Учени са отгледали човешки мозъци в лаборатория, които имат подобна активност като органите при недоносени деца, разкрива ново проучване, пише на сайта на „Дейли мейл“. „Не са съвсем мислещи“, но изследователите казват, че отделните части на малките лабораторни мозъци общуват един с друг, качество, което ги прави чудесен начин да изучават как се развива човешкият мозък в действителност. Много психични и неврологични състояния започват преди раждането или в ранна детска възраст, но техните корени са трудни за изучаване при бебетата.
Изследователският екип от Калифорнийския университет Сан Диего е оптимистичен по отношение на възможностите, които техните мозъчни органоиди представят за разбирането на тези условия, но знаят, че биха могли също така да се срещнат с фината граница между научното изследване и съзнанието.
Лабораторията в Сан Диего не е първата, отглеждаща мозъчни органи в петри. Но за разлика от предишни лабораторни мозъци, техните имат много по-сложни структури. Използвайки стволови клетки, изследователите преодолели лабораторните условия, за да насърчат клетките да се превърнат в мозъчна тъкан, вместо в такава от всеки друг орган. Екипът на Калифорнийския университет бил измислил ново решение за отглеждане на мозъка - такова, на което се надявали да бъде почти идентично с условията, при които се развива човешкият мозък.
В продължение на 10 месеца те наблюдавали стотици петри, които разцъфтявали в мънички мозъци. Екипът използвал електроди за наблюдение на органоидите за признаци на активност, тъй като човешкият мозък работи само ако различните му отдели „разговарят“ един с друг.
Според новото проучване, публикувано в списанието Cell Stem Cell, новите мозъци са имали сложни невронни мрежи - информационни магистрали, свързващи мозъчните клетки. Това означава, че лабораторните мозъци са достигнали приблизително същия етап на развитие като на недоносеното бебе.
„Нивото на неврална активност, което наблюдаваме, е безпрецедентно. Може да се използват мозъчни органоиди за няколко неща, включително да разберем нормалното невроразвитие на човека, моделирането на болести, мозъчната еволюция, скрининга на лекарствата и дори да се информираме за изкуствения интелект“, казва биологът и водещ автор на изследването д-р Алисън Муътри.
За учените това означава, че могат да наблюдават как човешкият мозък „расте“ в реално време. Но те са наясно с хлъзгавия наклон в създаването на живот, който трябва да избягват и казват, че „мозъците“ в лабораторията са все още далеч от това да са жизнени.
„Органоидът все още е много рудиментарен модел - нямаме други мозъчни части и структури. Така че тези мозъчни вълни може да нямат нищо общо с дейности в истински мозъци. Като учен искам да се доближа до човешкия мозък. Искам да го направя, защото виждам доброто в това. Мога да помогна на хора с неврологични състояния, като им предоставя по-добри лечения и по-добро качество на живот. От нас зависи да решим къде е границата. Възможно е технологията все още да не е готова или да не знаем как да я контролираме“, каза д-р Муътри.
