Българската асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ) се обяви срещу обнародваните в петък промени в Наредба 4 на МЗ, чрез които се дава право на търговците на дребно с лекарства да имат достъп до затворената и автоматизирана СЕСПА. В позицията си организацията заявява, че нормативният акт е в противоречие със ЗЛПХМ и поставя едни икономически субекти в привилегировано положение за сметка на други.
С изпълнителния директор на БАТЕЛ Оля Василева разговаряме за позицията на организацията за мерките, които трябва да бъдат предприети, за да се предотврати недостигът на лекарства в аптечната мрежа.
Г-жо Василева, каква е причината от БАТЕЛ да се обявите против обнародваните вече промени в Наредба 4? Защо търговците на дребно не трябва да имат достъп до системата?
Целта на СЕСПА е да събира информация от задължените лица, с цел анализ за установяване на недостиг на лекарствени продукти, включени в ПЛС, на територията на България. Тази цел по никакъв начин не предполага нито правната възможност, нито практическата полза от това един от субектите по веригата на доставка на лекарствени продукти да има достъп до информацията относно липсата на наличности в конкретен правен субект, стоящ на друго ниво във веригата на доставки.
Основен принцип при изграждането и поддържането на СЕСПА е гарантиране на регламентиран достъп до данните в електронната информационна система. Законодателят ясно е разписал и регламентирал в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) правото на достъп до системата и данните в нея само за целите на предоставяне на информация и на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Предоставянето на достъп до данните в системата на търговците на дребно не е законово регламентирано и би се извършило в нарушение на принципите и нормативните предписания на ЗЛПХМ. Това е и основната причина членовете на Българска асоциация на търговците на едро с лекарствени продукти да се обявят срещу предложените промени, защото те са в противоречие със съответните законови разпоредби на ЗЛПХМ във връзка с изграждането и функционирането на СЕСПА.
Обръщаме внимание, че информацията и данните по ЗЛПХМ, предоставяни и от търговците на едро, се квалифицират като търговска тайна както по смисъла на Допълнителните разпоредби на Закона за защита на конкуренцията, така и по смисъла на Закона за защитата на търговската тайна. С предлаганите промени в Наредба 4 неправомерно се дава възможност на определени субекти да придобиват данни, представляващи търговска тайна, и за опазването на които както притежателят им (съответният търговец на едро), така и администраторът на СЕСПА – ИАЛ са предприели мерки за защита. ИАЛ осигурява мрежовата и информационната сигурност на системата при спазване на задължение за опазване тайната на получената информация, което още по-нагледно разписва виждането на законодателя, че данните, предоставяни в системата, представляват (търговска) тайна за своите притежатели. И законът държи сметка за това и защитава тази тайна. Считаме за неправилно и нищожно с подзаконов акт да се променя тази законова позиция.
БАТЕЛ единствената организация ли е, която се обяви против възможността аптеките да имат достъп до СЕСПА?
Отрицателните становища по проекта на промяна на Наредба №4 са общо три. Отхвърлени са с мотивите, че с направената промяна се дава възможност за обмен на информация между притежателите на разрешение за търговия на дребно и тези на едро с цел своевременното задоволяване на потребностите на българските пациенти и че така се дава възможност на търговците на дребно да изпълнят законовото задължение да осигурят неналичен лекарствен продукт в аптеката в рамките на 24 часа.
И към настоящия момент търговците на едро и на дребно обменят достатъчно навреме информация, така че българските пациенти да имат свободен и навременен достъп до лекарствени продукти, като подобна функционалност е имплементирана във всеки аптечен софтуер, използван на пазара. Нещо повече, предлаганата промяна е невъзможна технически за реализиране и поради целта на ЗЛПХМ, на базата на която е изградена системата. От една страна, информацията, подавана от търговците на едро в СЕСПА, не е в „реално време“ – тя е винаги с ден назад. Това означава, че на практика аптеките няма да виждат моментните и реални наличности на търговците на едро, а данните към предходен ден. От друга страна, общата наличност на определени продукти в търговеца на едро поради наличието на повече от едно складово помещение на територията на различни региони не е показател за възможността за доставка до търговец на дребно в конкретно населено място.
Какво трябва да се направи, за да се предотврати недостигът на лекарствени продукти, без да се нарушава търговската тайна?
Министерство на здравеопазването съвместно с всички заинтересовани страни създаде електронната система за проследяване на недостиг, която е единствения прозрачен и обективен механизъм за проследяване на недостиг. Ние подкрепяме въвеждането и ефективното функциониране на специализираната система за проследяване и анализ на лекарствените продукти и третирането равнопоставено субектите във фармацевтичния сектор. Смятаме, че системата отговаря на съвременните изисквания и реалности, като същевременно ги надгражда с въвеждането на така дълго желаната от всички заинтересовани страни електронна система за проследяване в реално време на наличностите и движението на лекарства по протежение на цялата верига на снабдяване с лекарства. Идеята на системата изначално и принципно има за цел да постави в центъра на своя смисъл обезпечаването на навременното лечение на българските пациенти. На практика обаче резултатът от нея е генерирането на Списък с лекарствени продукти, за които се установява недостиг, който не отразява в пълнота количествата продукти, намиращи се на територията на страната. Затова според нас МЗ трябва да подобри контрола върху всички задължени лица и да ги задължи да подават своевременно и пълно изискуемата информация. Неподаването на информация дори от едно задължено лице прави анализа на наличността на лекарствените продукти неточен и изкривява реалната наличност. Законовата и подзаконовата уредба на системата изисква точно и навременно подаване на данни за наличните продукти, за да се гарантира, че извършеният анализ е верен, изчерпателен и в съответствие със Закона.
Как отговаряте на твърденията, че промяната в Наредба 4 в този й вид се налага, защото складовете имат възможност да крият количества и така изкривяват пазара?
Ако всички задължени лица по ЗЛПХМ и Наредба 4 са регистрирани и реално представят навременна информация към СЕСПА, данните за наличните на територията на страната лекарствени продукти по ПЛС ще са точни и няма да има изкривяване на цялостната картина за реалната наличност на лекарствени продукти у нас. Затова смятам, че трябва да се подобри контролът.
