Общинските болници на протест през януари

„Чест прави на медиците в Ловеч. Така трябва да се процедира. Ние, лекарите, отдавна сме загубили идентичност. Приемаме всичко, само и само да не скършим нечий хатър или да не бъде засегнат прекия ни интерес. Ако работя в някакъв си кабинет и изкарвам някакъв мизерен приход, който ме кара да имам някакво що-годе читаво житие-битие и заради това няма да се мръдна нищо да направя“. Това каза председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев пред Zdrave.net по повод изявлението на медиците от ловешката болница, че ако не получат заплатите си, утре на обяд до един ще си подадат оставките.

„Ако тази летаргия не бъде нарушена и ние не се събудим, ще трябва да стягаме куфарите и да си ходим. Май примиренческия дух е стигнал до там, че някои хора и това ги мързи да го направят. Тази незаинтересованост ме плаши много. И тя е за мен основната причина да сме стигнали до тук“, допълни още той.

Д-р Тотев обаче обяви, че Сдружението на общинските болници също организира протест, който ще се състои на 15 януари, ако не бъдат взети спешните мерки, за които се говори от три-четири месеца. „Това е нещото, което вече говори за общество, което е гражданско, което има отношение и го изразява по начина, по който трябва. Държа да подчертая, че ние никога не сме били деструктивни, винаги сме търсили диалогичния тон и сме искали да се случат нещата не на принципа на принудата и силата, а на доводите. Нещата обаче не стават. Или не знаем да се изказваме, или те не са склонни да отстъпват. На Ловеч стискаме палци, изцяло сме с тях и ги подкрепяме. Не можеш да работиш в среда, в която първо нямаш ресурса, с който да работиш и заради факта, че не можеш да работиш нормално, може да причиниш страдание или да навредиш на нечий живот“, каза още д-р Тотев.

По отношение на отмяната на мораториума върху иновативните лекарства, но запазването на този върху новите медицински дейности, д-р Тотев заяви, че нещата преди да се афишират, трябва да се премислят. Той обаче беше категоричен, че главният проблем е липсата на решение за съдбата на общинските болници и съответно за достъпа на населението до медицинска грижа.

„Да се решават проблемите на парче, ще се мисли за всяка болница поотделно – това не ви ли избива на шуробаджанащина? Ами онези хора, които например се намират в болница, която няма да бъде обсъдена позитивно, те каква ръка хора са? Ние тук не говорим за някакви търговски субекти, чиято работа може да бъде свършена и от някой друг. Все едно е магазин за хляб и ако го закриеш, хората ще могат да си купуват хляб от следващата пресечка. Не стават нещата така, тук говорим за конституционни права. Единствено в това право на хората е сложено определение отпред – достъпна грижа“, заяви д-р Тотев.

„Административно няма да го направят, защото някой ще трябва да носи отговорност. Правят го по по-гадния начин. На принципа на обезкървяването, на принципа на икономическия натиск. Не плащаш една дейност адекватно, умишлено принуждаваш търговските субекти да затъват и накрая казваш – те не работят, имат натрупани задължения. Ако това е целта – постигната е. Във всичките тези години назад във времето това се правеше“, допълни д-р Тотев.

Председателят на Сдружението на общинските болници коментира и думите на председателя на БЛС д-р Венцислав Грозев, според когото една от основните причини за невъзможността на общинските болници да се разплатят с кредиторите си е неизплатената надлимитна дейност от НЗОК. „Надлимитната дейност е само върха на айсберга, това е видимата част. Всичко останало, за което говорим, за „невидимите“ механизми, пациентите не ги интересува. Пациентите не се интересуват от това, че клиничните пътеки не са пипани в последните 11 години. По-скоро са пипани, но с цел да бъдат намалени. 17 пътеки бяха намалени значително за нас. Някой ще каже какво са 20, 30, 50 лева, но когато това ти е основният източник на доходи? За нас, а и за областните болници основните източници на доходи са т.нар. популярни, масови, най-ниско платени клинични пътеки. Малко областни болници останаха да поддържат целия асортимент от медицински дейности. В един момент ще се окаже, че българите ще могат да намерят достъпна медицинска помощ в пълния смисъл на думата, само в близките до нас държави. Много областни болници също са пред фалит, но те не се афишират, защото колегите няма как да говорят. Там като говориш и си отиваш“, коментира д-р Неделчо Тотев.

„Въртейки обороти на едно нерентабилно занимание ти все повече затъваш. Колкото повече работиш, толкова повече затъваш. Това е поантата на този нормативен парадокс. От една страна ти вдигат непрекъснато задължителните разходи, от друга страна не ти плащат адекватно“, допълни още той.

Д-р Тотев заяви, че управителите на лечебните заведения тънат в абсолютна неизвестност за обозримото бъдеще. „Един мениджър трябва да планира дейността си, а аз не мога да планирам утре какво ще правя! Като управител не знам дали утре ще заредят лекарствата, дали ще заредят консумативите. След като знае, че няма да му бъде платено в срок, доставчикът на болницата трябва да е с изчерпан разсъдък, за да реши да зарежда. Много странна ситуация се създаде. Щеше да е много смешно, ако не беше толкова трагично всичко, защото се касае в крайна сметка за здравето“, завърши д-р Тотев.