили изучаването на математика и природни науки.

Заради навлизането на технологиите и машините, ще бъдат все по-търсени хуманитарните и социални умения. "Дипломата вече не е билет за по-добър живот. Образованието вече няма да бъде билет за една професия. В следващите 50 г. всеки ще се наложи да си сменя професията. Това изисква съвсем друг низ от умения като креативност, критично мислене, адаптивност, комуникативност и сътрудничество", посочи Вълчев“, пише изданието.