Нашата здравна система може да отговори и отговаря в голяма степен на нарасналите изисквания в това число на увеличената продължителност на живота, на новите технологии, но е нужна нова финансова рамка. Това каза председателят на Българска болнична асоциация (ББА) Андрей Марков по време на дискусия за конкурентноспособността на болниците и качеството на здравните услуги. Дебатът се състоя в рамките на представяне на резултатите от националната класация „Най-добрите болници“.
„Лечебните заведения биха били способни да отговорят на повишените очаквания на пациентите и често изпреварват нормите, които ги спъват. Имаме ограничения по няколко причини. Едната е нормативна, а другата идва от рамката на финансиране. Без нова рамка, без промяна в настоящата практика, няма да имаме възможност да разпределим по подходящ начин въпросните 5 лв., за които става дума. Те никога няма да са достатъчни, естествено ще се конкурираме, ще се караме помежду си, ще спорим кой е по-добър, но без реално признаване на разходите в здравеопазването и извеждането им на светло, няма да можем да се справим“, каза Марков.
Според председателя на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров действително е нужна нова рамка на финансиране, но заедно с това, трябва да бъдат подсигурени и критерии за качество на медицинската услуга. „Една от основните задачи на БЛС е да гарантира качеството на медицината, професионалисти, които да лекуват на световно ниво. Трябва да има обективни критерии, които да оценяват действията от постъпването на пациента, през диагностиката, изписването на терапията. Лечебните заведения би трябвало да могат да осигурява информация в такъв формат, че да дават възможности за провеждане на проучвания и ефекта от терапията, а рейтингите би трябвало да служат не само за пациентите, но и за лекарите, които обективно да оценяват своите умения“, каза д-р Маджаров.
Според зам.-директора на УМБАЛСМ „Пирогов“ проф. Николай Габровски едно от най-важните условия в оценката на качеството на медицинската услуга е удовлетвореността на пациента. Болните в условия на спешност обаче се чувствали изключително притеснени, времето тече бавно и затова те често не са в състояние да преценят действията на медицинския персонал. „Това е причината екипите на „Пирогов“ да бъдат обучавани постоянно, да има изключителна психическа устойчивост, да не се поддават на емоциите, да не се поддават на натиск или на опитите за физическа разправа. Другият аспект е, че хората, които идват за помощ, всъщност не знаят какво искат, освен това, проблемът им да бъде решен“, каза проф. Габровски.
„Много дълъг път беше извървян между пациент и лекар. Понякога пациентите ни задават дълбоко професионални въпроси и крайното решение вече се взима общо от лекаря и пациента. И това се случи само за около 15 години“, допълни още той.
Снимка: Надежда Ненова
Лекарският съюз се обяви против протестите Българският лекарски съюз (БЛС) не е срещу увеличаването на заплатите на здравните работници, но не подкрепя протестите им, тъй като възнагражденията са ниски в целия сектор. Срам
Големия меринджей Марков с диплома на рехабилитатор
Кажете къде са евтините апартаменти, в кв. Изток са свършили?
При бай Ставри нямат свършване и са безплатни.