„България е печално известно с опитите си да конкурира страните от Третия свят по отношение на личните разходи на гражданите за здравеопазване. Тази статистика отдавна не стряска никого. По закон почти цялата медицинска помощ се води поета от държавата или обществената здравна каса, но едва половината пари за здравеопазване са публични разходи. Останалото се плаща от гражданите. Според Световната банка през 2012 г. в България да били изразходвани около 6,3 милиарда лв. за здравеопазване, като едва 51% от тях са публични разходи. Най-голямата част от кешовите доплащания са за лекарства - цели 81 на сто от всички пари, платени за медикаменти у нас. В Европа пациентите дават допълнително от джоба си за лекарства средно 18%”, четем днес в „Сега”.
Изданието отбелязва и другите плащания от пациенти – за допълнителни услуги, ВИП стаи и самостоятелни санитарни възли, избор на екип и плащане на самото лечение заради липса на осигуровки или по друга причина.
„Финансовите отчети на държавните болници за шестмесечието показват, че пациентите доплащат сериозно и кешовите плащания заемат трето място в графата за приходите на болниците - след здравната каса и здравно министерство и далеч преди допълнителното здравно застраховане”, пише вестникът.
„Голяма част от доплащанията са за медицински изделия. Здравната каса покрива цените на стави, импланти, съдови протези, стентове и лещи до определено, често най-ниското ниво. Затова болните масово доплащат разликата. НЗОК плаща за стент, например, 1200 лв., а на пациента може да бъде поставен такъв за 10 000 лв.
Много други консумативи изобщо не се покриват от НЗОК и са изцяло за сметка на болните, при това цените на някои от тях могат да стигат десетки хиляди левове. Бюджетът на НЗОК за консумативи за тази година е 80 млн. лв., а пазарът на медицинските изделия е за над 400 млн. лв. Макар че в тази сума влизат и още стотици продукти - от спринцовките и презервативите до слуховите апарати, бастуните и инвалидните колички”, посочва публикацията.
Почти всички издания днес се спират на новото отлагане на ценовия коридор. „Въвеждането на ценовия коридор за лекарствата, отпускани с намаление от здравната каса, отново се отлага. Това става ясно от проект за промени в наредба на здравното министерство”, пише „24 часа”.
„Отлагането е с нови 4 месеца. Мярката трябваше да влезе в сила от 1 септември, а преди това - от февруари. Ценовият коридор е регламент, според който пациентът трябваше да доплаща до 60% от цената на най-евтиното лекарство в съответната лекарствена група.
Аргументът за новото отлагане е, че е нужно повече време за адаптация на аптечния софтуер към промяната и въвеждане на ефективен контрол от страна на НЗОК. Освен това на търговците бил нужен по-дълъг период, за да реализират купените по сегашния ред продукти”, допълва ежедневникът.
„Телеграф” се спира на заседанието на Обществения съвет към Фонда за лечение на деца, което се проведе вчера. „Децата, които чакат решение за отпускане на средства по Фонда за лечение, вече са 340”, информира изданието.
„На вчерашното заседание Общественият съвет разгледа 76 молби за подпомагане. Ден преди това обаче новият директор на центъра проф. Владимир Пилософ обясни, че съветът не върши работата си достатъчно ефективно. По думите му от началото на тази година разходите на фонда са почти 5 милиона лева, а събраните дарения, с които обществения съвет е ангажиран, са малко над 6 хил. "Това е 0,14% от разхода. За по-миналата година приходите от дарения са 250 000 лв. срещу почти 12 милиона разход, което прави под 2%," обяви пред БНР Пилософ. Той бе назначен след зрелищна акция по арестите на цялото предишно ръководство на институцията, което бе обвинено, че е организирана престъпна група. Част от членовете на съвета все още са привиквани на разпит в специализираната прокуратура, тъй като срещу петима души има повдигнати обвинения”, допълва публикацията.
