Нови промени на промените в здравните закони през бюджета на НЗОК

С приемането на Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г. Надзорът на Касата прие и промените в редица основни и други закони, свързани със здравната система.

Както Zdrave.net вече писа, през преходните и заключителни разпоредби на ЗБНЗОК за 2019 г. се правят изменения в трите основни закона в сектора – Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения, както и още няколко нормативни акта от системата като Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, Закона за приватизация и следприватизационен контрол и др.

Една от основните промени е създаването на нова мегаагенция, която ще контролира на практика цялата система. Според последните изменения, влезли за разглеждане в Надзорния съвет на НЗОК, тя ще се казва

Агенция за медицински надзор

вместо първоначалното й наименование „Комисия за регулиране и контрол на медицинските дейности”, а директорът й ще се назначава не от Министерския съвет, а от здравния министър.

С нейните функции вече ви запознахме както при първоначалната поява на проектодокумента, така и в предишни публикации днес.

„Предлаганият подход има за цел да повиши и подобри контрола върху дейността на лечебните заведения, както и да повиши ефективността на административното обслужване на гражданите и юридическите лица чрез облекчаване и уеднаквяване на административните процедури, което от своя страна ще доведе до намаляване на административната тежест и ще улесни заявителите.

Съсредоточаването на посочените функции в един държавен орган ще доведе също така до премахване на дублиращите се функции и звена на сега съществуващите структури”, гласят мотивите към текстовете за мегаагенцията.

Промяна е настъпила по отношение на съгласието за създаване на нови лечебни заведения. Според първоначалните текстове това трябваше да се прави от Министерския съвет. Новите текстове обаче казват, че

предварително съгласие за нови болници ще дава не съветът, а депутатите в Народното събрание

Съгласието ще се дава въз основа на комплексна оценка на потребностите на населението от съответните медицински дейности съгласно Националната здравна карта и представената от лечебното заведение информация относно вида на лечебното заведение, структурата и предвиждания брой легла за болнично лечение и медицински дейности по видове и нива на компетентност на съответните структури, тригодишен бизнес план за развитие на лечебното заведение, финансова обосновка и планираните източници за финансиране на дейността на лечебното заведение, в т.ч. и становище на Националната здравноосигурителна каса и съсловните организации. В решението на Народното събрание за даване на съгласие ще се определя и срок за реализиране на проекта, става ясно от новите текстове. Без това съгласие пък Агенцията за медицински надзор няма да има право да издаде разрешение за дейност.

Министерският съвет обаче не е напълно изключен от схемата. От него пък ще се очаква предварително съгласие за нови дейности във вече съществуващи лечебни заведения, като изискванията към болниците, за да получат подобно съгласие, са същите като тези към новите болници.

„Целта на въведения предварителен контрол върху разкриването на нови лечебни заведения и нови медицински дейности е да се създаде механизъм за по-добро планиране на ресурсите за оказване на медицинска помощ съобразно нуждите на националната система на здравеопазване, като се стимулира създаването на нови лечебни заведения и нови дейности само в областите, в които е налице потребност от медицинска дейност и са гарантирани устойчиви източници за нейното финансиране”, се казва в мотивите към промяната.

Изменение са претърпели и първоначалните планове университетски болници да стават само държвните лечебни заведения.  

Предвижда се лечебните заведения, които ще извършват обучение на студенти и специализанти, да получават одобрение от министъра на здравеопазването след проверка за съответствието им с критерии и условия по отношение на структурата и организацията на дейността им, оборудването и квалификацията на персонала, които ще са определени в наредба на министъра на здравеопазването. Одобрението ще се дава и след получаване на становище от консултативен съвет, в който ще участват и представители на Агенцията за медицински надзор, Националната здравноосигурителна каса, Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и на представителните организации за защита правата на пациентите.

Запазва се досегашният ред за определяне на лечебните заведения за университетски болници от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването, както и възможността за сключване на втори трудов договор на лекарите от лечебните заведения с висшите училища. Предвижда се университетските болници да са получили одобрение от министъра на здравеопазването за осъществяване на дейностите по обучение на студенти и специализанти. Останалите критерии, на които трябва да отговарят лечебните заведения, за да придобият правата на университетски болници, се предлага да се определят с наредба на Министерския съвет.

Измененията също така регламентират създаването и поддържането на

Национална здравна информационна система,

чрез която ще се събира, обработва и съхранява информация за здравното състояние на населението чрез създаване и поддържане на електронен здравен запис на всеки гражданин. Информационната система ще включва електронните здравни записи на гражданите и всички регистри, информационни бази от данни и системи, за които е предвидено в нормативен акт, че се водят от Министерството на здравеопазването и неговите второстепенни разпоредители с бюджет, от лечебни и здравни заведения, от Националната здравноосигурителна каса и от застрахователните дружества, осъществяващи доброволно здравно осигуряване.

„Информацията ще се използва за анализ на здравното състояние на населението, за оптимизиране на дейностите, структурите и организацията в сферата на здравеопазването, както и за утвърждаването на програми с цел подобряване на здравния статус на населението”, се посочва в мотивите.

Сред другите промени фигурира новото изготвяне с една наредба на МЗ на

медицински стандарти по всички медицински специалности.

Те ще съдържат основна характеристика на медицинската специалност, изисквания към медиците, работещи в нея, изисквания за осъществяване на дейностите по съответната специалност, критерии за качество. Предвижда се преходен едногодишен срок от влизането в сила на наредбата, в който всички лечебни заведения ще са длъжни да се приведат в съответствие с изискванията на утвърдените медицински стандарти и да подадат заявление до Агенцията за медицински надзор за получаване на ново удостоверение за регистрация, съответно разрешение за осъществяване на лечебна дейност.

С новите изменения изрично се регламентира, че

финансовият стандарт, приет от МЗ, трябва да се спазва от държавните и общински болници, както и от КОЦ-овете.

С това отпада спорната разпоредба в първоначалните текстове, според която частните болници също трябваше да спазват въпросния финансов стандарт.

Отпадат и първоначалните изменения, свързани с обществените поръчки, според които частните болници също се задължаваха да правят такива търгове.

С промените при лекарствата пък се въвежда задължително централизирано договаряне на отстъпки за всички лекарствени продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК – в т.ч. и такива, които не са сами в група, с изключение на генеричните и биоподобните лекарствени продукти. Остава изискването за предписването на най-разходоефективна терапия, но отпада текстът, с който онкомедикаментите се включват в цената на клиничната пътека.