От печата: Излишък в бюджета на НЗОК, избор на нов шеф на фонда, дежурствата на лекарите

Приетият вчера годишен отчет за бюджета на НЗОК за 2017 г., в който бе отчетен излишък от 10 млн. лв., привлича вниманиието на печата. „Малко над 10 млн. лв. излишък е отчела здравната каса в бюджета си за 2017 г. Общият размер от приходи и трансфери на НЗОК е малко над 3,581 млрд. лв. при предварително предвидени близо 3,453 млрд. лв. През годината с решение на Надзорния съвет на касата средствата са увеличени със 119 000 лв. В резултат на промените годишният размер на средствата е станал 3,571 млрд. лв.”, пише „24 часа”.

Изданието уточнява, че в него се отчита и продължаващо нарастване на парите за лечение на онкозаболявания.

Вестниците се спират и на процедурата по избор на нов шеф на фонда. „Новият шеф на здравната каса ще бъде ясен до месец. С пет дни пък разполагат депутатите от различните парламентарни групи, за да внесат предложенията си за бъдещ управител. Народното събрание разполага с 30 дни, за да пресее всички кандидати и да се спре на най-добрия от тях”, четем в „Телеграф”.

„В момента постът се заема от досегашния зам.-директор на фонда д-р Йорданка Пенкова. Тя пое шефското място, след като мандатът на проф. Камен Плочев бе предсрочно прекратен, заради отсъствие по здравословни причини повече от три месеца”, допълва изданието.

„Монитор” пък цитира изследване, според което лекарите, чиито дежурства продължават 12 часа и повече, имат същата концентрация като на пияните шофьори. „При подобно претоварване с работа медиците, и в частност хирурзите, имат с 27 процента повече шансове да допуснат медицински грешки, водещи до летален изход при пациента”, пише всекидневникът.

„Обширното изследване, проведено с помощта на лекари и на медицински персонал, установило, че увеличаването на смените от 8 на 12 часа носи големи рискове за пациентите. Натрупаните навици при медицинските сестри, анестезиолозите и други лекари се губели след 8-часовия работен ден”, продължава публикацията.

„Учените са на мнение, че за намаляването на медицинските грешки е нужно точно спазване на работните графици, за да не се получава претоварване. Но за „прегарянето” в болниците не са виновни лекарите, а обективната здравна обстановка”, пише още вестникът.

Темата за проблемите на хората с увреждания не е пропусната и в днешната преса. „Личната помощ за хората с увреждания ще бъде нормативно регламентирана най-рано от началото на следващата година. Това обяви по-ясно социалният министър Бисер Петков вчера. Причината според него е, че няма как да бъдат удовлетворени исканията на майките на деца с увреждания чрез преструктуриране на сегашния бюджет, трябват нови средства”, четем в „Сега”.

„Абсолютният минимум за асистентски услуги по проекта на омбудсмана Мая Манолова надхвърля със 105 млн. лв. сегашното финансиране, и то, като се приспаднат текущите плащания, които новата помощ ще замени - добавките за чужда помощ по линия на НОИ и парите за личен асистент. Това са сметки на база 1.1 минимална заплата заплащане на социалните асистенти, докато в първия си вариант законът на Манолова искаше поне минимална заплата и половина. Впоследствие тя редактира текстовете и в момента се предвижда 1.1 минимална заплата с постепенно увеличение до 1.5 през 2021 г. При по-голямо заплащане и увеличение на минималната заплата обаче според Петков ще трябват неколкостотин милиона. Разчетите на МФ също са за много повече пари”, допълва изданието.

Социалното министерство работи по два проекта - от септември се пише закон за социалните услуги, а от февруари се пише проект на закон за хората с увреждания, като на втория срокът е краят на юли, но на първия – октомври, информира още материалът.