Петък, 21 Септември 2018
29
юни
2
 

Няма да коригират Националната здравна карта

Леглата в нея не са инструмент за ограничаване на финансирането, категоричен Ананиев

Петък, 29 Юни 2018 | 14:51:09 Полина Тодорова


Националната здравна карта (НЗК) няма да бъде променяна. Това стана ясно след дискусията по нея в парламента по настояване на доц. Георги Йорданов и негови колеги от левицата.

От БСП бяха предложили до 1 август тази година здравният министър Кирил Ананиев да представи коригиран модел на НЗК, нов здравноосигурителен модел, както и план за общинските и областни болници в тежко финансово състояние, но предложението им не бе прието.

Пред депутатите министър Ананиев посочи, че темата е обсъждана многократно, като изтъкна, че с въпроса в момента се спекулира. Той призна, че първоначалният вариант на картата е имал пропуски, които обаче по думите му са отстранени след постъпилите предложения. Ананиев подчерта, че леглата в Националната здравна карта не са инструмент за ограничаване на финансирането на лечебните заведения. Той за пореден път представи основните параметри в НЗК.

„Активните легла през 2017 г. са били 38,803 броя. Чрез тези легла са реализирани 9,24 млн. леглодни, при средна натовареност 63,7%. Националната здравна карта, приета в края на месец май, предвижда 33,503 условни легла при 75% усвояемост. Ако се реализира същият брой леглодни, реалната натовареност на разчетените в НЗОК активни легла ще бъде дори по–ниска - 73,8%”, разясни той. „Националната здравна карта не определя физически легла. Всяко отделно легло, посочено в нея, гарантира хоспитализации на пациенти със сумарен престой в лечебните заведения от 274 леглодни. Следователно, заложените в Националната здравна карта 33.503 условни легла гарантират 9,171 млн. леглодни - почти 150 хил. леглодни повече над реализираните през 2017 г.“, поясни Ананиев. Той допълни, че за преобладаващия брой дейности, предвидени в НЗК, леглата са повече от тези, договорени с лечебните заведения за 2018 г. при използваемост 75%.

Защита на НЗК дойде и от председателя на здравната комисия д-р Даниела Дариткова. Тя посочи, че картата не създава напрежение и изтъкна, че функционира вече повече от месец. „На кой какво му говори картата е въпрос за това кой какво търси в нея и търси ли политически дивидент от нещо, което отдавна трябваше да бъде факт, заяви тя. Д-р Дариткова допълни, че основната цел на картата е да се видят наличностите в системата и да може да се планира развитието на сектора, така че да има еднакъв достъп на всички граждани до медицински грижи. По думите й в момента имаме една хипертрофирала болнична помощ и слабо развита доболнична помощ.

От своя страна при започването на дискусията доц. Йорданов от БСП заяви, че както при представянето на НЗК, така и сега широката общественост не приема картата. Според него тя не представя добре потребностите на българските граждани от медицинска помощ. Той подчерта, че създаването на НЗК изисква верифицирана здравна информация и изтъкна, че данните в картата се основават на модифицирана информация по алгоритъма на клиничната пътека.

Доц. Йорданов отбеляза още, че леглата в картата са определени на областно и регионално, а не национално ниво. „Така се създава впечатлението, че в големите градове има твърде много легла, а в по-слабо населените – по-малко и не се коментира, че в по-големите градове пациентите търсят по-качествена медицинска помощ, която липсва в техните региони”, коментира той. Доц. Йорданов даде пример с неврохирургията, кардиохирургията и други.

Той изтъкна още, че се прави опит потребността от болнични легла да се превърне в основен критерий за финансиране на болничното здравеопазване. По думите му в момента се прави реформа под призива "пациентът следва парите". „Пациентът трябва сам да си намери лечебното заведение, което има свободен финансов лимит за лечение на неговото заболяване”, категоричен бе той.

Д-р Нигяр Джафер от ДПС заяви, че изработването и процесът на обсъждане по приемането на здравната карта са символ на хаос в предназначението и сроковете й. Според нея философията на здравната карта е сбъркана. Тя трябва да дава дефицитите и да се опитва да решава проблемите в регионите, в които има затруднен достъп до здравеопазване, посочи д-р Джафер. По думите й е излишно да се очаква Националната здравна карта да решава фискални проблеми, въпреки че това прозира в желанието на управляващите.

Сбърканата философия на картата ще доведе до концентрация на здравните грижи в пет големи града и след пет години достъпът до здравеопазване в другите части на страната ще бъде изключително затруднен, предупреди тя.

Свърхфиксацията в леглата, а не в проблемите в достъпа до здравни грижи, е порочна, отбеляза още д-р Джафер. Тя заяви също така, че на практика НЗК залага още нива на лимитиране. Ограничаването на броя на леглата е отсяване на ония лимити, които така или иначе съществуват за лечебните заведения, заяви тя. Д-р Джафер припомни и че редица организации и сдружения ще атакуват картата в съда.

Защита за НЗК бе изказана и от Лъчезар Иванов от ГЕРБ, който заяви, че тя по никакъв начин не ощетява лечебните заведения и посочи, че смисълът й не се разбира. По думите му тя има за цел да покаже снимка на съществуващите лечебни заведения.



Още по темата

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
CMAm

Чернописец Храбър 01.07.2018 11:55:07

НЗОК няма монопол на квазипазара на здравните услуги в страната. Тя не е нито продавач нито доставчик на здравни услуги, защото е само купувач на такива или по-скоро закупчик-платец в полза на здравноосигурените лица у нас. На нашия пазар както и във всички останали цивилизовани страни с този тип здравно осигуряване, този вид обществени фондове имат монопсон, но не и монопол на пазара. Терминът „монопсония” е въведен още преди повече от 100 години и то именно за такива пазарни форми. Това че нашите „пишман здравни икономисти” нямат познания за това и не могат да определят ситуацията и фактите е достатъчно красноречив показател, за това колко е инсуфициентна и примитивна /за да не кажа повърхностна, глупава и дори назадничава/ е дискусията, която се води у нас по този род проблеми за здравеопазването. Всъщност монопол има единствено и само лекарското съсловие, защото това е единственият доставчик на здравни услуги на квазипазара у нас. Поради това именно нашето лекарско съсловие, към което имам нещастната възможност и аз да принадлежа има изключителния интерес от три неща както и всеки друг монополист: -1. Да се качват постоянно цените на здравните услуги; -2. Да се задържа на досегашното ниво тяхното качество и ако може даже да се влошава; -3. Да се ограничава всячески възможността за поява на нови продавачи или доставчици на здравни услуги, като нови играчи на квазипазара. Затова отворете си очите о неразумни колеги и вижте реално само своите лични интереси. Защото както бе казано „интересът клати феса”. Не си спомням да има някакви действия и/или прояви на лекарското съсловие у нас в полза на защита на обществения интерес, та камо ли в посока на държавническо мислене. Или ако трябва да перифразираме проф. Иван Хаджийски общественият интерес на българския лекар „не преминава оттатък дувара и портата” на неговото лечебно заведение, било то практика или болница. Дали има клинични пътеки (КП) или диагностично-свързани групи (ДСГ) или каквато и да е система винаги ще има система на заплащане според дейност (както в една нормална и цивилизована страна) Друг е въпросът че на българина му се отдават две неща които той прави с много голямо желание. Едното е това как да прецака системата, а другото е това как да псува по системата; Някои представители на нашето лекарско съсловие включително и „най-често изказващите се в Здраве нета” не правят изключение. За да се заплаща лекарския труд адекватно, трябва да има преди това остойностяване на всички медицински дейности. Това не е направено у нас повече от 20 години, а някой отново поставя пак каруцата пред коня. Така е когато не може да се разбере кое е причината и кое е следствието. А основната първопричина е това че системата не е дофинансирана. И това не е заслута на касата. Много е удобно на някои от „най-често изказващите се в Здраве нета” да преиначават някои факти, като например това че НЗОК закупува и едновременно продава здравни услуги. Това е абсолютно непознаване на елементарните финансови механизми на здравното осигуряване у нас. В действителност пациентите ползват здравните услуги ако са здравно-осигурени лица. Доставчиците на здравни услуги отчитат в РЗОК тези вече ползвани здравни услуги. НЗОК заплаща едва на следващия месец финансовата стойност на тези вече ползвани здравни услуги. Даже и хронологически освен фактологически е невъзможно след това НЗОК да препродава вече ползваните здравни услуги, а и кои би ги купил. НЗОК заплаща здравните услуги в полза на здравноосигурените лица. Здравните вноски на същите тези лица се събират само от НОИ. Не мога да разбера как някои може да твърди, че един и същи субект на квазипазара на здравни услуги може едновеременно да бъде и купувач и продавач, сиреч също така едновераменно и моноопсонист и монополист. Това е пълен нонсенс, още повече общо е твърдението, че „няма друг конкурентен купвач на здравните услуги”. За цените на здравните услуги и за тяхната реална себестойност това е съвсем друг въпрос. А относно това кой лъже крайния потребител това също е друг въпрос, като мисля че това е целта на някои от „изказващите се в Здраве нета”.

Гост 29.06.2018 14:53:32

Делата, заведени срещу Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за неплатена надлимитна дейност, са общо 66, а претенциите на лечебните заведения по тях са за близо 16 млн. лева. Данните изнесе министърът на здравеопазването Кирил Ананиев в отговор на депутатски въпрос по време на редовния петъчен парламентарен контрол. До момента приключили на първа инстанция са 11 дела, по които касата е осъдена да заплати 1,47 млн. лева. На втора инстанция са приключили още 4 дела за още 550 хил. лв., допълни Ананиев. Освен това са подадени касационни жалби по 4 дела, една от които е от лечебно заведение. Окончателно финализирани са само две дела, по които НЗОК е осъдена да плати 20 992 лева. По думите на Ананиев става дума за средства, които касата не е изплатила, тъй като не са свързани с медицинската дейност, изпълнявана от лечебните заведения по договорите с публичния фонд. "Не познавам в нашето законодателство да има такова нещо, като надлимитни или надбюджетни средства. Такива термини в закона няма", коментира министърът. Цитираните суми по отделните дела не са окончателни и не може да се твърди, че касата ще трябва да ги заплати, добави още той. "Не е установена трайна съдебна практика за взимане на осъдителни решения, по които здравната каса да дължи пари", коментира министър Ананиев. Въпреки това призна, че към днешна дата няма откъде да се вземат средства, за да се покрият подобни съдебни разходи. "Ако трябва да платим тези 16 млн. лв., трябва да ги вземем от бюджета на НЗОК за 2018 г., а това е невъзможно. Ние работим по рамка, определена от Народното събрание, от която не можем да излезем", категоричен беше Ананиев. Освен това изваждането на толкова много пари от бюджета на касата ще ощети пациентите, защото парите няма да отидат за покриване на медицински дейности, обясни здравният министър. Още по темата


Още новини
УМБАЛ Бургас и Фондация „Ротари“ започват кампания за предотвратяване на мозъчния инсулт
21.09.2018 15:23:32

УМБАЛ Бургас и Фондация „Ротари“ започват кампания за предотвратяване на мозъчния инсулт

Фондация „Ротари“ и УМБАЛ Бургас започват кампания за предотвратяване на мозъчния инс ...

Бъдещите военни лекари положиха клетва
21.09.2018 14:42:42

Бъдещите военни лекари положиха клетва

20 бъдещи военни лекари от Випуск 2024 целунаха бойното знаме и врекоха живота си в служба на род ...




Актуална тема
Медицинските специалисти: Смъртта на пациент не се преживява
27.08.2018 17:07:48 Надежда Ненова

Медицинските специалисти: Смъртта на пациент не се преживява

Смъртта на 33-годишната родилка Ренета Томова в Сливенската болница отново отвори дебата за лекар ...

Лимитите продължават да задушват системата, докато НЗОК се задъхва от лекарства
20.04.2018 17:32:03 Полина Тодорова

Лимитите продължават да задушват системата, докато НЗОК се задъхва от лекарства

Националният рамков договор вече е факт. Въпреки заявката за по-добрите условия, в които ще работ ...

Липсващите медицински специалисти у нас оскъпяват достъпа до здравни грижи
07.04.2018 14:19:32 Надежда Ненова

Липсващите медицински специалисти у нас оскъпяват достъпа до здравни грижи

Два големи проблема се очертават пред България в контекста на универсалното здравно покритие. Тов ...

Законът за бюджета на НЗОК или законът на скандала
19.12.2017 16:11:09 Ирина Пекарева

Законът за бюджета на НЗОК или законът на скандала

Законът за бюджета на НЗОК за 2018 г. вече е неоспорим юридически факт. ...