Омбудсманът: Държавните психиатрии са се превърнали в социални заведения

Незадоволително е състоянието на държавната психиатрична болнична помощ, наложителна е реформа на психиатричната система. Този извод е представен в Доклада на омбудсмана по Националния превантивен механизъм за 2019 г., представен днес от омбудсмана Диана Ковачева. В документа се подчертава, че все още не е приета Националната стратегия за психично здраве 2020 –2030 и Планът за действие към нея и в този факт е заложено едно много голям препятствие пред реформата на системата за предоставяне на психиатрична грижа. Причината е, че именно в Националната стратегия са заложени мерки за подобряване на материално-техническата база, обучения на специалисти, провеждане на информационни кампании, психосоциална рехабилитация, социално подпомагане и др., се отбелязва в доклада на омбудсмана.

Националният превантивен механизъм посочва още, че здравната грижа в петте проверени лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ не е на необходимото ниво и сигурността на пациентите не е гарантирана.

Лошо е състоянието на материалната база, а нейната амортизация е голяма и това се отнася за всички проверените лечебни заведения.

При проверката на Държавна психиатрична болница в Карлуково например е било констатирано, че 3 от отделенията са разположени в стара и амортизирана триетажна сграда, с нестабилни стъпала, без странични перила за подсигуряване на пациентите и персонала. Техническото оборудване на лечебния процес не е на необходимото ниво, допълва омбудсманът.

Средните стойности на един храноден са под средните за страната за такъв тип лечебни заведения, който за 2018 г. е 2,40 лв., се казва още в доклада и се посочват като пример стойностите за Държавна психиатрична болница в Карлуково - 1,92 лв. и за Държавна психиатрична болница  в Кърджали –2,05 лв.

Друга констатация в доклада се отнасят до ниската кадрова обезпеченост, незадоволителното ниво ва социалната рехабилитация и психологичната грижа, продължителният болничен престой и често повтарящите се хоспитализации на лица с тежък социален статус.

„В държавните психиатрични болници има пациенти - например бездомни лица, които живеят трайно в тях поради липса на резидентни социални услуги за хора с психични заболявания. В този смисъл болниците изпълняват несвойствената функция на социални услуги“, се казва в документа.     

Що се отнася до грижата за хора с деменция, докладът препоръчва на Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика да приложат стратегически подход – като например Национален план за превенция, ранна диагностика и грижа за хората с деменция, с който да стартира реформата по отношение на тази група хора.

Необходимо е да се приемат ясни критерии и медицински стандарти преди постъпване в резидентна социална услуга за пълнолетни лица, препоръчва омбудсманът. В допълнение се подчертава, че е наложително да се въведе изискване за актуализиране на здравно състояние на лицата преди настаняване, а така също и да се инвестира в обучение, квалификация и достойно възнаграждение на специализирания персонал.